Мартин Хайте – Уикипедия
Мартин Хайте | |
Martín Jaite | |
Информация | |
---|---|
Държава | Аржентина |
Роден | 9 октомври 1964 г. (на 60 г.) |
Височина / Тегло | 177 cm |
Прякор(и) | 1983 |
Кариера | |
Професионална | 1993 |
Пари от наградни фондове | 1 873 881 щ.д. |
Сингъл | |
Победи-загуби | 301–179 |
Титли от ATP | 12 |
Най-висока позиция | 10 (9 юли 1990) |
Турнири от Големия шлем | |
ОП на Австралия | 3-ти кръг 1992 |
Ролан Гарос | 1/4 финал 1985 |
Уимбълдън | 2-ри кръг 1986 |
ОП на САЩ | 3-ти кръг 1985, 1989 |
Двойки | |
Победи-загуби | 60–82 |
Титли от ATP | 1 |
Най-висока позиция | 59 (13 май 1985) |
Турнири от Големия шлем | |
ОП на Австралия | 1-ви кръг 1991 |
Ролан Гарос | 1-ви кръг 1985 |
ОП на САЩ | 1-ви кръг 1989, 1990 |
Отборно | |
Купа Дейвис | Аржентина |
Информацията е актуална към 17 септември 2024 |
Мартин Хайте (на испански: Martín Jaite) е аржентински тенисист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Мартин Хайте е роден на 9 октомври 1964 г. в Буенос Айрес, Аржентина в еврейско семейство.[1][2][3]
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Мартин Хайте достига най-високо класиране на сингъл в световната ранглиста на АТР, до номер 10, постигнато през лятото на 1990 г. Той печели общо 12 титли и 1 873 881 долара от парични награди.[4]
Той участва за Аржентина на Летните олимпийски игри 1988 г. в Сеул, но губи от Брад Гилбърт.[4]
Мартин Хайте има общ рекорд за Купа Дейвис 14 – 20, 11 – 7 на сингъл на клей, от 1984 до 1999 г.[5]
Хайте играе важна роля в аржентинския тенис след оттеглянето си от игра. Той директор на ATP Буенос Айрес, Буенос Айрес Чалънджър и директор на фючърс турнирите в Аржентина. От юли 2007 г. до декември 2008 г. е треньор на Давид Налбандиан и му помага да стигне до титли на Мастърс в Мадрид и Париж, като Налбандиан става първия тенисист, победил двамата най-добри играчи в света, Роджър Федерер и Рафаел Надал в последователни турнири.[4]
През 2011 г. Хайте е назначен за капитан на аржентинския отбор за Купа Дейвис.[6][4][5]
Кариерна статистика
[редактиране | редактиране на кода]ATP финали (12 титли; 19 финала)
[редактиране | редактиране на кода]П–З | Година | Турнир | Клас | Настилка | Опонент | Резултат | |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Победа | 1 – 0 | 1985 | Аржентина Оупън | Гран При | Клей | Диего Перес | 6 – 4, 6 – 2 |
Загуба | 1 – 1 | 1985 | Ю Ес Про Чемпиънсшипс | Гран При | Клей | Матс Виландер | 2 – 6, 4 – 6 |
Загуба | 1 – 2 | 1985 | Вашингтон Оупън | Гран При | Клей | Яник Ноа | 4 – 6, 3 – 6 |
Победа | 2 – 2 | 1986 | Болоня Аутдор | Гран При | Клей | Паоло Кане | 6 – 2, 4 – 6, 6 – 4 |
Загуба | 2 – 3 | 1986 | Ю Ес Про Чемпиънсшипс | Гран При | Клей | Андрес Гомес | 5 – 7, 4 – 6 |
Победа | 3 – 3 | 1986 | Щутгарт Оупън | Гран При | Клей | Йонас Свенсон | 7 – 5, 6 – 2 |
Загуба | 3 – 4 | 1987 | Италия Оупън | Гран При | Клей | Матс Виландер | 3 – 6, 4 – 6, 4 – 6 |
Победа | 4 – 4 | 1987 | Барселона Оупън | Гран При | Клей | Матс Виландер | 7 – 6(7 – 5), 6 – 4, 4 – 6, 0 – 6, 6 – 4 |
Победа | 5 – 4 | 1987 | Сицилия Оупън | Гран При | Клей | Карел Новачек | 7 – 6(7 – 5), 6 – 7(7 – 9), 6 – 4 |
Загуба | 5 – 5 | 1988 | Монте Карло | Гран При | Клей | Иван Лендъл | 7 – 5, 4 – 6, 5 – 7, 3 – 6 |
Загуба | 5 – 6 | 1989 | Рио де Жанейро Оупън | Гран При | Килим (з) | Луис Матар | 4 – 6, 7 – 5, 4 – 6 |
Победа | 6 – 6 | 1989 | Щутгарт Оупън | Гран При | Клей | Горан Пърпич | 6 – 3, 6 – 2 |
Загуба | 6 – 7 | 1989 | Австрия Оупън Кицбюел | Гран При | Клей | Емилио Санчес | 6 – 7(1 – 7), 1 – 6, 6 – 2, 2 – 6 |
Победа | 7 – 7 | 1989 | Мадрид Гран При | Гран При | Клей | Жорди Арезе | 6 – 3, 6 – 2 |
Победа | 8 – 7 | 1989 | Сао Паоло | Гран При | Клей | Хавиер Санчес | 7 – 6(7 – 5), 6 – 3 |
Победа | 9 – 7 | 1989 | ATP Итапарика | Гран При | Твърда | Джей Бергер | 6 – 4, 6 – 4 |
Победа | 10 – 7 | 1990 | Гуария Оупън | 250 серии | Твърда | Луис Матар | 3 – 6, 6 – 4, 6 – 3 |
Победа | 11 – 7 | 1990 | Суис Оупън | 250 серии | Клей | Серхи Бругера | 6 – 3, 6 – 7(5 – 7), 6 – 2, 6 – 2 |
Победа | 12 – 7 | 1991 | Ница Оупън | 250 серии | Клей | Горан Пърпич | 3 – 6, 7 – 6(7 – 1), 6 – 3 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ "International Tennis Federation forces Israel to play ‘home’ match against Argentina in Sunrise" | Miami Herald
- ↑ Israel hosts Argentina for tennis playoff – but in Florida // 10 September 2014.
- ↑ Horvitz, Peter S. The Big Book of Jewish Sports Heroes: An Illustrated Compendium of Sports History and the 150 Greatest Jewish Sports Stars. SP Books, 21 April 2007. ISBN 9781561719075.
- ↑ а б в г Martin Jaite | Bio | ATP Tour | Tennis
- ↑ а б Davis Cup - Players // Посетен на 2020-11-10.
- ↑ Jaite named Davis Cup captain, Buenos Aires Herald. 11 December 2011. Retrieved 14 September 2012.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Мартин Хайте в сайта на ATP
- Мартин Хайте в сайта на ITF
- Мартин Хайте в сайта на Davis cup