Могильовска област – Уикипедия
Могильовска област Магілёўская во́бласць | |
Страна | Беларус |
---|---|
Адм. център | Могильов |
Площ | 29 068 km² |
Население | 1 052 877 души (2019) 36,2 души/km² |
Райони | 21 + 2 |
Губернатор | Леонид Заяц |
Официален сайт | mogilev-region.gov.by |
Могильовска област в Общомедия |
Могильовска област (на беларуски: Магілёўская во́бласць) е една от 6-те области на Беларус. Площ 29 068 km² (5-о място по големина в Беларус, 14% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 052 877 души[1] (5-о място по население в Беларус, 11,11% от нейното население). Административен център – град Могильов. Разстояние от Минск до Могильов – 240 km.
История
[редактиране | редактиране на кода]От всичките 17 града на Могильовска област 9 са признати за такива преди установяването на съветска власт през 1917 г.
- 1526 г. – Могильов (първи исторически сведения от 1267 г.)
- 1604 г. – Чериков (вторично утвърден за град през 1773 г.)
- 1773 г. – Бихов и Шклов (вторично признат за град през 1925 г.)
- 1777 г. – Климовичи, Мстиславъл (първи исторически сведения има в Ипатиевската летопис от 1156 г.) и Чауси
- 1795 г. – Бобруйск
- 1861 г. – Горки
По време на съветската власт 4 селища са признати за градове: Кричев (1932 г.), Осиповичи (1935 г.), Костюковичи (1938 г.) и Славгород (1945 г.), а след признаването на независимостта на Беларус през 1991 г. за градове са утвърдени още 4 селища: Кличев (2000 г.), Кировск (2001 г.), Белиничи и Круглое (през 2016 г.).
Могильовска област е образувана на 15 януари 1938 г. През 1944 г. Березински район е предаден на Минска област, а няколко района – към новосформираната Бобруйска област, която през 1954 е закрита и тези райони отново са върнати в състава на Могильовска област, като по този начин окончателно се оформят сегашните граници на областта.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Могильовска област е разположена източната част на Беларус. На изток граничи със Смоленска и Брянска област на Русия, на юг – с Гомелска област, на запад и северозапад – с Минска област и на север – с Витебска област. В тези си граници заема площ от 29 068 km² (5-о място по големина в Беларус, 14% от нейната площ). Дължина от запад на изток – 300 km, ширина от север на юг – 135 km.[2]
Релефът на областта е предимно равнинен с височина 150 – 200 m. Северните части са заети от Оршанско-Могильовската издигната равнина, изградена от льосовидни наслаги, а на югозапад се простира Централноберезинската равнина, изградена от ледникови наноси и ниски моренни хълмове. В североизточната част на областта навлизат крайните югозападни разклонения на Смоленското възвишение и тук се намира максималната височина на областта – 229 m ( ), на север от село Реместава в Мстиславски район.[2]
Климатът е умерено континентален с мека зима. Средна януарска температура от -6,6 °С на югозапад до -8,2 °С на североизток, а средна юлска съответно 17,8 °С и 18 °С. Годишната сума на валежите се колебае от 550 до 650 mm, като 2/3 от тях падат през топлия сезон. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °С) е от 183 денонощия на север до 193 денонощия на юг.[2]
Цялата територия на Могильовска област попада във водосборния басейн на река Днепър, която пресича областта от север на юг на протежение от 202 km и я разделя почти наполовина. Основните притоци на Днепър са Сож (с притоците си Остьор, Проня и Бесед) и Березина (с притоците си Свислоч и Друт. В крайната югозападна част протича участък от река Птич (ляв приток на Припят, десен приток на Днепър). Най-големите езера в областта са Вигода, Черно, Неропля и др.[2]
Почвите в Оршанско-Могильовската равнина са ливадно-подзолисти, а в Централноберезинската равнина – пак ливадно-подзолисти, но с повече пясъчни примеси и частично торфено-блатни. Горите покриват 31% от територията на областта, като най-големите горски масиви са разположени на юг и югозапад, в Кличевски, Осиповички, Глуски и Белинички райони. Преобладават иглолистните гори (66%, бор, смърч), а широколистните гори заемат 28,6%, съставени основно от бреза, осика и елша. Растат също дъб, ясен и клен, а на юг – габър. Блатата са предимно от низинен тип и заемат около 7% от територията на областта. Животинският свят е представен от лисица, белка, норка, пор, заек, язовец, които са със стопанско значение, в горите обитават лос, сърна, дива свиня, вълк, рис и др., а край водоемите – видра, норка, енотовидно куче и др. Има около 200 вида птици (тетерев, глухар, дива патица и др., а реките и водоемите са богати на различни видове риби.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]На 1 януари 2019 г. населението на Могильовска област област е наброявало 1 052 877 души (11,11% от населението на Беларус). Гъстота 36,22 души/km². Градско население 80,9%. Етнически състав: беларуси 88,7%, руснаци 7,85%, украинци 1,19%, поляци 0,16%, евреи 0,13% и др.[1]
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение Могильовска област се дели на 2 областни градски окръга, 21 административни района, 17 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение и 15 града с районно подчинение, 6 селища от градски тип и 2 градски района в град Могильов.[1]
Административна единица | Площ (km²) | Население (2017 г.) | Административен център | Население (2017 г.) | Разстояние до Могильов (в km) | Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областен градски окръг | ||||||
1. Бобруйск | 96 | 216 793 | гр. Бобруйск | 216 793 | 110 | |
2. Могильов | 119 | 383 313 | гр. Могильов | 383 313 | - | |
Административен район | ||||||
1. Белинички | 1420 | 18 044 | сгр. Белиничи | 9769 | 44 | |
2. Биховски | 2263 | 28 611 | гр. Бихов | 17 161 | 51 | |
3. Бобруйски | 1593 | 16 254 | гр. Бобруйск | 110 | ||
4. Глуски | 1335 | 13 067 | сгт Глуск | 7063 | 170 | |
5. Горкиевски | 1284 | 45 856 | гр. Горки | 34 332 | 86 | |
6. Дрибински | 767 | 9397 | сгт Дрибин | 2888 | 68 | |
7. Кировски | 1295 | 18 694 | гр. Кировск | 8590 | 87 | |
8. Климовички | 1543 | 24 153 | гр. Климовичи | 16 187 | 124 | |
9. Кличевски | 1800 | 14 691 | гр. Кличев | 7575 | 91 | |
10. Костюковички | 1494 | 22 542 | гр. Костюковичи | 15 956 | 160 | |
11. Краснополски | 1223 | 9217 | сгт Краснополе | 5757 | 109 | |
12. Кричевски | 778 | 31 298 | гр. Кричев | 25 704 | 104 | |
13. Круглянски | 882 | 13 573 | гр. Круглое | 7530 | 65 | |
14. Могильовски | 1895 | 39 667 | гр. Могильов | - | ||
15. Мстиславски | 1333 | 20 400 | гр. Мстиславъл | 10 281 | 95 | |
16. Осиповички | 1947 | 46 723 | гр. Осиповичи | 30 951 | 136 | Елизово, Татарка |
17. Славгородски | 1358 | 12 651 | гр. Славгород | 7828 | 70 | |
18. Хотимски | 859 | 10 218 | сгт Хотимск | 6185 | 207 | |
19. Чауски | 1471 | 17 907 | гр. Чауси | 10 481 | 41 | |
20. Чериковски | 1020 | 12 960 | гр. Чериков | 8071 | 77 | |
21. Шкловски | 1333 | 26 848 | гр. Шклов | 16 240 | 40 |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт Архив на оригинала от 2006-07-19 в Wayback Machine.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Численность населения на 1 января 2019 г. и среднегодовая численность населения за 2018 год по Республике Беларусь в разрезе областей, районов, городов и поселков городского типа // Архивиран от оригинала на 2017-07-30. Посетен на 2019-10-24.
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Могилёвская область, т. 16, стр. 386 – 388