French
DeutschМал Радобил – Уикипедия
| Мал Радобил Мал Радобил | |
| — село — | |
 Къщи в селото | |
  Мал Радобил | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Раец |
| Надм. височина | 790 m |
| Население | 10 души (2002) |
| Пощенски код | 7500 |
| МПС код | PP |
| Мал Радобил в Общомедия | |
Мал Радобил или Мали Радобил (на македонска литературна норма: Мал Радобил) е село в община Прилеп, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено източно от общинския център Прилеп.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Мал Радобил е село в Тиквешка кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Мало Радобил (Radobil-malo) е посочено като село в Прилепска каза с 25 домакинства и 123 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мало Радобилъ има 168 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Малко Радобил има 160 българи екзархисти.[3]
По данни на българското военно разузнаване в 1908 година:
| „ | Радобил [е] християнско свободно село около 120 къщи. Едно от най-богатите села [в Тиквеш].[4] | “ |
При избухването на Балканската война 1 човек от Мал Радобил е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
В 1913 година е построена църквата „Рождество Богородично“.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 10 жители, всички северномакедонци.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Мал Радобил
Насе Димов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, земеделец, 2 рота на 4 битолска дружина[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80-81.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
- ↑ Материали за военно-географическия обзор на Македония, II Тиквешки район, Печатница „Военен журнал“, София, 1908, стр. 19.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 861.
- ↑ Црква „Раѓање на Пресвета Богородица“, село Мало Радобил // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2018-03-05. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 10 ноември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 236.
| |||||||||||
