French
DeutschОсина – Уикипедия
| Осина | |
 | |
  Осина  Осина | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 522 души[1] (15 март 2024 г.) 20,5 души/km² |
| Землище | 25 543 km² |
| Надм. височина | 1199 m |
| Пощ. код | 2953 |
| Тел. код | 07544 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 54225 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сатовча Арбен Мименов (ДПС; 1999) |
| Кметство – кмет | Осина Славчо Хаджиев (ГЕРБ) |
| Осина в Общомедия | |
Осѝна (с паралелна форма до 1912 година Усина[2]) е село в Югозападна България. То се намира в община Сатовча, област Благоевград.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | |
| Общо | 468 |
| Българи | 446 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | 5 |
| Неотговорили | 14 |
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Осина се намира в планински район. То попада в историко-географската област Чеч. Край него минава Осинската река. Климатът е преходно-средиземноморски с известно планинско влияние. Характерни почви за селото са средно и силно ерозирали горски и леко песъкливо-глинести. Най-високата точка в землището на село Осина е местността „Горната Пресека“, която е с надморска височина около 1200 метра и се намира на северозападно от селото.
История
[редактиране | редактиране на кода]Според преданията Осина води началото си от кочански овчари, които се събирали, за да правят мандри. Един овчар е можел да надои около 20 – 30 литра мляко на ден, за което не си струвало да се прави мандра. За това пастирите се комбинирали и биели масло, правели сирене и кашкавал. След чумната епидемия от 1502 година, някои от овчарите остават в колибите си, за да избегнат заразяване.[4] В по-късен период там се заселват помаци-мърваци (мърваците населяват [[Сярско поле|Сярското поле).
В XIX век Осина е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Усина (Oussina) е посочено като село с 50 домакинства и 150 жители помаци.[5] През 1899 година селото има население 282 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[6] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Осина (Усина) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 250 българи-мохамедани.[7] Според Стефан Веркович към края на XIX век Осина има мюсюлманско мъжко население 173 души, което живее в 50 къщи.[8] Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946 и 1956, населението на Осина е било съответно 273, 281, 333 и 378 души.[9]
В османските документи селото се среща под името Уси (на османски турски: ﺍو ســيــه).[10]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Кочан, Бръшлян и Жишево, Любча, Марулево, Усина и Црънча живеят 2416 помаци.[11] През пролетта на 1972 година жителите на селото са преименувани като част от Възродителния процес, като за разлика от други места властите не срещат особена съпротива.[12]
През годините населението нараства от естествен прираст, но от 1948 до 1962 година има изселвания за селата Дунавци, Крън, Хаджидимово и Шейново.
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Населението на Осина се състои от помаци и изповядва исляма. Жителите на селото често са наричани мърваци, което предполага, че някои осинци са се преселили в селото някъде от Сярско.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]
Кметство Осина е създадено през 1951 година същата година е открито читалище „Зора“ с библиотека, киносалон и фолклорна група съществувала до 1989 година. Много по-късно са разкрити детска градина и здравен пункт.
Началното училище „Васил Левски“ е създадено през 1926 година. Първият учител е Христо Аврамов Витков от Червен бряг. До 1950 година е начално училище „Св. Иван Рилски“, а през учебната 1950/1951 година е преобразувано в основно училище „Васил Левски“. През учебната 1956/1957 година отново е преобразувано в начално училище. Ръководители на училището през годините са били:
- Христо Витков (1926 – 1930)
- Христо Пличев (1931)
- Иван Пенчев (1933)
- Т. Стефанова (1934)
- Вътев (1938)
- Иван Пенчев (1939)
- Василев (1940)|
- Григор Ватев (1942)
- Д. Дринов (1950)
- Бойко Бойков (1956)
- Костадин Терзиев (1960)
- Стойне Райнов (1972)
- Михаил Паргов (1975)
- Добромир Адамов (1976
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- на югозапад от Осина се намират руините на село Пониква.
- в местността „Юрте“ (северозападно от селото) са открити останки от селище, съществувало през каменно-медната епоха.
- в местността „Черквата“ (североизточно от селото) са открити останки на селище от средновековието.
- в местността „Юрушкото“ (на около 4 км северозападно от селото) е открито селище от средновековието.
- в местността „Църквата“ (на около 4 км западно) личат основи на църква.
- в подножието на местността „Кривата скала“ е минавал път, за което свидетелствува запазен римски мост над река Осинска.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай. Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Искренов, Андон. Кочан: кратък очерк. София, Културно-просветен център „Васил Априлов“, 1995. ISBN 954-8528-03-7. с. 11.[неработеща препратка]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132 – 133.
- ↑ Зеленгора, Георги. Помаците в Турция – 7 // Pomak News Agency, 2 януари 2012. Архивиран от оригинала на 2012-07-14. Посетен на 3 януари 2012.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
- ↑ Отдел „Статистика на населението“. Списък на населените места в НР България по съществуващо административно деление към 15 януари 1960 година с брой на населението от преброяванията през 1926, 1934, 1946 и 1956 години. София, Централно статистическо управление, 1960. с. 16.
- ↑ Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, 2002. ISBN 954-9800-29-6. с. 108.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
- ↑ Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914. с. 75.
| |||||||||||
