Марк Целий Руф – Уикипедия

Марк Целий Руф (на латински: Marcus Caelius Rufus; * 84 пр.н.е., Терамо; † 48 пр.н.е., Турии) e политик и оратор на късната Римска република.

Произлиза от фамилията Целии и е бил ученик по реторика при Цицерон. Той е в кръга Jeunesse dorée на Републиката заедно с Публий Клодий Пулхер (има връзка със сестра му Клодия) и Катул.

През 56 пр.н.е. е даден под съд и е защитаван от Цицерон (pro Caelio). След това е политически активен: през 55 или 54 пр.н.е. е квестор, 52 пр.н.е. е народен трибун, 50 пр.н.е. едил. Обмяната на писма с Цицерон от това време е запазена.

През гражданската война е претор през 48 пр.н.е. и помага на Гай Юлий Цезар. По време на отсъствие на Цезар и против неговото желание той приготвя закон за наемите и опрощаване на дълговете. Предложението му е отхвърлено на сила. Тогава той се съюзява с Тит Аний Мило и подготвя въстание. Убиват ги при Турии или Туриум в Долна Италия.

• Реч на Цицерон Pro Caelio (на латински и английски) Архив на оригинала от 2010-07-05 в Wayback Machine.
• Кореспонденция между Цицерон и Целий (на латински и английски^{[неработеща препратка]}
• Encyclopaedia Britannica Marcus Caelius Rufus