French
DeutschМалък Самоков – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Самоков.
| Малък Самоков Demirköy | |
| — град — | |
  Малък Самоков  Малък Самоков | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Околия | Малък Самоков |
| Надм. височина | 300 m |
| Население | 3400 души (Оценки на TÜİK през 2018 г.) |
| Кмет | Мухлис Явуз (Партия на националистическото действие) |
| Пощенски код | 39500 |
| Телефонен код | (+90) 288 |
| МПС код | 39 |
| Часова зона | FET (UTC+3) |
| Официален сайт | demirkoy.bel.tr |
Самоков или Малък Самоков (на турски: Demirköy, Демиркьой; на гръцки: Σαμάκοβο, Самаково, катаревуса: Σαμάκοβον, Самаковон) е град, община и административен център на околия Малък Самоков, във вилает Лозенград (Къркларели), разположен в историко–географската област Източна Тракия, Турция. Според оценки на Статистическия институт на Турция в 2018 година населението на града е 3400 души.[1]
Наречен е Малък Самоков, за да се отличава от другия град Самоков.
География
[редактиране | редактиране на кода]Градът е разположен на 300 метра надморска височина в източната част на планината Странджа.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Етимологията на името е от примитивното предприятие за изчукване на добито желязо на пръти – самоков, което е производно от сам и кова, подобно на самолет, самовар и прочее.[2]
В XIX век Самоков е малко българско градче, чиито жители традиционно се занимават с железодобивна индустрия, за което свидетелстват и имената на града - Самоков и Демиркьой, което означава желязно село. Край града се намира държавен леярен завод, в който под формата на ангария работят жители на Малък Самоков и околните места.[3]
По време на Руско-турската война (1828-1829) на 8 август 1829 година Малък Самоков, в който има фарбика за артилерийски снаряди, е превзет от смесен отряд руски войници и 1000 български въстаници, начело с малкотърновеца Хаджи Георги.[4] Според руски източници към 1830 година градчето има 472 български къщи и 13 гръцки.[5]
Към средата на XIX век ангарията при добива и обработката на желязната руда е премахната, а в 1873 година е спрян добивът на руда край града.[3]
Към края на XIX век градът попада под силното влияние на елинизма и добива почти напълно гръцки облик. По това време Малък Самоков е център на нахия в Мидийска каза на Лозенградски санджак.[6] Според Любомир Милетич в 1912 година в града живеят 100 семейства българи и 800 – гърци, които се занимават главно с въглищарство и в по-малка степен със земеделие, лозарство и скотовъдство.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Малък Самоков е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
Българите са изгонени от Самоков в 1913 година след Междусъюзническата война[8] и са настанени в гръцките села Вургари (днес Българи) и Кости на българска територия.[9]
Гръцките жители на града се изселват в Гърция в 20-те години на XX век. Част от тях основават село Нео Сидирохори, Гюмюрджинско. На тяхно място са заселени помаци от село Манастир, Почан, Борен, Тисово и други села от Чеча.
Забележителности на града са тракийските долмени в околностите му, както и пещерата Дупница.
Население
[редактиране | редактиране на кода]- Преброявания
- 4052 (2007)
- 4791 (1997)
- 5203 (1990)
- 4732 (1985)
- 4345 (1980)
- 3950 (1975)
- 3400 (1970)
- 3309 (1965)
- 2335 (1960)
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Малък Самоков
Константинос Ксенократис (1803 – 1876), гръцки революционер
Киро Узунов (1864 – 1938), български революционер, македоно-одрински опълченец- Михаил Киркос (1893 – 1967), гръцки журналист и политик
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((el)) Κορνηλία Θεόφιλου Τζάρτου. "Αναμνήσεις από το Σαμάκοβο της Ανατολικής Θράκης" (Корнилия Теофилу Царту. „Спомени от Самоков в Източна Тракия“)[неработеща препратка]
- ((tr)) Официален сайт
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Kırklareli Belde ve Köy Nüfusları“ // trakyanet.com. Посетен на 28 декември 2019. (на турски)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 186.
- ↑ а б Тодев, Илия. Българското национално движение в Тракия 1800-1878, София 1994, с. 61, 65, 356.
- ↑ Дойнов, Стефан. „Странджа-Сакар в годините на Руско-турската война от 1828—1829 г.“
- ↑ Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 116 – данни на полк. Енехолм (Енегольм). И. Тодев (пос. съч., с. 356), който също се позовава на Енехолм, пише за 15 гръцки къщи.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 32.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 550 и 862.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.67.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.85.
| |||||||||||||
