Министерство на вътрешните работи на България – Уикипедия
Министерство на вътрешните работи | |
Сградата на МВР в София | |
Информация | |
---|---|
Абревиатура | МВР |
Основаване | 5 юли 1879 г.* |
Предходен орган | Министерство на вътрешните работи и народното здраве |
Тип | министерство |
Юрисдикция | България |
Седалище | София, България |
Бюджет | 2,06 млрд. лева (2022)[1] |
Отговорен министър | Атанас Илков, министър на вътрешните работи |
Висшестоящ орган | Министерски съвет на България |
Уебсайт | mvr.bg |
Министерството на вътрешните работи (съкратено МВР) е държавна институция на България с ранг на министерство.
Грижи се за защитата на вътрешната и на националната сигурност, за борбата с престъпността, опазването на обществения ред и други. [2] МВР се оглавява от политическо лице (министър), член на Министерския съвет на България. То е сред първите 6 български министерства, създадени на 5 юли 1879 г. (стар стил).
История
[редактиране | редактиране на кода]Създаване
[редактиране | редактиране на кода]Министерството на вътрешните работи/дела/ (МВР/Д/) започва да функционира от 5 юли 1879,[3] когато с Указ № 1 княз Александър I Батенберг сформира Първото правителство на България. За министър-председател на България и първи министър на вътрешните работи е назначен Тодор Бурмов.
През 1925 г. по „Закона за администрацията и полицията“ е създадена и специална „Дирекция на полицията“, сред чиито отдели е и Държавна сигурност. През 1934 г. Министерството организира широкомащабна кампания за българизиране на названията на 1600 селища, носещи все още османски имена. На 10 септември 1944 година с Постановление № 1 Министерският съвет под натиска на комунистите създава т. нар. Народна милиция и ликвидира полицейската система на предишното правителство. В Народната милиция постъпват на работа хора, които са участвали в нелегалното комунистическо движение и имат заслуги за установяване на новата власт.
Структурни промени
[редактиране | редактиране на кода]От 27 декември 1968 г. с указ № 1156 Министерството на вътрешните работи и народното здраве (МВРНЗ) и Комитета за държавна сигурност се обединяват в Министерство на вътрешните работи и държавна сигурност (МВРДС). Година по-късно, на 5 април 1969 г., наименованието му е възстановено. Държавна сигурност съществува отделно съгласно два нормативни акта: Указ № 1670 от 1974 г. за Държавна сигурност и Указ № 1474 от 1974 г. за дейността на Държавна сигурност.
През 1991 г. се приема закон за реформа в системата на МВР. С този закон се отменят указите за Държавна сигурност и тя се премахва. Променя се наименованието от „Народна милиция“ на „Национална полиция“. През 1993 г. е приет нов „Закон за националната полиция“.
През юни 2008 г. в МВР работят 63 000 служители, от които 47 000 полицаи, 8000 в пожарната и 5000 административни служители. [4]
Структура
[редактиране | редактиране на кода]Ръководство
[редактиране | редактиране на кода]- Министър
- Звено за вътрешен одит
- Дирекция „Вътрешна Сигурност“
- Заместник–министри (Политически кабинет)
- Главен секретар
Основни структури
[редактиране | редактиране на кода]- Главна дирекция „Национална полиция“
- Дирекция „Жандармерия“
- Столична Дирекция на Вътрешните работи (СДВР)
- Области Дирекции на МВР (ОД на МВР)
- Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП)
- Областни сектори „БОП“
- Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН) [5]
- Ръководство: главен директор с трима заместници, двама от които са директори на дирекции
- Дирекция „Държавен контрол и превантивна дейност“
- Отдел „Държавен контрол“ с 4 сектора
- Отдел „Превантивна дейност“ с 4 сектора
- Отдел „Център за изследвания и експертизи“ с 2 сектора
- Дирекция „Оперативни дейности“
- Отдел „Интегрирана пожарогасителна и спасителна дейност“ с 3 сектора
- Отдел „Национален оперативен център“ с 3 сектора
- Сектори „Техника“ и „Доброволни формирования“
- Структури на пряко подчинение на главния директор
- Отдел „Координация и информационно-аналитична дейност“ с 2 сектора
- Отдел „Човешки ресурси“ с 2 сектора
- Отдел „Управление на собствеността“ с 2 сектора
- Отдел „Международни проекти“ с 2 сектора
- Отдел „Финанси“ с 2 сектора
- Отдел „правно-нормативно обслужване“
- Отдел „Международно сътрудничество, НАТО, ЕС и хуманитарни операции“
- Сектор „Възстановяване и подпомагане“
- Финансов контрольор
- Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (СДПБЗН – София)
- Регионални дирекции „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РДПБЗН) в 27 области с примерна структура: [6]
- Ръководство: директор
- Сектор „Превантивна дейност“ с група
- Сектор „Пожарогасителна и спасителна дейност“ с група
- Районни служби „Пожарна безопасност и защита на населението“, някои с разнесени участъци
- Сектор „Административен“: информационно-аналитична дейност и административно обслужване, финансово осигуряване, управление на обществеността, човешки ресурси, системен оператор, отчетник, планиране на материали, домакин, огняр, чистач, пазачи.
- Главна дирекция „Гранична полиция“
- Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари (РДГПА). Включва гранични полицейски управления (ГПУ) и гранични контролно-пропускателни пунктове (ГКПП):
- Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) – Русе
- ГПУ Видин: ГКПП Видин с подпунктове ферибот, товарно пристанище и речна гара; База „Гранични полицейски кораби“ – Видин; ГКПП Лом
- ГПУ Козлодуй – ГКПП Оряхово ферибот
- ГПУ Сомовит – ГКПП Сомовит-Никопол с подпунктове товарно пристанище Сомовит и ферибот Никопол
- ГПУ Свищов – ГКПП Свищов с подпунктове товарни пристанища Свищов и Свилоза и ферибот Свищов
- ГПУ Русе – ГКПП Русе с подпунктове Дунав мост, централна ЖП гара, гара разпределителна, пристанище и ферибот
- ГПУ Силистра – ГКПП Тутракан; ГКПП Силистра с подпунктове шосе, речна гара, яхтено пристанище и ферибот; ГКПП Кайнарджа – Липница; ГКПП Крушари
- ГПУ Генерал Тошево – ГКПП Кардам с подпунктове шосе и гара и ГКПП Дуранкулак
- Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Бургас
- ГПУ Балчик – ГКПП Пристанище Балчик
- ГПУ Варна – ГКПП Пристанище Варна с подпунктове: Варна-Изток (Морска гара Варна), Пристанище за генерални товари и яхтен пристан, Ферибот, Варна-Петрол, Варна-Леспорт, ТЕЦ Езерово и Варна-Запад
- ГПУ Бургас – ГКПП Бургас с подпунктове Морска гара Бургас, Пристанище Бургас, Ферибот Бургас-Запад и Морска гара Несебър
- ГПУ Царево – ГКПП Пристанище Царево
- Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово
- ГПУ Малко Търново – ГКПП Малко Търново
- ГПУ Средец
- ГПУ Болярово
- ГПУ Елхово – ГКПП Лесово - Хамзабейли
- ГПУ Свиленград – ГКПП Капитан Андреево - Капъкуле с подпунктове шосе и гара
- Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Смолян
- ГПУ Ново село – ГКПП Капитан Петко войвода – Орменион
- ГПУ Ивайловград – ГКПП Ивайловград - Кипринос
- ГПУ Крумовград
- ГПУ Момчилград – ГКПП Маказа - Нимфея
- ГПУ Златоград – ГКПП Златоград
- ГПУ Рудозем
- ГПУ Доспат
- ГПУ Гоце Делчев – ГКПП Илинден – Ексохи
- ГПУ Петрич – ГКПП Кулата с подпунктове шосе и гара
- Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Кюстендил
- ГПУ Златарево – ГКПП Златарево – Ново село
- ГПУ Благоевград – ГКПП Логодаж
- ГПУ Гюешево – ГКПП Гюешево
- Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Драгоман
- ГПУ Олтоманци – ГКПП Олтоманци
- ГПУ Трън – ГКПП Стрезимировци
- ГПУ Калотина – ГКПП Калотина с подпунктове гара и шосе
- ГПУ Чипровци – ГП Мартиново, Чипровци, Дива Слатина и Дълги Дел
- ГПУ Белоградчик – ГП Салаш
- ГПУ Брегово – ГКПП Връшка чука и ГКПП Брегово
- Специализиран отряд за борба с тероризма
- Дирекции
- Дирекция „Миграция“
- Дирекция „Инспекторат“
- Дирекция „Координация и административно обслужване“
- Дирекция „Обществени поръчки“
- Дирекция „Отбранително-мобилизационна подготовка“
- Дирекция „Правно-нормативна дейност“
- Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“
- Специализирани административни дирекции
- Дирекция „Български документи за самоличност“
- Дирекция „Национална система 112“
- Дирекция „Анализ и политики“
- Дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество“
- Дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“
- Дирекция „Информация и архив“
- Дирекция „Комуникационни и информационни системи“
- Дирекция „Международни проекти“
- Академия на МВР
- Медицински институт на МВР
- Институт по психология на МВР
Функции на основните структури
[редактиране | редактиране на кода]- Главна дирекция „Национална полиция“
Главна дирекция „Национална полиция“ е национална специализирана структура за оперативно-издирвателна, превантивна, информационно-аналитична и организационна дейност по предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на престъпления с изключение на свързаните с организирана престъпна дейност.
- Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“
Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ при Министерството на вътрешните работи на Република България е специализирана оперативно-издирвателна служба, противодействаща на организирана престъпна дейност на местни и транснационални престъпни структури.
- Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ има за задача да планира, организира, провежда, координира и контролира действията на служителите от своите структурни звена в цялата страна. [7]
- Главна дирекция „Гранична полиция“
Главна дирекция „Гранична полиция“ е национална специализирана охранителна и оперативно-издирвателна структура на МВР за граничен контрол и охрана на държавната граница. Тя извършва контрол по спазването на граничния режим. Гранична полиция осъществява функциите си в граничната зона, зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на река Дунав, другите гранични реки и водоеми. [8]
- Академия на Министерство на вътрешните работи
Академията на МВР е висше училище в Република България за подготовка на държавни служители за нуждите на Министерството на вътрешните работи.
- Медицински институт на МВР
Медицинският институт на МВР е лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, научно-преподавателски и научно-приложен институт за осъществяване на дейността по здравеопазването в МВР. С решение на Министерски съвет Медицински институт (МИ) на МВР е определен за университетска болница за срока на акредитационната му оценка.
Лечебните заведения за болнична помощ на МИ на МВР работят по договори с НЗОК и НОИ, което позволява наред с лицата, имащи право да бъдат лекувани в МИ на МВР, съгласно Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР), така и да бъде оказвана високо-квалифицирана медицинска помощ и на други граждани. [9]
Главни секретари на МВР
[редактиране | редактиране на кода]Званията са към датата на заемане на длъжността:
- полковник (ген.-майор от 23.11.1990) Тодор Бояджиев: 29 март 1990 – 26 март 1991 г.
- генерал-майор Людмил Маринчевски: 26 март – 31 декември 1991 г.
- генерал-майор Богомил Бонев: февруари 1992 – януари 1993 г.
- Коста Богацевски: 22 януари 1993 – 28 октомври 1994 г.
- Георги Ламбов: 28 октомври 1994 – 19 февруари 1997 г.
- полковник (ген.-майор от 7.07.1997) Божидар Попов: 19 февруари 1997 – 22 август 2000 г.
- генерал-майор Славчо Босилков: 22 август 2000 – 1 септември 2001 г.
- полковник (ген.-майор от 2002; ген.-лейтенант от 2004) Бойко Борисов: 14 септември 2001 – 21 септември 2005 г.
- генерал-майор Иван Чобанов: от 19 май 2005 до юни 2005 г. временно изпълняващ длъжността
- генерал-лейтенант Илия Илиев: 21 септември 2005 – 28 ноември 2007 г.
- генерал-лейтенант Валентин Петров – от 28 ноември 2007 -30 април 2008 г. временно изпълняващ длъжността
- главен комисар Павлин Димитров: 30 април – 2 септември 2008 г. временно изпълняващ длъжността
- главен комисар Калин Георгиев: 2009 – 7 юни 2013 г.
- главен комисар Светлозар Лазаров: 7 юни 2013 – 11 март 2015 г.
- главен комисар Георги Костов: 11 март 2015 – 22 февруари 2017 г.
- главен комисар Георги Арабаджиев: 24 февруари-9 май 2017 г. изпълняващ длъжността
- главен комисар Младен Маринов: 9 май 2017 – 20 септември 2018 г.
- главен комисар Христо Терзийски: 20 септември – 18 декември 2018 г. изпълняващ длъжността, назначен със заповед на министъра на вътрешните работи
- главен комисар Ивайло Иванов: 18 декември 2018 – 14 май 2021 г.
- главен комисар Стоян Темелакиев: 14 май 2021 г. – 5 август 2021 г. изпълняващ длъжността
- главен комисар Петър Тодоров – от 5 август 2021 – 8 септември 2023 г.
- главен комисар Живко Коцев – от 8 септември 2023 г.
Функции на главния секретар
[редактиране | редактиране на кода]Главният секретар на МВР е висшата професионална длъжност в министерството и е държавен служител. Той:
- планира, организира и контролира основните дейности на МВР и отговаря за изпълнението им;
- организира и контролира взаимодействието между основните структури на МВР при извършване на основните дейности;
- осъществява взаимодействие с други държавни органи и организации, както и със съответните структури с полицейски правомощия на други държави и с международни органи и организации при изпълнение на основните дейности;
- издава заповеди във връзка с изпълнението на правомощията си.
Главният секретар на МВР се назначава с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет.[10]
Звания и отличителни знаци в МВР
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Министър на вътрешните работи на България
- Главна дирекция „Национална полиция“
- Главна дирекция за борба с организираната престъпност
- Държавна агенция „Национална сигурност“
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Министерство на вътрешните работи Архив на оригинала от 2022-04-02 в Wayback Machine., Официален сайт
- Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи Архив на оригинала от 2013-03-10 в Wayback Machine.
- Министерство на Вътрешните Работи Архив на оригинала от 2013-03-09 в Wayback Machine. Паметници на културата от национално значение в София
- Агенти на ДС са се преквалифицирали в разследващи полицаи Архив на оригинала от 2014-02-22 в Wayback Machine., COMDOS – Закон за досиетата, 12 февруари 2014 г.
- Истината за престъпността в България в края на комунизма Документи – МВР, Държавна сигурност.com, 28 юли 2014 г.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Министерства на вътрешните работи Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine. – списък от сайта на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към Народното събрание.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=170229
- ↑ Закон за МВР – чл. 6
- ↑ „Михаил Миков: Oбществото очаква от нас служба в името на гражданите“ // Дневник.БГ. Икономедиа АД, 5 юли 2008 г. Посетен на 26 май 2013 г.
- ↑ „В МВР работели 63 хил. души“ // dnevnik.bg. Икономедиа АД, 25 юни 2008 г. Посетен на 26 май 2013 г.
- ↑ Структура на ГДПБЗН Архив на оригинала от 2023-03-05 в Wayback Machine., сайт на МВР.
- ↑ Структурна схема на РДПБЗН – Шумен Архив на оригинала от 2022-03-02 в Wayback Machine., сайт на МВР.
- ↑ Услуги от ГДПБЗН Архив на оригинала от 2023-02-04 в Wayback Machine., сайт на МВР.
- ↑ Главна дирекция „Гранична полиция“ Архив на оригинала от 2023-03-05 в Wayback Machine., сайт на МВР.
- ↑ Медицински институт на МВР Архив на оригинала от 2021-04-12 в Wayback Machine., сайт на МВР.
- ↑ Закон за МВР
|