Лисец (Западна България) – Уикипедия

Лисец
Местоположение на картата на България 42.29, 22.571
Общи данни
Местоположение	България Област Кюстендил
Част от	Милевско-Конявска планинска група
Най-висок връх	Връшник
Надм. височина	1500,2 m
Подробна карта

Лисец е планина в Западна България, част от Милевско-Конявската планинска група, на територията на Кюстендилска област.

Планината е разположена между Кюстендилската котловина на изток и Каменишката котловина на запад. На север проломната долина на река Бистрица я отделя от Чудинска планина, а на юг чрез седловината Вратца (995 m) се свързва с Осоговска планина. Има куполообразна форма с диаметър около 13 – 14 km. В средата ѝ се издига най-високата ѝ точка връх Връшник (Лисец, 1500,2 m). Други по-характерлни върхове са: Костобия (1264 m), където се доближават землищата на четири села - Лисец, Дождевица, Церовица и Леска; Средният чукар (1210 м); Мъчи баба (Мачи баба, 1036 m), където се доближават землищата на три села: Кутугерци, Леска и Долно село (мах . Бистрица). Съществува интересна легенда, свързана с този връх и близкото Градище. Източните склонове на Лисец планина, са обърнати към Кюстендилската котловинана и са полегати, а тези на запад към Каменишката котловина и на север към долината на река Бистрица – стръмни.

Изградена е от кристалинни шисти. Климатът е преходно-континентален, със засилено планинско влияние. Почти цялата планина, с изключение на южните ѝ части, се отводнява от къси рекички и дерета, десни притоци на река Бистрица. В северозападната част на планината текат две маловодни рекички, десните притоци на река Бистрица – Дождевска и Лесковска.

Почвите са канелени горски. Покрита е със смесени букови и горунови гори. Слабо развит дърводобив и животновъдство.

Във вътрешността и по склоновете ѝ са разположени изцяло землищата на селата: Блатец, Дождевица, Леска, Лисец, а частично в нейното подножие - Радловци, Лозно, Горна Брестница и Вратца. На десния склон на р. Бистрица са разположени част от землищата на Ръсово, Долно село (махала Бистрица), Кутугерци (района на Мъчи баба), Церовица, Кършалево и Мазарачево.

По южното подножие на планината, от запад на изток, през прохода Вратца, по протежение от 3,2 km, преминава участък от първокласен път № 6 ГКПП „Гюешево“ – София – Карлово – Бургас.

По цялото ѝ североизточно, северно и северозападно подножие, по долината на река Бистрица (някои в долното течение я наричат Соволянска Бистрица), между спирка Соволяно и гара Долно село преминава участък от трасето на жп линията Радомир – Кюстендил – Гюешево.

В миналото е имало добив на дървени въглища в селата Леска, Лисец, Дождевица.

През последното десетилетие дъбовата церова гора и старите овошки са заразени с лишеи. На места и част от боровата гора е нападната от подкорови вредители.

Животинският свят намалява. Разпространението на сърни, зайци и лисици е ограничено. Значителна е популацията на диви свине. През 2020 година, в района на село Лисец, е срещната мечка. Понякога се срещат вълци.

Чист въздух, превъзходни изгледи, особено от високите части на Лисец планина. Ухаещи планински билки.

Планината е лесно достъпна. С автобус или лека кола се стига до село Лисец, село Ръсово или местността Дервент. След това – пеша към връх Връшник.

Връх Връшник още в миналото кюстендилци са наричали „барометър“ (синоптик) за града. Обвие ли се в облаци и мъгли, времето ще се развали, чисто и ясно ли е около него – очаква се хубаво време.

• Списък на планините в България

• Лист от карта K-34-58. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-70. Мащаб: 1 : 100 000.

• Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 287.
• Анастасов, Благой. Статия в интернет за Лисец планина от юни 2014 г.