French
DeutschЛудово – Уикипедия
| Лудово Κρύα Νερά | |
| — село — | |
 Лудово от пътя към Жужелци | |
  Лудово  Лудово  Лудово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Хрупища |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 730[1] m |
| Население | 5 души (2021 г.) |
| Лудово в Общомедия | |
Лу̀дово (на гръцки: Κρύα Νερά, Крия Нера, до 1926 година Λούδοβο, Лудово, катаревуса: Λούδοβον, Лудовон[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 10 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на левия бряг на река Голешово в областта Костенария.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Според Тодор Симовски селото е било по-долу и по-близо до Хрупища, но постоянно търпяло нападения от разбойнически банди и затова селяните се преместили нагоре до конаците на турския бег и станали негови чифлигари.[1]
За църквата „Свети Атанасий“ се смята, че е средновековна, но не е проучена.[3]
В османските данъчни регистри от средата на XV век Лундово е споменато с 18 глави на семейства и двама неженени: Райко, Тодор, Мано, Тодор, Димо, Петкос, Крушо, Йорг, Йорг, Никола, Томо, Димос, Добри, Дабижив, Велчо, Райко, Димо и Герг, и три вдовици Кала, Кала и Варуна. Общият приход за империята от селото е 1593 акчета.[4]
В края на XIX век Лудово е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лудово има 168 жители българи.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лудово е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 13 къщи.[6]
В началото на XX век цялото население на Лудово е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лудово има 160 българи екзархисти.[8]
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Лудово като село със 130 жители гърци.[9] Според Георги Константинов Бистрицки Лудово преди Балканската война има 8 български къщи,[10] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[11]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия в 1910 година в Лудовон (Λούδοβον) има 10 християнски „българогласни“ семейства.[12]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Лудово е обозначено като българско селище.[13]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1919 година 1 жител на Лудово емигрира в България по официален път. В селото има 1 политическо убийство.[9] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лудово има 17 къщи славяни християни.[14] В 1926 година селото е прекръстено на Крия Нера.
Селяните традиционно ходят на гурбет, като работят като общи работници и мелничари.[1]
През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти.[15]
Селото пострадва силно по време на Гражданската война - някои от жителите му загиват, а 65 души бягат в източноевропейските страни.[1] 24 деца от Лудово са изведени извън страната от комунистическите части като деца бежанци.[9]
През есента на 1959 година на масова церемония жителите на Лудово са заклевани да не говорят вече български език.[16]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 59[1] | 61[1] | 82[1] | 124[1] | 41[1] | 65[1] | 44[1] | 47[1] | 48[1] | 32 | 16 | 5 |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Диалектни текстове от Лудово в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 56 - 66.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 27.
- ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 86
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
- ↑ а б в Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 198.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 138. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Вестник „Фони тис Касторияс“, 4 октомври 1959: „През последните два месеца жителите на няколко села в Северна Гърция на официални масови церемонии заявиха, че ще престанат да говорят славянския диалект и в бъдеще ще говорят само гръцки език. Първата церемония стана в село Кардия, епархия Еордея на ном Кожани, което според преброяването от 1951 г. има 692 жители. Церемонията е проведена и в други села като Крия Нера, от община Лакомата от ном Костур (41 жители) и Атрапос от ном Лерин (466 жители).“
| |||||||||||||||||||||||||||||||||
