Люляково (област Добрич) – Уикипедия

Люляково
Люляково 43.679904, 28.085332 Люляково
Общи данни
Население	445 души[1] (15 март 2024 г.) 23,4 души/km²
Землище	19,051 km²
Надм. височина	206 m
Пощ. код	9525
Тел. код	05737
МПС код	ТХ
ЕКАТТЕ	44714
Администрация
Държава	България
Област	Добрич
Община    – кмет	Генерал Тошево Валентин Димитров (БСП – Обединена левица; 2015)
Кметство    – кмет	Люляково Костадин Костадинов (ГЕРБ)

Люляково е село в Североизточна България. То се намира в община Генерал-Тошево, област Добрич.

Село Люляково се намира на 5 км от Генерал Тошево на пътя за град Каварна.

Според поверието преди много години на мястото на селото две турски сватби се срещат и се избиват един друг поради лошата поличба, която носи срещата между две булки. На мястото на тази ужасна сцена са поникнали люлякови дръвчета и са образувала една красива люлякова местност. Именно оттук произлиза и името на това хубаво малко селце. До 90 – те години в селото се е намирала една от най-големите овощни градини в Община Генерал Тошево, а така също и голям кравекомплекс, където са работили жителите на селото. В селото е имало и училище, което е функционирало до 2004 г. Селото е едно от големите в общината, като броя на жителите му надхвърля 750 души. Землището на с. Люляково е 17 379, 668 дка. Старото име на селото е Карабак.

Източно от селото, в местността „Юртлука“ има следи от трако-римско селище. Северно от него са открити останки от средновековно българско селище (IX-X век). Най-ранни сведения за Люляково се намират в писмен документ от 1526 – 1527 г. В списъка на тимарите на заими и спахии, под номер 101 е записано мезрата Кара баку куюсу, от която се очаква 684 акчета (сребърни монети). Името на селото се открива и в списъците на джелепкешаните. Там е записано като Кара Бакълар. През 1873 година е включено в Хаджиоглу-Пазарджишка (Добричка) околия с името Кара Баки. Това име на селото просъществува около четири века. С указ 462/обн.21.12.1906 г. това име е сменено с Лиляково. Тогава то спада към Спасовска община с 22 селища. Името Лиляково е коригирано на Люляково през 1966 г.

Както в повечето села в Добруджа, така и тук основен поминък за населението е земеделието и животновъдство. В селото работи кооперация, която отглежда 6600 дка чернозем в землищата на Люляково, Писарово и Преселенци. Значителен брой от жителите отглеждат овошки, както и пчелни кошери. Има хлебопекарна, в която се пече ръчно направен хляб. В днешно време освен българи в селото живеят руски, френски и английски семейства. Има и тенденция за миграция на жители от град Варна към селото.

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[2]

Християни и мюсюлмани.

През 2000 година жителите на селото правят първа копка на храм „Св. св. Апостоли Петър и Павел“. С помощта на благодетели и общинското ръководство храма се доизгражда, като предстои изписването и поставянето на камбана. Църквата отваря врати на празника си, Петровден.

• Кметство с. Люляково
• Читалището в селото носи името „Йордан Йовков – 1943“. Освен богатия книжен фонд, към него функционира самодеен състав, който се представя редовно на местни и национални фолклорни събори и мероприятия. Активна дейност развива и Клуб на пенсионера с. Люляково. Към него също има самодееен състав, който се гордее с призовите места, завоювани през годините на фолклорни фестивали в София и Варна.
• До 2000 година в селото има основно училище „Христо Ботев“. То е построено преди 1940 г. и носи духа на румънската архитектура по тези земи. Сградата на училището в днешно време е унищожена.

Съборът на селото се провежда всяка година на 6 май – Гергъовден.

Мъжкият футболен тим „Дружба“ има добре поддържан стадион.

• Информация от Официален сайт на Община Генерал Тошево^{[неработеща препратка]}
• Статия за освещаване на храма „Св. Апостоли Петър и Павел“ Архив на оригинала от 2013-07-05 в Wayback Machine.