Милан Чемерикич – Уикипедия

Милан Чемерикич
Милан Чемерикић
сръбски политик
Роден
Починал
11 януари 1940 г. (62 г.)

Учил вБелградски университет
Временният централен комитет на Организацията на османските сърби: председател Богдан Раденкович, подпредседател Александър Буквич, членове Глиша Елезович, Васил Йованов, Милан Чемерикич, Сава Стоянович, Давид Димитриевич, Джордже Хаджикостич, Йован Шантрич и Велимир Прелич, юли 1908 година
Първата скупщина на отоманските сърби в Скопие на Сретение, 1909 година.

Милан Чемерикич (на сръбски: Милан Чемерикић или Milan Čemerikić) е сръбски национален деец, участник в Сръбската пропаганда в Македония, журналист, учител, преводач и банкер.[1]

Чемерикич е роден на 12 февруари 1877 година в косовския град Призрен, тогава в Османската империя. Завършва основното си образование в родния си град, където научава турски, албански и малко църковнославянски. В 1898 година завършва Галатасарайския лицей в Цариград. Учи една година право в Цариградския университет и две години (1902 - 1903) френски език и литература във Философския факултет на Великата школа в Белград. Връща се в Призрен и започва да преподава сръбски, френски и омолитика в Призренската семинария от 1900/1901 до 1906/1907 година. От лятото на 1906 до януари 1907 година специализира френски в Швейцария. От 1907 до 1909 година е учител в Скопската сръбска гимназия.[1] Поддържа връзка със сръбската революционна организация.

След Младотурската революция в 1908 година е делегат на Първата сръбска конференция, провела се между 12 и 15 август 1908 г. в Скопие, на която е основана Сръбска демократическа лига в Османската империя.[2] Избран е в Централния ѝ комитет. Поддържа връзки с младотурския комитет. В 1910 година преподава за кратко в Солун. От 1910 година започва да се занимава с журналистика и пише в скопските вестници. Редактор е на „Цариградски гласник“, „Вардар“, „Глас Явности“, дописник е на „Политика“ и „Руское слово“.[1] В 1912 година е против опитите на сръбското правителство да преговаря с младотурците в Цариград, както и против избора на Богдан Раденкович за рашко-призренски митрополит.

През Балканската война е военен кореспондент от Цетине и Адриатика, а по време на Междусъюзническата – от Скопие. След войната става началник на Скопската банско управление.[1]

През Първата световна война е войник, а след разгрома на сръбската армия и оттеглянето ѝ на Корфу е преводач. По-късно е в Женева, къдета прави прегледи на вражески печатни издания.

След Първата световна война се връща в Скопие и редактира първо „Привредни гласник“, а по-късно „Южна Сърбия“. От 1921 до 1932 година е директор на банка в Скопие. Пише икономически анализи.[3][1]

Умира в Скопие на 11 януари 1940 година.[1]

  1. а б в г д е ]]Новаков, Александра Ж. Средње српске школе у Османском царству (1878 – 1912). Докторска дисертација. Нови Сад, Универзитет у Новом Саду. Филозофски факултет. Одсек за историју, 2014. с. 167. (на сръбски)
  2. Српска демократска лига у Отомаској царевини. Манифест – Записник – Организация. Скопље, Издање „Српског клуба“, 1908. с. 6.
  3. Vukadinović, Zoran Č. Milan Čemerikić // Baština 22. 2007. с. 323 – 331.