Брянска област – Уикипедия

Брянска област
Субект на Руската федерация
Брянска област на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Брянск
Площ	34 857 km²
Население	1 220 530 души (2017) 35 души/km²
Адм. център	Брянск
Федерален окръг	Централен федерален окръг
Губернатор	Николай Денин
Часова зона	UTC +3
МПС код	32
Официален сайт	www.bryanskobl.ru
Брянска област в Общомедия

Брянска област (на руски: Брянская область) е субект на Руската федерация, разположена в Централния федерален окръг и Централния икономически район^[1]. Площ 34 857 km² (62-ро място в Руската Федерация, 0,2% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 1 220 530 души (42-ро място в Руската Федерация, 0,83% от цялото население). Административен център град Брянск. Разстояние от Москва до Брянск 379 km.

Брянска област е отделена от Орловска област като отделен регион с Указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР на 5 юли 1944 г.

Брянска област се намира в западната част на Европейска Русия. На север граничи със Смоленска област, на североизток – с Калужка област, на изток – с Орловска област, на югоизток – с Курска област, на юг – с Украйна, а на запад – с Беларус. В тези си граници заема площ от 34 857 km² (62-ро място в Руската Федерация, 0,2% от нейната площ).^[2]

Областта е разположена в централната част на Източноевропейската равнина, като значителна част от територията ѝ се заема от Приднепровската и полеската низини. Като цяло релефът представлява слабохълмиста равнина с общ наклон от североизток на югозапад. Тук се съчетават ниски възвишения, разчленени от ерозионни равнини с височина 200 – 250 m (западната част на Средноруското и Смоленското възвишения) и плоските моренно-зандрови равнини на Приднеправската низина. Западно от река Десна възвишената равнина е силно пресечена от къси и дълбоки оврази с многочислени ручеи и малки реки.^[2]

Сред полезните изкопаеми с промишлено значение са находищата на торф, фосфорити, варовици, глини и пясъци.^[2]

Областта попада в умерения климатичен пояс и има умерено-континентален климат. Зимата е относително мека и снежна, а лятото топло. Средната януарска температура е от -7,4 °C до -9 °C, а средната юлска от 18,1 °C до 19,1 °C. Годишна сума на валежите 560 – 600 mm Продължителност на вегетационния период 180 – 200 денонощия.^[2]

На територията на областта има 2867 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 12 889 km, като те принадлежат към два водосборни басейна. Над 98% от територията се отнася към водосборния басейн на река Днепър, вливаща се в Черно море, а останалите 2% (крайните източни части) – най-горните течения на малки реки принадлежащи към водосборния басейн на река Волга, вливаща се в Каспийско море. Най-голямата река в областта е река Десна (ляв приток на Днепър) с притоците си Болва, Навля, Неруса, Судост и др. На запад текат реките Ипут и Бесед (леви притоци на Сож, от басейна на Днепър). Подхранването на реките е смесено с преобладаване на снежното (до 80%). Водният им режим се характеризира високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Реките замръзват в средата и края на ноември, а се размразяват в началото на април. На територията на областта има над 3300 естествени и изкуствени езера с обща площ около 95 km². Те са предимно крайречни и котловинни. Най-голямото естествено езеро Кожановското езеро (3,22 km²) е разположено в западната част на Брянска област, а най-големия изкуствен водоем е Мирновското водохранилище (северно от Кожановското езеро) с площ от 23 km².^[3]

В областта преобладават подзолистите, ливадно-подзолистите и сивите горски почви. Подзолистите почви са с лек механичен състав и са разпространени предимно в зандровите равнини. Там се срещат и ливадно-подзолисто-блатни почви. В централните части са разпространени най-плодородните сиви горски почви, а по западната периферия на Средноруското възвишение – тъмносиви, сиви горски и оподзолени черноземни почви. По долините на по-големите реки има алувиални почви.^[2]

Брянска област е разположена в горската зона, и само най-южните ѝ райони попадат в лесостепната зона. Голама част от територията на областта се обработва със селскостопанска цел. Горите заемат около 1 млн.ха и са разпространени неравномерно. Най-големите горски масиви са покрай левия бряг на река Десна и по долините на реките Судост и Ипут. Основни дървесни видове са: бор (42% от горския фонд), бреза (23%), осика (15%). Разпространени са още дъб, черна ела, ясен, клен, липа и др. Общите запаси от дървесина се изчислявата на около 100 млн.m³. В горските масиви се срещат лос, дива свиня, кафява мечка, вълк, лисица, бурсук, бялка, бобър, бекас, глухар, тетерев, дива патка и др.^[2]

На 1 януари 2017 г. населението на Брянска област наброява 1 220 530 души (42-ро място в Руската Федерация, 0,83% от цялото население) с гъстота 39,5 души/km² и урбанизация 68,42%.

Национален състав

В административно-териториално отношение Брянска област се дели на 6 областни градски окръга, 27 муниципални района, 16 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение (Брянск, Клинци, Новозибков и Селцо) и 12 града с районно подчинение и 23 селища от градски тип.

В Брянска област добре развито е машиностроенето, химическата и нефтохимическата, леката и хранително-вкусовата промишленост, дърводобива и дървообработката.

В селското стопанство областта се развива в животновъдството (за месо и мляко), птицевъдство. Развъждат се щрауси. Произвеждат се зърнени култури, картофи, лен, захарно цвекло.

• Официален сайт на Брянска област^{[неработеща препратка]}.
• Брянски областен съвет Архив на оригинала от 2007-12-12 в Wayback Machine.
• Брянскпедия – Брянска Енциклопедия Архив на оригинала от 2007-08-10 в Wayback Machine.
• Градовете в Брянска област: пътни бележки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Брянской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

п б р Субекти на Руската федерация Републики Адигея • Алтай • Башкирия • Бурятия • Дагестан • Ингушетия • Кабардино-Балкария • Калмикия • Карачаево-Черкезия • Карелия • Коми • Крим1 • Марий Ел • Мордовия • Северна Осетия • Татарстан • Тува • Удмуртия • Хакасия • Чечения • Чувашия • Якутия Краеве Алтайски • Забайкалски • Камчатски • Краснодарски • Красноярски • Пермски • Приморски • Ставрополски • Хабаровски Области Амурска • Архангелска • Астраханска • Белгородска • Брянска • Владимирская • Волгоградска • Вологодска • Воронежка • Ивановска • Иркутска • Калининградска • Калужка • Кемеровска • Кировска • Костромска • Курганска • Курска • Ленинградска • Липецка • Магаданска • Московска • Мурманска • Нижегородска • Новгородска • Новосибирска • Омска • Оренбургска • Орловска • Пензенска • Псковска • Ростовска • Рязанска • Самарска • Саратовска • Сахалинска • Свердловска • Смоленска • Тамбовска • Тверска • Томска • Тулска • Тюменска • Уляновска • Челябинска • Ярославска Градове от федерално значение Москва • Санкт Петербург • Севастопол1 • Байконур2 Автономни области Еврейска Автономни окръзи Ненецки • Ханти-Мансийски • Чукотски • Ямало-Ненецки Федерални окръзи Далекоизточен • Приволжки • Севернокавказки • Северозападен • Сибирски • Уралски • Централен • Южен 1 Украйна не приема отделянето на АР Крим и Севастопол от нейния състав и тяхното присъединяване към Русия (вижте Резолюция 68/262 на Общото събрание на ООН). 2 Байконур, принадлежащ на Казахстан и дългосрочно арендован от Русия, има статут, приравнен на град от федерално значение, без да е федерален субект на РФ.