Мануил I Комнин – Уикипедия

Мануил I Комнин Μανουήλ Α' Κομνηνός
византийски император
Изображение на Мануил I във византийска миниатюра
Роден	28 ноември 1118 г. Константинопол, Византия
Починал	24 септември 1180 г. (61 г.) Константинопол, Византия
Управление
Период	1143 – 1180
Предшественик	Йоан II Комнин
Наследник	Алексий II Комнин
Семейство
Род	Комнини
Баща	Йоан II Комнин
Майка	Ирина Унгарска
Братя/сестри	Алексий Комнин Андроник Комнин Исак Комнин Евдокия Комнина Мария Комнина Теодора Комнина
Съпруга	Мария Антиохийска Берта фон Зулцбах (1146 – 1159)
Деца	Алексий II Комнин Мария Комнина
Мануил I Комнин в Общомедия

Мануил Комнин (на средногръцки: Μανουήλ Α' Κομνηνός) е византийски император от 1143 до 1180 г.

Син е на Йоан II Комнин и унгарската принцеса Пирошка Арпад. Преди да стане император се отличава със смелостта си във войната със селджуците, а баща му го обявява за престолонаследник, въпреки че има по-голям син, Исак.

Управлението на Мануил I Комнин се оказва повратен период в историята на Византийската империя. Когато идва на престола, той наследява империята в цветущо състояние, но заобиколена от външни предизвикателства и амбициозни конкуренти. В опит да утвърди авторитета и превъзходството на византийската държава, Мануил I води енергична и агресивна политика спрямо съседите си. Той успява да поддържа ромейската хегемония на Балканите и сред кръстоносните държави, но в резултат на политическите си действия, той губи повечето си съюзници в Западна Европа и в крайна сметка търпи поражение срещу мюсюлманските сили в Мала Азия, което отваря път към последвалия упадък на империята. Въпреки успехите и качествата му като пълководец, Мануил I Комнин не съумява да осъществи мечтата си да превърне Византия във великата сила, която е била при Юстиниан I, но всъщност я завещава по-слаба и изтощена отколкото при възкачването си.

Император Мануил I води настъпателна политика с цел да възстанови византийските земи на Балканите, Мала Азия, Сирия и Южна Италия. Неговите бляскави победи му носят много слава и възхвала, но малко допринасят за засилването на империята. В 1144 г. князът на кръстоносното княжество Антиохия, Раймон дьо Поатие, потвърждава васалитета си към императора в Константинопол. През 1146 г. Мануил I предприема наказателна експедиция срещу Иконийския султанат в Централна Мала Азия. Въпреки притесненията на населението, през 1147 – 1149 г. императорът пропуска войските на Втория кръстоносен поход през византийска територия, като преминаването им до Светите земи става почти безпроблемно.

В началния период от управлението на Мануил I, Византия се намира в добри отношения с основните католически държави – Германската империя и Френското кралство. Но през 1147 – 1149 г. Мануил е изправен пред война с Роже II, норманския владетел на кралство Сицилия, който завладява остров Корфу и някои градове в Гърция. Ромеите отблъскват нападението и изпращат войски в Южна Италия (1155). Въпреки сключения съюз с папата и споразумението за съдействие с германските имперски войски, византийските завоевания в Италия се оказват много нетрайни и под натиска на норманите те са принудени да се изтеглят от там през 1158 г. Експедицията се оказва провал и голяма загуба на финансови средства. В следващите години опитите на Византия отново да придобие територии и влияние в Италия ще се окажат също толкова неуспешни. Мануил продължава да поддържа Ломбардската лига и независимите италиански градове срещу домогванията на германските императори.

През 1156 г., новият княз на Антиохия, Рено дьо Шатийон, издига претенции за неизпълнени финансови обещания спрямо византийския император. Под този предлог той напада и разграбва остров Кипър. В отговор Мануил I незабавно се отправя на наказателен поход, завладява Арменска Киликия (1158 – 59), чийто владетел е участвал в плячкосването на Кипър, след което навлиза в Сирия и окупира Антиохия. Рено дьо Шатийон е принуден да са подчини на императора като негов васал, в замяна на което е оставен на власт. При завръщането си Мануил е изненадан от нападение на селджуците в Исаврия, но удържа победа.

На Балканския полуостров в 1150 – 1152 г. е потушено въстанието на сърбите, които отново потвърждават васалната си зависимост от императора. През 1151 – 1152 и 1163 – 1168 г. Мануил I води успешно настъпление в Кралство Унгария, което също се признава за васал на Византия. Ромейските войски достигат до Трансилвания и Влахия. В Унгария е поставен верен на византийците крал. Повечето от източното Адриатическо крайбрежие е присъединено към империята. Византийската империя поддържа съюзни отношения с Киевска Рус и Галичкото княжество срещу степните печенеги и кумани.

През 1169 г., с подкрепата на Византия, кръстоносният крал на Йерусалим организира експедиция срещу мюсюлманския Фатимидски халифат в Египет. Целта на този амбициозен поход е да се установи християнски контрол над богатата страна, като според споразумението византийците щели да получат крайбрежието, а кръстоносците – вътрешната част на Египет. След неуспешната обсада на крепостта Дамиета, между ромеи и кръстоносци се появяват неразбирателства, в резултат на което византийският флот се оттегля, но по пътя половината от него е унищожена в буря. Скоро след този поход ислямските владетели започват да се мобилизират и се обединяват за атака срещу нападащите ги християнски държави в Близкия изток. В Египет везирът, и след това (от 1174 г.) султан Саладин (Салах ад-Дин) предприема експанзия в Палестина и Сирия.

Главният противник на Византия по времето на Мануил I Комнин са отново селджукските турци. В периода 1158 – 1161 година са водени серия от походи с променлив успех между ромеите и мюсюлманските владетели за надмощие в Мала Азия. В 1176 г. обаче Мануил I претърпява решително поражение в битката при Мириокефалон срещу Кълъч Арслан II и губи по-голямата част от армията си, след което осъзнава, че политиката му е нереалистична. В края на управлението си спира да се занимава с войни.

Последиците от сражението при Мириокефалон са катастрофални – Византия отстъпва част от територията си, губи много от военната си сила и вече не може да се противопостави успешно на външните врагове. Въпреки това Мануил I Комнин успява да нанесе още няколко поражения на тюркските племена, нахлули във Витиния през 1179 и 1180 г., като междувременно изпраща демонстративна военноморска експедиция до Египет в 1177 г.

Умира през 1180 година. Наследен е от непълнолетния Алексий II Комнин.

Мануил I Комнин прилича на латинските барони: обича физическите упражнения, лова, турнирите, увлича се в схватки с копия с най-добрите франкски рицари. Когато пристига в Антиохия през 1159 г., той впечатлява тамошните рицари с висок ръст, голяма физическа сила, ловкост да си служи с оръжието. Участва с великолепен кон със златен чул в рицарски турнири на брега на Оронт^{[1]:с. 192}.

Михаил прилича на същински франкски монарх. Той се заобикаля с латински съветници и с воини; включва в армията си много западноевропейски наемници и се интересува от западната култура и постижения. Византийската армия възприема западните дрехи, развлеченията и угощенията в императорския дворец наподобяват западните. По негово време в Константинопол надбягванията на Хиподрума отстъпват място на рицарски турнири, в които участва и самият император.

Първи брак: през 1146 година за Берта фон Зулцбах, роднина на Конрад III; умира през 1159 г., оставяйки две дъщери:

• Мария Комнина (1152 – 1182), съпруга на Рение Монфератски
• Анна Комнина (1154 – 1158)

Втори брак: през 1161 за Мария Антиохийска, дъщеря на Раймон дьо Поатие и Констанс Антиохийска; тя ражда син:

• Алексий II Комнин, наследил престола през 1180 година

Императорът има и няколко незаконни деца.

• Петър Мутафчиев: Из „Лекции по история на Византия“ Мануил I Комнин (1143 – 1180)

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Мануил I Комнин

• Мануил I Комнин
• Andrew Stone: Manuel I Comnenus (A.D. 1143 – 1180)