Мангрови гори – Уикипедия
Мангровите гори са биом, един от основните хабитатни типове във физикогеографската класификация на Световния фонд за природата.[1]
Те представляват съвкупност от растения (дървета и храсти), растящи в солена вода в крайбрежни области на места, защитени от силното въздействие на вълните или в смесена солена и сладка вода около устията на реките. Корените на растенията са здраво закрепени за меката почва, която в повечето случаи е и богата на органични вещества.[2]
Общи сведения
[редактиране | редактиране на кода]Мангровата растителност представлява група разнородни растения, които са успели да се приспособят към средата си на местообитание (литорал). Те са изградили набор от физиологични адаптации, за да решат проблема с бедното съдържание на кислород, солеността и честото наводняване от приливи. Поради спецификата на отделните райони и нивото на приливите в различните части на света, мангровата растителност е изградила свои местни особености за решаване на проблема. Поради тази причина видовият състав се различава на отделните места.
Мангровата растителност оказва защитна роля върху бреговата ивица, като я предпазва от ерозия, силни бури и цунами. Те имат известна роля в намаляването на енергията на вълните, макар че растат на места, лишени от силното им въздействие. Поради тази причина и възможността им да удържат морски бури и цунами е ограничена.
В региона на мангровите гори се образува среда за обитание на много диви животни, включително и много риби и ракообразни.
Биология на мангровата растителност
[редактиране | редактиране на кода]Мангровата растителност е разпространена в тропичните и субтропични райони на Земята, на места със значителни приливи и отливи, почва, богата с органични вещества, и наситена със соли вода с променлива соленост. Мангрови гори много често растат при устия на реки. В средата на местообитание на мангровите гори се срещат разнообразни видове, но същинските мангрови растения, които се срещат само на подобни места, са включени в 20 рода и наброяват 54 вида (Hogarth, 1999).
Приспособления към ниското съдържание на кислород
[редактиране | редактиране на кода]Мангровите растения, които живеят в най-топлите места, дишат с помощта на плаващи корени, които усвояват кислорода посредством пори в кората. Черните мангрови дървета пускат дълги дихателни корени (пневматофори). Дължината им над земната повърхност варира от 30 см до 3 м. За улесняване на преноса на кислорода вътрешността на корените е изградена от дихателна паренхимна тъкан, наречена аеренхим.
Ограничителни приспособления за попадане на солите
[редактиране | редактиране на кода]Червените мангрови растения възпрепятстват попадането на солите благодарение на своя корен, който действа като филтър и не пропуска натрия в растението. Белите мангрови растения могат да се освободят от излишните соли посредством две жлези, разположени в основата на всяко листо.
Ограничителни приспособления против загуба на влага
[редактиране | редактиране на кода]Листата могат да ограничат отварянето на устицата, с което да ограничат загубата на вода, а така също и да променят ориентацията на своите листа. Листата застават под такъв ъгъл спрямо падащата слънчева светлина, че попадналите върху тях слънчеви лъчи да са максимално малко.
Поглъщане на хранителни вещества
[редактиране | редактиране на кода]Това е един от най-сериозните проблеми за мангровите растения. Винаги почвата, за която са закрепени мангровите растения, е пренаситена с вода и кислородът в нея е доста ограничен. При такова ниско ниво на кислорода се развиват анаеробни бактерии, които при процеса на обмяната на веществата отделят азот, желязо, неорганични фосфати, сулфиди и метан, които определят неприятната миризма в мангровите гори и правят почвата неблагоприятна за развитие на много растения. Посредством корените си те получават някои хранителни вещества от атмосферата, а други си набавят от почвата (например желязо).
Видове мангрови растения
[редактиране | редактиране на кода]Основни мангрови растения
[редактиране | редактиране на кода]Семейство | Род, число видове |
---|---|
Страшникови (Acanthaceae) (син. авицениеви (Avicenniaceae) или вербенови (Verbenaceae)) | Авицения (Avicennia), 9 |
Комбретови (Combretaceae) | Лагункулария (Laguncularia), 11; Люмницера (Lumnitzera), 2 |
Палми (Arecaceae) | Nypa fruticans, 1 |
Ризофорови (Rhizophoraceae) | Бругиера (Bruguiera), 6; Цериопс (Ceriops), 2; Канделия (Kandelia), 1; Ризофора (Rhizophora), 8 |
Соннератиеви (Sonneratiaceae) | Соннерация (Sonneratia), 5 |
Мангрови растения с второстепенна значимост
[редактиране | редактиране на кода]Семейство | Род, число видове |
---|---|
Страшникови | Acanthus, 1; Bravaisia, 2 |
Bombacaceae | Camptostemon, 2 |
Cyperaceae | Fimbristylis, 1 |
Euphorbiaceae | Excoecaria, 2 |
Lythraceae | Pemphis, 1 |
Meliaceae | Xylocarpus, 2 |
Мирсинови (Myrsinaceae) | Егицерас (Aegiceras), 2 |
Миртови (Myrtaceae) | Осборния (Osbornia), 1 |
Pellicieraceae | Пелициера (Pelliciera), 1 |
Plumbaginaceae | Aegialitis, 2 |
Pteridaceae | Acrostichum, 3 |
Rubiaceae | Scyphiphora, 1 |
Sterculiaceae | Heritiera, 3 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.worldwildlife.org
- ↑ waittinstitute.org, архив на оригинала от 4 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150904081205/http://waittinstitute.org/mangroves/, посетен на 11 декември 2017
|