Хакасия – Уикипедия

Республика Хакасия Хакасия Республиказы
Субект на Руската федерация
Хакасия на картата на Русия
Страна	Русия
Столица	Абакан
Площ	61 569 km²
Население	532 036 души (2021) 8,64 души/km² на 72 място в РФ
Федерален окръг	Сибирски федерален окръг
Президент	Владимир Штигашев
Министър-председател	Валентин Коновалов
Езици	руски и хакаски
Часова зона	UTC +7
МПС код	19
Валута	рубла
Официален сайт	[1]
Хакасия в Общомедия

Хакасия (Република Хакасия) е субект на Руската Федерация, в Сибирския федерален окръг и Източно-Сибирския икономически район^[1]. Площ 61 569 km² (46-о място в Руската Федерация, 0,36%), население на 1 януари 2017 г. 537 668 души (72-во място в Руската Федерация, 0,37%). Столица е град Абакан. Разстояние от Москва до Абакан — 4218 km.

Хакаската автономна област е образувана на 20 октомври 1930 г. в състава на Красноярски край. На 3 юли 1991 г. е образувана Хакаската ССР в състава на ОНД, а на 29 януари 1992 г. Република Хакасия в състава на Руската Федерация.

Република Хакасия е разположена в южната част на Централен Сибир, покрай левия бряг на горното течение на река Енисей. На запад граничи с Кемеровска област, на североизток и изток – с Красноярски край, на югоизток – с Република Тува и на югозапад – с Република Алтай. В тези си граници заема 61 569 km (46-о място по площ в Руската Федерация и 0,36% от нейната територия).^[2]

Като цяла територията на Хакасия се дели на две части: планинска (2/3 от територията на републиката) и хълмисто-равнинна. Източната част на страната е равнинна и ниско хълмиста и се заема от западните части на Минусинската и Чулимо-Енисейската котловини, като отделните участъци от тях носят конкретни названия: Абаканска степ, Койбалска степ, Уйбатска степ и др. и са разположени в широката и равна долина на река Енисей и по долните течение на по-големите му леви притоци. На запад се простират източните склонове на планината Кузнецки Алатау (връх Верхни Зуб 2178 m), на югозапад – източните и югоизточни склонове на Абаканския хребет (до 1984 m), а на юг и югоизток – северните склонове на планината Западни Саяни (връх Карагош 2930 m).^[2]

Климатът е рязко континентален със студена и малоснежна зима в котловините. Средна януарска температура в котловините от -19 °C до -21 °C, а в планините – от -15 °C до -17 °C. Лятото в котловините е топло (средна юлска температура 18 – 20 °C), а в предпланините и планините е прохладно (17 – 18 °C). Годишното количество на валежите се колебае от 300 mm в котловините до 600 – 700 mm в планините. Максимумът на валежите е през лятото (около 70% от годишната сума).^[2]

Речната мрежа на Хакасия е съставена от 6556 реки с обща дължина 23 967 km и принадлежи към два водосборни басейна: на реките Енисей (68% от територията на страната) и Об (25%), вливащи се в Карско море. Останалите 7% са безотточни области в Минусинската и Чулимо-Енисейската котловини. Най-голямата река в Хакасия е Енисей, протичаща с част от горното си течение по границата с Красноярски край. Други гореми река са: Абакан (ляв приток на Енисей и Чулим (с двете съставящи го реки Бял и Черен Июс) и Том, десни притоци на Об. По-голямата част от реките на Хакасия са планински, с голям наклон, бурно течение и прагове, течащи в дълбоки долини. Подхранването им е смесено – снежно-дъждовно. Водният им режим се характеризира с пролетно-лятно пълноводие и зимно маловодие.^[3]

В страната има около 1,8 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ около 800 km². Те са разпределени неравномерно, като голяма част са разположени в междупланинските котловини на североизток и изток. По произход се делят на: снежно-ледникови (карови, моренни); крайречни; минерализирани тектонски езера в котловините; реликтови езера в Койбалската степ по бившото корито на Енисей. Най-голямото естествено езеро в Хакасия е соленото безотточно езеро Бельо (77,14 km²). Други по-големи са: пресноводните безотточни Черно езеро (25,48 km²), Фиркал, Иткул и безотточното солено Шира, всичките разположени в северната част на страната, в Чулимо-Енисейската котловина. На територията на Хакасия попадат участъци от две много големи водохранилища, изградени по река Енисей, по границата с Красноярски край: Саяно-Шушенското (преградната му стена и долната му част) и Красноярското („опашката“ му).^[3]

В котловините и отчасти в предпланините на Хакасия са развити различни видове черноземни почви (от южни до оподзолени), сред които като отделни петна се срещат солонци и солончаци. В планините има планински подзолисти-горски и планинско-тундрови почви. Степната растителност в котловините постепенно се сменя с лесостепна в предпланините. Над 40% от територията на Хакасия е заета от гори (с общи запаси на дървесина до 400 млн. km³). По източните склонове на планините виреят светло-иглолистно-лиственични и лиственично-кедрови гори, по западните склонове – тъмно-иглолистни гори, а по най-високите части – планинска тундра и на места субалпийски и алпийски пасища. Животинският свят е представен от многочислени гризачи и птици (в котловините), белка, бял заек, вълк, лисица, мечка и др. (в планините).^[2]

На 1 януари 2017 г. в републиката живеят 537 668 души (71-во място в Руската Федерация, 0,37%), в т.ч.: 438 395 (80,27%) руснаци (най-голямата етническа група); 65 421 (11,98%) хакаси; 9161 (1,68%) волжки немци; 8360 (1,53%) украинци.

В административно-териториално отношение Република Хакасия се дели на 5 републикански градски окръга и 8 муниципални района. Има 5 града, всичките с републиканско подчинение и 7 селища от градски тип няма

Отглежда се едър рогат добитък, птици, коне, както и фуражни, зърнени култури и бобови растения.

• Официален сайт на Република Хакасия
• Хакаски сайт Архив на оригинала от 2019-06-21 в Wayback Machine.
• Фонд за развитие на Република Хакасия
• Върховен Съвет на Република Хакасия Архив на оригинала от 2012-01-03 в Wayback Machine.
• Саяногорский градски сайт ((ru))

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Хакасии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

п б р Субекти на Руската федерация Републики Адигея • Алтай • Башкирия • Бурятия • Дагестан • Ингушетия • Кабардино-Балкария • Калмикия • Карачаево-Черкезия • Карелия • Коми • Крим1 • Марий Ел • Мордовия • Северна Осетия • Татарстан • Тува • Удмуртия • Хакасия • Чечения • Чувашия • Якутия Краеве Алтайски • Забайкалски • Камчатски • Краснодарски • Красноярски • Пермски • Приморски • Ставрополски • Хабаровски Области Амурска • Архангелска • Астраханска • Белгородска • Брянска • Владимирская • Волгоградска • Вологодска • Воронежка • Ивановска • Иркутска • Калининградска • Калужка • Кемеровска • Кировска • Костромска • Курганска • Курска • Ленинградска • Липецка • Магаданска • Московска • Мурманска • Нижегородска • Новгородска • Новосибирска • Омска • Оренбургска • Орловска • Пензенска • Псковска • Ростовска • Рязанска • Самарска • Саратовска • Сахалинска • Свердловска • Смоленска • Тамбовска • Тверска • Томска • Тулска • Тюменска • Уляновска • Челябинска • Ярославска Градове от федерално значение Москва • Санкт Петербург • Севастопол1 • Байконур2 Автономни области Еврейска Автономни окръзи Ненецки • Ханти-Мансийски • Чукотски • Ямало-Ненецки Федерални окръзи Далекоизточен • Приволжки • Севернокавказки • Северозападен • Сибирски • Уралски • Централен • Южен 1 Украйна не приема отделянето на АР Крим и Севастопол от нейния състав и тяхното присъединяване към Русия (вижте Резолюция 68/262 на Общото събрание на ООН). 2 Байконур, принадлежащ на Казахстан и дългосрочно арендован от Русия, има статут, приравнен на град от федерално значение, без да е федерален субект на РФ.