Лукан Хашнов – Уикипедия

Лукан Гечов Хашнов е български строителен инженер и академик.

Лукан Хашнов е роден през 1862 г. в Ловеч. Той е син на Гечо Хашнов и Величка Хашнова. Учи в първоначално училище в Ловеч. Завършва гимназия в Пардубице, Чехия (1882). Учи строително инженерство в Прага, Чехия (1882 – 1883). Завършва специалността във Виенската политехника (Австрия). Завръща се в България през 1888 г.

Работи като окръжен инженер в Ловеч. Помощник на главния инженер, инженер инспектор по мостове и шосета в Дирекция на обществените сгради (София). Проектира много от първите железопътни линии след Освобождението: Ямбол-Бургас (1888), София – Перник (1893), участъка в прохода Хаинбоаз (1897 – 1898), София-Варна. Неговия проект за трансбалканската магистрала Дунав-Бяло море (1911) е публикуван в официалното издание „Железопътен сборник“. Тук за пръв път развива идията за тунел Троян-Карлово. Автор е на проекта за Централна гара София от 1903 г.^[1] По негови проекти са изградени канализационните мрежи на Варна, Стара Загора и Ихтиман. Инициатор и автор на проекта за изграждане на „Железния мост“ в гр. Ловеч.

Автор на едно от първите технически ръководства на български език „Тахиметрия“ (1895). Дописен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките (1898), действителен член от 1900 г. Член на дружеството на строителните инженери във Франция (1898).

• Сребърен медал „За строителството на жп линия Ямбол-Бургас“.
• Орден За гражданска заслуга V ст. (1892)

• Сб. Ловеч и Ловчанско, кн. 2, София, 1930