Могильовска област – Уикипедия

Могильовска област Магілёўская во́бласць
Страна	Беларус
Адм. център	Могильов
Площ	29 068 km²
Население	1 052 877 души (2019) 36,2 души/km²
Райони	21 + 2
Губернатор	Леонид Заяц
Официален сайт	mogilev-region.gov.by
Могильовска област в Общомедия

Могильовска област (на беларуски: Магілёўская во́бласць) е една от 6-те области на Беларус. Площ 29 068 km² (5-о място по големина в Беларус, 14% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 052 877 души^[1] (5-о място по население в Беларус, 11,11% от нейното население). Административен център – град Могильов. Разстояние от Минск до Могильов – 240 km.

От всичките 17 града на Могильовска област 9 са признати за такива преди установяването на съветска власт през 1917 г.

• 1526 г. – Могильов (първи исторически сведения от 1267 г.)
• 1604 г. – Чериков (вторично утвърден за град през 1773 г.)
• 1773 г. – Бихов и Шклов (вторично признат за град през 1925 г.)
• 1777 г. – Климовичи, Мстиславъл (първи исторически сведения има в Ипатиевската летопис от 1156 г.) и Чауси
• 1795 г. – Бобруйск
• 1861 г. – Горки

По време на съветската власт 4 селища са признати за градове: Кричев (1932 г.), Осиповичи (1935 г.), Костюковичи (1938 г.) и Славгород (1945 г.), а след признаването на независимостта на Беларус през 1991 г. за градове са утвърдени още 4 селища: Кличев (2000 г.), Кировск (2001 г.), Белиничи и Круглое (през 2016 г.).

Могильовска област е образувана на 15 януари 1938 г. През 1944 г. Березински район е предаден на Минска област, а няколко района – към новосформираната Бобруйска област, която през 1954 е закрита и тези райони отново са върнати в състава на Могильовска област, като по този начин окончателно се оформят сегашните граници на областта.

Могильовска област е разположена източната част на Беларус. На изток граничи със Смоленска и Брянска област на Русия, на юг – с Гомелска област, на запад и северозапад – с Минска област и на север – с Витебска област. В тези си граници заема площ от 29 068 km² (5-о място по големина в Беларус, 14% от нейната площ). Дължина от запад на изток – 300 km, ширина от север на юг – 135 km.^[2]

Релефът на областта е предимно равнинен с височина 150 – 200 m. Северните части са заети от Оршанско-Могильовската издигната равнина, изградена от льосовидни наслаги, а на югозапад се простира Централноберезинската равнина, изградена от ледникови наноси и ниски моренни хълмове. В североизточната част на областта навлизат крайните югозападни разклонения на Смоленското възвишение и тук се намира максималната височина на областта – 229 m (54°05′07″ с. ш. 31°17′17″ и. д. / 54.085278° с. ш. 31.288056° и. д.54.085278, 31.288056), на север от село Реместава в Мстиславски район.^[2]

Климатът е умерено континентален с мека зима. Средна януарска температура от -6,6 °С на югозапад до -8,2 °С на североизток, а средна юлска съответно 17,8 °С и 18 °С. Годишната сума на валежите се колебае от 550 до 650 mm, като 2/3 от тях падат през топлия сезон. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °С) е от 183 денонощия на север до 193 денонощия на юг.^[2]

Цялата територия на Могильовска област попада във водосборния басейн на река Днепър, която пресича областта от север на юг на протежение от 202 km и я разделя почти наполовина. Основните притоци на Днепър са Сож (с притоците си Остьор, Проня и Бесед) и Березина (с притоците си Свислоч и Друт. В крайната югозападна част протича участък от река Птич (ляв приток на Припят, десен приток на Днепър). Най-големите езера в областта са Вигода, Черно, Неропля и др.^[2]

Почвите в Оршанско-Могильовската равнина са ливадно-подзолисти, а в Централноберезинската равнина – пак ливадно-подзолисти, но с повече пясъчни примеси и частично торфено-блатни. Горите покриват 31% от територията на областта, като най-големите горски масиви са разположени на юг и югозапад, в Кличевски, Осиповички, Глуски и Белинички райони. Преобладават иглолистните гори (66%, бор, смърч), а широколистните гори заемат 28,6%, съставени основно от бреза, осика и елша. Растат също дъб, ясен и клен, а на юг – габър. Блатата са предимно от низинен тип и заемат около 7% от територията на областта. Животинският свят е представен от лисица, белка, норка, пор, заек, язовец, които са със стопанско значение, в горите обитават лос, сърна, дива свиня, вълк, рис и др., а край водоемите – видра, норка, енотовидно куче и др. Има около 200 вида птици (тетерев, глухар, дива патица и др., а реките и водоемите са богати на различни видове риби.^[2]

На 1 януари 2019 г. населението на Могильовска област област е наброявало 1 052 877 души (11,11% от населението на Беларус). Гъстота 36,22 души/km². Градско население 80,9%. Етнически състав: беларуси 88,7%, руснаци 7,85%, украинци 1,19%, поляци 0,16%, евреи 0,13% и др.^[1]

В административно-териториално отношение Могильовска област се дели на 2 областни градски окръга, 21 административни района, 17 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение и 15 града с районно подчинение, 6 селища от градски тип и 2 градски района в град Могильов.^[1]

• Административно деление на Беларус

• Официален сайт Архив на оригинала от 2006-07-19 в Wayback Machine.