Манастир (Драмско) – Уикипедия

Манастир Εκκλησάκι
Регионът на село Манастир между изоставения граничен пост и чуката зад него
Манастир 41.517125, 24.078512 Манастир Манастир
Страна	Гърция
Област	Източна Македония и Тракия
Дем	Неврокоп
Географска област	Чеч
Манастир в Общомедия

Манастир, известно и с турската си форма Манастирджик (на гръцки: Εκκλησάκι, Еклисаки, катаревуса Εκκλησάκιον, Еклисакион, до 1927 година Μοναστηρτζίκ, Монастирдзик^[1]), е бивше село в Република Гърция, в историко-географската област Чеч, на територията на дем Неврокоп.

Манастир е разположено на югозападните склонове на Родопите, на около два километра от границата с България. Съседните му села в гръцкия Чеч са Почен, Тисово и Шурдилово и Борен, а от българска страна Жижево, Туховища и Бръщен. Допреди Балканската война, то е попадало в Неврокопската каза, а след това в ном Драма, дем Неврокоп. Разположено е от източната страна на връх Тумба (942 m) в долината на река Милу Рема. На юг от селото в посока изток-запад тече десният приток на река Цацани Рема.

Селото се дели на две махали – горна (Туканана) и долна (Тамканана). В горната махала е единственият извор, който е бил покрит с капак. По-нагоре от селото се намира гробището. Джамията е в центъра и никога не е имала минаре, тъй като до нея има скала, висока около пет метра, от която мюезининът призовавал за молитва.

В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Манастир (Манастър) е вписано както следва – немюсюлмани: 55 домакинства, неженени – 9, вдовици – 4.^[2] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524 – 1537 година от село Манастир (Манастър) са регистрирани мюсюлмани: 1; немюсюлмани: 16, неженени – 3, вдовици – 1.^[3] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Манастир (Манастирджик) с немюсюлмани: 39 домакинства, неженени – 5; вдовици – 4.^[4] В подробен регистър на санджака Паша от 1569 – 70 година е отразено данъкоплатното население на Манастир (Манастирджик) както следва: немюсюлмани – 30 семейства, 19 неженени и 6 вдовици.^[5] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Манастир (Манастър-и Кючюк) са зачислени 15 мюсюлмански домакинства.^[6]

В XIX век Манастир е помашко село в Неврокопска каза на Османската империя.^[7]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Манастир (Manastir) е посочено като село с 28 домакинства и 85 жители помаци.^[8] Според Стефан Веркович към края на XIX век Манастир има мюсюлманско мъжко население 101 души, което живее в 28 къщи.^[9] Според Васил Кънчов Манастирджик е село с 65 къщи.^[10] а към 1900 година населението на Манастир се състои от 200 жители българи мохамедани.^[11]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български войски. По данни на Българската православна църква, към края на 1912 и началото на 1913 година в Манастир (Манастирджикъ) живеят 72 семейства или общо 320 души.

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Манастир (Μοναστηρτζίκ, Монастирджик) живеят 308,^[12] а през 1920 година 178 души.^[13]

През 1923 година населението на Манастир като мюсюлмани е насилствено изселено в Турция. Тогава е обезлюдено и село Манастир. Кметът – Шахман Алендаров – е извикан в Драма и повече не е видян от никой. Пуска се слух, че гръцката армия настъпва към чечлийските села и коли наред, което довежда до масово паническо бягане на населението посред нощ. Една част се устремява към Турция, където е настанена в градчето Малък Самоков (Демиркьой), а друга поема по долината на река Доспат към България и намира подслон в селата Црънча, Кочан, Барутин и други. Част от бежанците, които намерили подслон в Кочан, събират средства за изселване в Турция и през 1925 година поемат пътя, заедно с някои кочанци, които се присъединили към тях. Имало и такива бежанци от село Манастир, които решили да останат в българските чечлийски села, като семейство Маджирски, които се заселват за постоянно в Кочан.^[14]

През 1927 година името на селото е сменено на Εκκλησάκι, Еклисаки^[15] – гръцката дума за „параклис“, но в селото не са заселени гръцки бежанци от Турция и то е заличено.^[13]

Портал „Гърция“          Портал „Македония“