French
DeutschМихаил Монев – Уикипедия
| Михаил Монев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Цариградска българска духовна семинария |
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
| Народен представител в: XXI ОНС XXIII ОНС | |
| Михаил Монев в Общомедия | |
Михаил Монев Колев, наречен Мирчо,[1][2] е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация, един от най-близките сътрудници на Тодор Александров.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Михаил Монев е роден в 1881 година в Кратово, тогава в Османската империя. Учи в българското педагогическо училище в Скопие, а по-късно в българската семинария в Цариград. Женен е за София Монева, сестра на водача на ВМОРО и ВМРО Тодор Александров. Работи като учител в Скопие, Кратово, Кочани, Куманово и други селища. Още като ученик в Цариград създава революционни кръжоци. Член е на ВМОРО от 1897 година. В 1898 година след Винишката афера е задържан и подложен на изтезания. През 1906 година е делегат на Скопския конгрес на ВМОРО. След Младотурската революция в 1908 година Монев е член на Българския конституционен клуб в Цариград.[3] Монев заедно с бившия върховист Михаил Думбалаков участва в организирането на заповяданото от Тодор Лазаров и Тодор Александров убийство на Яне Сандански и на неуспешния атентат срещу него в Цариград.[4]
При избухването на Балканската война е в щаба на ІІІ българска армия. Носител е на орден „За храброст“.[5]
След Първата световна война Монев участва активно във възстановяването на революционната организация под ръководството на зет му Тодор Александров и има големи заслуги за организирането на Петричко. Заедно с Иван Караджов Монев изгражда и поддържа куриерски връзки, екипира и въоръжава чети за Вардарска Македония. На 3 февруари 1920 година участва на заседанието, на което Тодор Александров и Александър Протогеров излагат плана си за възстановяване на революционната организация.[6] Преследван и арестуван е от земеделското правителство, което прави опит да го убие заедно с Иван Караджов и Иван Попевтимов.[7]
Монев, като доверено лице на Тодор Александров, заедно с Димитър Влахов през август 1923 година е на разузнавателна мисия в Москва.[8][9] Делегацията се среща с Феликс Дзержински, Карл Радек, Георгий Чичерин и Михаил Трилисер. По същото време в Москва са и Филип Атанасов и Славе Иванов от МФО, които разговарят със същите хора.[10]
Монев участва активно в потушаването на Септемврийския бунт в Пиринско. През юли 1924 година участва в нови преговори с представители на Коминтерна.[11]
Монев е чиновник в Горна Джумая и е избран за депутат в XXI обикновено народно събрание от Демократическия сговор. След убийството на Тодор Александров участва в подготовката на Горноджумайските събития. Заедно с Петър Кушев е официален пълномощник на ВМРО пред министерствата.[12]
След убийството на Александър Протогеров Монев подкрепя крилото на Иван Михайлов. Михаил Монев е едно от основните лица, поддържащи връзката на революционната организация с българските правителства.[13] В 1932 година Монев е избран за запасен член на Централния комитет на ВМРО.[14] Кирил Пърличев пише за него:
| „ | вдъхновител на Михайлов за убийствата, явно проповядващ необходимостта от убийства, представител на Михайлов в София. Знае в подробности всички злодеяния и всички злодейци.[15] | “ |
Председател е на Съюза на тютюневите кооперации в Горноджумайско.[16]
След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година Монев е интерниран от звенарската власт в Лом.[17]
Умира на 13 април 1944 година в Горна Джумая.[18]
Синът му, Никола, в 1935 година завършва право в Софийския университет.[19]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 66.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 78.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 25.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 33 - 45.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 110.
- ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. I. Създаване и дейност на ВМРО в Пиринска Македония (1919-1924), 1. Възобновяване и преобразуване на ВМРО в спомагателна организация. Начални прояви, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 23, 211.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 312.
- ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. I. Създаване и дейност на ВМРО в Пиринска Македония (1919-1924), 2. ВМРО и общобългарските политически борби, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.
- ↑ Добринов, Дечо. Последният цар на планините. Биографичен очерк за Тодор Александров 1881 – 1924. София, Македония, 1992. с. 101 - 102.
- ↑ Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.128.
- ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. 3. Кризата във ВМРО и наложеното стабилизиране на пиринската спомагателна база, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.
- ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. III. Освободителното движение на македонските българи в Петрички окръг (1928-1934), 1. Македонската парламентарна група – легално проявление на ВМРО в Третото българско царство, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.
- ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. III. Освободителното движение на македонските българи в Петрички окръг (1928-1934), 2. Боевият институт, или народната армия на ВМРО в България, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 601.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 327 – 328.
- ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. III. Освободителното движение на македонските българи в Петрички окръг (1928-1934), 4. Великият македонски събор и краят на организационния режим, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 310.
- ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1936.
