French
DeutschПрисад (община Прилеп) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Присад.
| Присад Присад | |
| — село — | |
 | |
  Присад | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Бабуна планина |
| Надм. височина | 948 m |
| Население | 5 души (2002) |
| Пощенски код | 7500 |
| МПС код | PP |
| Присад в Общомедия | |
Присад (на македонска литературна норма: Присад) е село в община Прилеп, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в планината Бабуна, току над самия град Прилеп, североизточно от него. Край селото е Присадският манастир „Свети Георги“.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Присад е изцяло българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Присад (Prissad) е посочено като село с 23 домакинства и 112 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Присадъ има 350 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Присад е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 37 къщи.[4]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Присад има 240 българи екзархисти и работи българско училище.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 5 жители, всички северномакедонци.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Присад
Симон, деец на ВМОРО, преселен в Галичник[8][9]- Стефан Къпот (? – 1904), български революционер от ВМОРО, прилепски селски войвода, убит от ренегата Григор Соколов в Присад[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Манастир „Свети Георгиј“, Присад // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 872.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 11 ноември 2007
- ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 398.
- ↑ Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 27.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 156.
| |||||||||||
