Литературознание – Уикипедия

Литературознанието или науката за литературата е обобщаващ термин за набора от науки, изследващи художествената литература като явление на човешката култура. Състои се от три основни дяла: литературна теория, литературна критика и литературна история. Производен термин е литературовед.

„Литературознание“ е калка (буквален превод) на руския термин „литературоведение“, който от своя страна произлиза от немския „Literaturwissenschaft“ (макар в Германия да се използва често и терминът „Literaturforschung“)^[1]^[2]^[3]. Немският термин е въведен от германиста Ернст Елстер в книгата му Prinzipien der Literaturwissenschaft (1897). В руския език думата „литературоведение“ се появява в началото на 20-те години на 20 век, а в широка употреба навлиза през 1924 – 1925 г.^[4].

Според определение от епохата на Народна република България литературознанието е „хуманитарна наука, изучаваща художествената литература, нейната обществена и културна функция, спецификата и закономерностите в литературния процес“.

Понастоящем в България някои филолози смятат термина „литературознание“ за остарял, архаичен, като го свързват с епохата на „социалистическия реализъм“. Според тях адекватният съвременен термин е „литературна критика“ като по-широко понятие, обхващащо всички науки за литературата и заедно с това оперативната критика и литературната есеистика.

Днес подходите към литературата са много и най-различни, в голяма степен оформени като самостоятелни: критика посредством психоанализата, херменевтична критика, нов историцизъм, литературна семиотика и т.н., и не се ограничават до основните дялове на предишния тип изучаване на литературата, наречен литературознание, ограничен основно до история на литературата и теория на литературата, а схваща литературната критика по-широко.

Също така за разлика от литературознанието от епохата на НРБ, което е подвластно на т.нар. големи наративи, съвременните литературни науки имат различни обекти на изследване, неограничавани от какъвто и да е канон, например от задължителните автори в училищната програма. Съвременното литературознание проявява интерес към автори, пренебрегнати от канона, останали извън него по някакви, често идеологически причини, и търси текстове с литературна стойност в различни посоки. По тази причина съвременните науки за литературата включват сравнително изучаване на литературите (литературите на различни народи, социални общности, религиозни групи и т.н.), изучаване на афроамериканската литература, специфична за жените литература, ЛГБТ (куиър) литература и т.н.

Библиография

Тери Игълтън, Теория на литературата, превод Румяна Рубенова, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2001 (ISBN 954-07-0419-7)
Тери Игълтън, Увод в литературната теория, превод Елика Рафи, София: изд. Агата-А, 2003 (ISBN 954-540-029-3)
Никола Георгиев, Мнения и съмнения. По дирите на едно литературоведско чергарство, студии (2001)
Никола Георгиев, Почит и прочити. Литературознание на неограничените възможности (2003)
Никола Георгиев, Тревожното литературознание (2006)

Източници

↑ Этимологический словарь русского языка. Под ред. А. Ф. Журавлёва и Н. М. Шанского. М., Изд-во Московского университета, 1999, т. 9, стр. 122.
↑ Alo Allkemper/Norbert O. Eke. Literaturwissenschaft. Eine Einführung, Reihe: UTB basics. 3. überarb. u. erw. Aufl., Stuttgart: UTB, 2010, ISBN 978-3-8252-2590-2.
↑ Rainer Baasner und Maria Zens. Methoden und Modelle der Literaturwissenschaft – Eine Einführung, 3. überarbeitete und erweiterte Auflage, Berlin: Erich Schmidt, 2005.
↑ А. Цейтлин, „Литературоведение“ във Фундаментальная электронная библиотека Русская литература и фольклор. В статията се посочват множество книги, съдържащи още в заглавието си термина и допринесли за разпространението му: П. Н. Сакулин. Социологический метод в литературоведении (1925); Б. И. Ярхо. Границы научного литературоведения (1925); П. Н. Медведев. Формальный метод в литературоведении (1928); Литературоведение. Под ред. В. Ф. Переверзева (1928).

Външни препратки

Книги в областта на литературознанието в руската електронна библиотека Гумер ((ru))
Раздел „Литературознание“ на страниците на научнопопулярното списание Скепсис ((ru))
Луков Вл. А., „Литература: теоретические основания исследования“, в: Знание. Понимание. Умение. 2005, № 2, стр. 136 – 140 ((ru))
Тарасова Е. К., „Современное немецкое литературоведение: традиции и перемены“, в: Знание. Понимание. Умение. 2005, № 2, стр. 159 – 164 ((ru))

[1] Этимологический словарь русского языка. Под ред. А. Ф. Журавлёва и Н. М. Шанского. М., Изд-во Московского университета, 1999, т. 9, стр. 122.

[2] Alo Allkemper/Norbert O. Eke. Literaturwissenschaft. Eine Einführung, Reihe: UTB basics. 3. überarb. u. erw. Aufl., Stuttgart: UTB, 2010, ISBN 978-3-8252-2590-2.

[3] Rainer Baasner und Maria Zens. Methoden und Modelle der Literaturwissenschaft – Eine Einführung, 3. überarbeitete und erweiterte Auflage, Berlin: Erich Schmidt, 2005.

[4] А. Цейтлин, „Литературоведение“ във Фундаментальная электронная библиотека Русская литература и фольклор. В статията се посочват множество книги, съдържащи още в заглавието си термина и допринесли за разпространението му: П. Н. Сакулин. Социологический метод в литературоведении (1925); Б. И. Ярхо. Границы научного литературоведения (1925); П. Н. Медведев. Формальный метод в литературоведении (1928); Литературоведение. Под ред. В. Ф. Переверзева (1928).

[1]

[2]

[3]

[4]