Мимас (спътник) – Уикипедия

Мимас
Естествен спътник на Сатурн
Мимас заснет от апарата Касини-Хюйгенс
Откриване
Открит от	Уилям Хершел
Дата	17 септември 1789 г.[1]
Орбитални параметри
Голяма полуос (a)	185 520 km[2]
Ексцентрицитет (e)	0,0202[3]
Орбитален период (P)	22 часа 37 мин. 5 сек.
Физически характеристики
Среден диаметър	415,6 × 393,4 × 381,2 km (0,0311 от Земния)
Маса (m)	(3,7493±0,0031)×1019 kg[4]
Средна плътност	1,17 g/cm3
Екваториална гравитация	0,077 m/s2
Втора космическа скорост	0,159 km/s
Период на въртене	22 часа 37 мин. 5 сек. (синхронен)
Наклон на оста	0,005°
Албедо	0,77
Видима величина	12,9
Повърхностна температура (T)	≈ 64 K
Мимас в Общомедия

Мимас е естествен спътник на Сатурн, открит през 1789 г. от Уилям Хершел.^[5] По диаметър Мимас е 20^-ия най-голям спътник в Слънчевата система.

Спътникът носи името на един от сто и петдесетте гиганти със змеевидна опашка от древногръцката митология Мимас, син на Уран и на Гея. Като алтернатива се използва означението Сатурн 1.

„Мимас“ и имената на останалите тогава известни седем спътника на Сатурн са предложени от сина на Уилям Хершел – Джон Хершел през 1847 г. в неговата публикация Резултати от астрономически наблюдения на Нос добра надежда ([1]).

Ниската плътност на Мимас от 1,17 g/cm³ сочи, че той е съставен предимно от лед и сравнително малко количество скален материал.^[6] Поради приливните сили, на които е подложен, спътникът има форма на елипсоид, като дългата му ос е с 10% по-дълга от късата.

Най-голямата забележителност на спътника е големият кратер Хершел с размери от 130 km в диаметър или почти 1/3 от диаметъра на Мимас. Кратерът има максимална дълбочина спрямо заобикалящия го терен от 10 km, стени високи 5 km и централни възвишения, високи 6 km спрямо дъното на кратера. Ако Мимас беше с размерите на Земята, то кратерът би бил над 4000 km в диаметър или голям колкото Канада. Ударът, причинил кратера, почти е разрушил Мимас; разломи и пукатини от ударната вълна са видни на обратната страна на спътника. Повърхността е осеяна с множество по-малки кратери с диаметър над 40 km, но в областта на южния полюс кратери над 20 km.

На повърхността се наблюдават следните геологични образувания: кратери и пропасти.

Сондата Пионер 11 прелита покрай Мимас през 1979 г.,^[7] като най-голямото сближаване със спътника е на разстояние 104 263 km на 1 септември 1979 г. Вояджър 1 се доближава до спътника през 1980 г., а Вояджър 2 през 1981 г.

Мимас е заснеман няколко пъти от апарата Касини-Хюйгенс на различни разстояния, най-близкото от които на 63 000 km на 1 август 2005 г. Разширената мисия на космическия апарат ще включва няколко доближавания до спътника. Най-близото преминаване на Касини е на 13 февруари 2010 г. на разстояние 9500 km.

• Мимас бива сравняван със „Звездата на смъртта“ от Междузвездни войни. Това е интересно съвпадение поради факта, че филмът е заснет 3 години преди първите снимки на спътника да бъдат изпратени от Вояджър 2.
• В романите на Роб Грант и Дъг Нейлър, базирани на сериала Червено Джудже, Мимас е колонизиран и има голям космодрум.
• В телевизионния сериал Стар Трек: Следващото поколение Мимас се превръща в убежище на четирима кадети от Звездната академия, след като техните апарати се сблъскват.

• 
  Мимас на фона на Сатурн, 13 февруари 2010.
• 
  Мимас е малката бяла точка долу вляво. (Кликнете за да уголемите изображението).
• 
  Мимас заснет от Касини-Хюйгенс. На тази снимка си личи яйцевидната форма на спътника.
• 
  Мимас се очертава на фона на Сатурновите северни висини
• 
  Мимас отвъд F-пръстена на Сатурн.
• 
  Снимка с висока резолюция на повърхността на Мимас, показваща силно изразени особености на албедото върху кратерни вериги (Хершел се намира ниско в десния ъгъл)
• 
  Снимка на Мимас с допълнително добавени цветове
• 
  Мозайка на Мимас предимно от снимки с висока резолюция

• Списък на геологични образувания на Мимас

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Мимас

• Разположение на Мимас и луните на Сатурн в орбитите им около газовия гигант в момента Архив на оригинала от 2010-07-26 в Wayback Machine.
• ((en)) Планетарно общество: Мимас
• ((en)) Деветте планети: Мимас
• ((en)) Изгледи от Слънчевата система – Мимас

п б р Сатурн Големи естествени спътници Мимас  • Енцелад  • Тетида  • Диона  • Рея  • Титан  • Хиперион  • Япет  • Феба Други спътници на Сатурн Янус  • Епиметей  • Прометей  • Пандора  • Пан  • Дафнис  • Атлас  • Метония  • Палена  • Телесто  • Калипсо  • Елена  • Полидевк  • Кивиок  • Ижирак  • Палиак  • Скади  • Ериапо  • Сутунг  • Албиорикс  • Шиарнак Характеристики Драконова буря  • Голямо бяло петно  • Пръстени  • Спътници Изследване Пионер 11  • Вояджър  • Касини-Хюйгенс

п б р Слънчевата система Слънце Меркурий Венера Земя Марс Цеpера Юпитер Сатурн Уран Нептун Плутон Хаумея Макемаке Ерида Планети Планети джуджета Спътници: Земни Марсиански Юпитериански Сатурниански Ураниански Нептуниански Плутониански Хаумеянски Макемаке Еридиански Малки обекти:   Метеорити Астероиди/Астероидни спътници (Астероиден пояс, Кентавър, Транснептунови обекти: Пояс на Кайпер/Разреден диск) Комети (Облак на Оорт) Вижте също астрономически обекти и списък на обектите в Слънчевата система; подредени по радиус, маса и разстояние до Слънцето