Чеч – Уикипедия

Чеч или Чечко (името често се използва членувано Чеча, понякога Чеджлък, Чечлък) е бивше село и историко-географска област, разделена между Република България и Гърция. Населението на Чеч, живеещо в около 60 села, почти изцяло се състои от помаци с българско и малка част с турско самосъзнание, наричани от съседното християнско население чеченци, чечлии или чешлии. Използва се и наименованието гаджели, особено когато става въпрос за доспатските села.

Областта Чеч е част от етнографската област Македония (съответно от Пиринска и Егейска Македония) и е разположена в югозападните части на Родопите и северните части на планината Боздаг (на гръцки Фалакро), като по-голямата ѝ част е в Гърция. Исторически областта се разделя на Неврокопски Чеч и Драмски Чеч, като Драмският е изцяло в Гърция, а Неврокопският е поделен между двете страни.

Западната граница на Неврокопския Чеч е ридът от дясната страна на Плетенската река между селата Гърмен и Долно Дряново, който на юг достига до река Места. Места е югозападната и южната граница на Неврокопския Чеч, но в подножието на Боздаг границата прехвърля реката и обхваща и селата Вършен, Сидерово и Пепелаш. Северозападната граница на Неврокопския Чеч е Дъбнишката река и билото, което продължава от реката на североизток, обхващайки територията на днешното горско стопанство Дикчан. Оттам границата се спуска по най-високото било от източната страна на Дъбраш, минава от западната страна на Барутин и Чавдар, които до 1787 година също са попадали в Неврокопско, като след това съвпада с Русковската и после с Орховската река до устието ѝ с Места.

Драмският Чеч обхваща източната част на планината Боздаг, поречието на Места до излизането ѝ от долината и територията на изток от Неврокопския Чеч до Ксантийските възвишения.

През последните 100 – 120 години са изказани и изписани всевъзможни теории за произхода на названието Чеч, но едва след разкриването на Османския архив в Истанбул за български учени стана ясно от къде идва това наименование. В подробен регистър на тимари и хасове във вилаетите Кара су, Драма, Зъхна, Кешишлик, Сироз, Неврокоп, Тимур хисар и Селяник от 1478 – 1479 година, със сигнатура BOA, TD7 се споменава селото Чеч. Поименно са изброени главите на домакинствата в него:

Евгений Радушев отбелязва, че този подробен регистър е доказателство, че ислямът в този регион не е разпространен с терор. Освен Чеч, има още десетина села в региона, които също са почти напълно мюсюлмански към 1478 – 1479 година. Радушев отбелязва, че в цялата европейска част на империята освен в Чеча, толкова ранен процес на ислямизация се наблюдава още само на едно място – Босна. Според наблюденията на Радушев това село Чеч се намира някъде в близост до Радибош. Чеч като село повече не се споменава в регистрите и или е обезлюдено, или е със сменено име.^[1]

Но Чеч присъства в османските описи чак до превземането на областта от България, въпреки че първоначално не се споменава административният му статут, а по-късно става нахия. Впечатление прави, че едни и същи села в един и същи период са споменавани хем като принадлежащи към Чеч, хем принадлежащи към нахия Неврокоп или Драма. Първоначално дори на територията на Неврокопско са съществували други нахии, като нахия Калоян, в която попадали например селата Вълкосел и Кочан, както и нахиите Испанаполе и Кара су (Поместие). Това предполага, че тези нахии са част от предосманската административна система, а Чечът, бидейки и село, е някаква община от преди османското владичество. По-късно Чеч е обособен в отделна нахия, тъй като Неврокопската каза включвала над 123 села и била трудна за управление.^[2]

Процесът на разпространение на исляма се засилва през XVI век, а в началото на XVII почти всички села от Чеча са изцяло мюсюлмански, както показват документите BOA, MAD5 25; BOA, TD7; BOA, TD70; BOA, TD403; BOA, TD167; Mevkufat Kalemi No 8723 от Истанбул, както и ф.126, а.е. 4 и ф. 126, а.е. 9 от НБКМ – Ориенталски отдел.

Тахсин бей, който е мюдюр в Чечка нахия през 1898 година, пише:

Имамите, според Тахсин бей, са „катили в тюрбани“, които имат почти пълна власт в селата. В техните възможности са избягването на военна служба, продажбата на тютюна, посредничеството с различни представители на властта. Под 1% от населението на Чеч са грамотни, няма дори едно „истинско училище“.^[4]

След Балканските войни целият Драмски и половината Неврокопски Чеч попадат в Гърция, а другата половина от Неврокопския Чеч попада в България. Целият Чеч е отново в България по време на Втората световна война, но тогава вече местното население не живее там, тъй като е било разменено с гръцки бежанци от Турция по силата на Лозанския договор през 1923/4 година. Жителите на селата от гръцката част на Неврокопския Чеч са изселени предимно в региона на Малък Самоков, Лозенград, Одрин и Узункьопрю в Турция.

• Община Сатовча: Боголин, Ваклиново, Вълкосел, Годешево, Долен, Жижево, Кочан, Крибул, Осина, Плетена, Сатовча, Слащен, Туховища, Фъргово
• Община Доспат: Бръщен, Любча, Црънча
• Община Гърмен: Долно Дряново, Крушево, Ореше
• Община Хаджидимово: Абланица, Беслен, Теплен

• Община Сатовча: Букорово, Пониква

• Дем Неврокоп: Борово (Потами), Вощица (Микромилия), Странен (Перасма).
• Дем Драма: Владиково (Оропедио), Ловчища (Каликарпо), Либан (Скалоти), Осеница (Сидиронеро), Попово село (Пападес)

• Дем Неврокоп: Борен (Врахохори), Витово (Делта), Вършен (Вирсан), Долна Лакавица (Лакуда), Дъблен (Диплохори), Елешкьой, Избища (Агриокерасеа), Кашица (Критаристра), Колярба (Еримоклисия), Костен (Психро), Малошийца (Мелисомандра), Манастир (Еклисаки), Мъждел (Милопетра), Пепелаш (Мирсинеро), Перух (Агиос Петрос), Почан, Сидерово (Месовуни), Стареджик (Полилито), Тисово (Маврохори), Шурдилово
• Дем Драма: Бърхово (Кокиния), Вердженица (Воскотопи), Граждел (Магнисио), Дерекьой (Вати Ревма), Добряджил, Глум (Плакострото), Дряновица, Калчово (Врахотопос), Колюш (Клиста), Прибойна (Вунохори), Пулово (Евренес), Рашово (Лимон), Русково (Кесариано)

• Дем Бук: Белен (Сили), Джура (Прасинада), Катун (Дипотама), Лишен (Полинери)
• Дем Кръстополе: Калово (Дексамени), Халепа (Халепи)

• Дем Драма: Бичово (Петротопос), Орхово (Ставродроми), Тиклиево (Кастаниес), Черешово (Тисавро), Юреказ
• Дем Бук: Балабан (Трахони), Бахан (Тригоно), Буково (Оксия), Горно Аликьой (Ано Мандрия), Горново (Вуноплагия), Даля (Потамаки), Долно Аликьой (Като Мандрия), Драчища (Мелисохори), Дур махала, Ибишлер (Парамеро), Карово (Керамяо), Капотчук (Поликипо), Коница (Певки), Краново (Рахула), Лакатина (Вунокорифи), Лещен (Фарасино), Лъджа (Термия), Пастрово (Каликруно), Радибош (Аеторахи), Радишани (Монопати), Томал (Авго), Тифута (Тихота), Холеван (Амисино), Чатак (Полигефиро), Черкишен (Сикидия), Чернягово (Строфес), Яхор (Диамесо)

Интересното е, че много от тези села, сред които се намират изброените от Кънчов, се споменават в ранен подробен регистър от 1478 – 1479 година. От регистъра става ясно, че тези села не са населени от тюрки, а от местно население, което към тази дата почти напълно е приело исляма. Кънчов е квалифицирал жителите на тези села като турци, но Евгений Радушев отбелязва, че това са помашки села, в които турският се е наложил, тъй като ислямът масово присъствал в тях още от средата на XV век.^[5]

Горният списък не отразява всички села в Чеч, тъй като за някои не може да се установят точните им координати, а други са прекалено малки, като например Цилингирови колиби, но за тях също липсват данни.

Българският лингвист Йордан Н. Иванов смята, че името Чеч идва от турското çeç, означаващо купен, купа сено, кръстец, макар и семантичната връзка да е неясна.^[6] Според други твърдения думата чеч означава „твърд камък“.^[7]

• Васил Кънчов. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница.
• Енциклопедия „България“. Том 7, София, Издателство „Марин Дринов“, 1996.
• Лалев, Лалю. „Чеч“, Малка туристическа библиотека, София, 1983.
• Сребранов, Румен. „Чечкият говор“, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2007. ISBN 978-954-322-230-8
• Стоянов, Людмил. Мехмед Синап: историята на един бунт. София, Военно издателство, 1979.
• Радушев, Евгений. Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV-XVIII век (Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели) // Историческо бъдеще, кн. 1. 1998. ISSN – 0144 1311 – 0144.
• Радушев, Евгений. Помаците – християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р. Места, XV – 30-те години на XVIII век. Част I. София, Народна библиотека Св. св. Кирил и Методий – Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026969.
• Радушев, Евгений. Помаците – християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р. Места, XV – 30-те години на XVIII век. Част II – Приложения. София, Народна библиотека Св. св. Кирил и Методий – Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970.
• Димитров, Страшимир. Помохамеданчванията в Неврокопско XV-XVIII век
• Мельов, Антон. Етнодемографска и социална характеристика на западнородопското население през втората половина на XV век
• Srebranov, Rumen. Bulgarian Muslims from the Chech region and their linguistic self-identification

• Веда Словена

• Карта на селищата в Неврокопския Чеч
• Статия за Чеч в znam.bg Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Чеч.

Портал „Македония“