Пензенска област – Уикипедия
Пензенска област | |
Субект на Руската федерация | |
Пензенска област на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Адм. център | Пенза |
Площ | 43 352 km² |
Население | 1 274 062 души (2022) 29,4 души/km² |
Адм. център | Пенза |
Федерален окръг | Приволжки федерален окръг |
Губернатор | Олег Мелниченко |
Часова зона | UTC +3 |
МПС код | 58 |
Официален сайт | www.pnzreg.ru |
Пензенска област в Общомедия |
Пензенска област (на руски: Пе́нзенская о́бласть) е субект на Руската федерация, в Приволжкия федерален окръг[1]. Площ 43 352 km2 (56-о място по големина в Руската Федерация, 0,25% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 1 331 621 души (35-о място в Руската Федерация, 0,91% от нейното население). Административен център град Пенза. Разстояние от Москва до Пенза 709 km.
История на областта
[редактиране | редактиране на кода]Областният център Пенза е основан през 1663 г. като руска крепост на границата с „Дикое поле“, а през 1719 г. официално е утвърден за град. 27 години преди основаването на Пенза, през 1636 г. в региона е основана първата руска крепост, около която възниква селището Ломовска слобода, утвърдена за град под името Нижни Ломов през 1780 г. През 1779 г. за град е утвърдено селището Спаск (от 20 април 1925 до 13 октомври 2005 г. Беднодемяновск). През 1780 г. за градове са признати селищата: Кузнецк, Сердобск, Чембар (от 1947 г. Белински и Городище. Останалите четири града в областта са признати за такива през 1950-те години на ХХ в.
През 1719 г. е образувана Пензенската провинция в състава на Казанската губерния. На 15 септември 1780 г. е образувана отделна Пензенска губерния. На 5 март 1797 г. губернията е ликвидирана и град Пенза става център на уезд в Саратовска губерния. На 9 септември 1801 г. Пензенската губерния отново е възстановена и просъществува до 1928 г. когато е ликвидирана, Пенза става център на Пензенски окръг в Средневолжкия край, след това в Куйбишевския край, а от 1937 г. е районен център в Тамбовска област. На 4 февруари 1939 г. с Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР Тамбовска област е разделена на две части и е създадена Пензенска област, която освен от Тамбовска област получава територии от Куйбишевска област (сега Самарска област) и Саратовска област.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Пензенска област се намира в централната част на Европейска Русия, в Приволжкия федерален окръг. На север граничи с Република Мордовия, на изток – с Уляновска област, на юг – със Саратовска област, на запад – с Тамбовска област и на северозапад – с Рязанска област. В тези си граници заема площ от 43 352 km2 (56-о място по големина в Руската Федерация, 0,25% от нейната площ).[2]
Територията на областта е разположена в района на Средното Поволжие. Голяма част от нея е заета от западните склонове на Приволжкото възвишение, силно разчленено от дълбоките речни долини на отделни възвишения и плоски гърбици с гъста мрежа от оврази и долове. Отделните възвишения и гърбици носят имената: Сурско плато (височина 270 – 300 m), Сурска Шишка (до 324 m), Сурско-Мокшанско възвишение и Керенски-Чембарско възвишение (височина до 292 m). В крайната западна част е разположена част от Окско-Донската равнина с височина 150 – 180 m.[2]
Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура от -11,3 °C до -13,3 °C, средна юлска – от 18,8 °C до 20,5 °C. Годишната сума на валежите варира от 680 mm на североизток до 550 mm на юг. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) продължава от 125 дни на север до 139 дни на юг.[2]
На територията на Пензенска област протичат 2746 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 15 458 km и те принадлежат към два водосборни басейна: на река Волга (около 2/3 от територията на областта) и на река Дон (около 1/3). Най-големите реки принадлежащи към басейна на Волга са Сура (десен приток на Волга) с притоците си Кадада, Уза, Айва, Инза и др. и Мокша (десен приток на Ока, която е десен приток на Волга). На юг протичат горните течения на реките Хопьор (ляв приток на Дон) и десният ѝ приток Ворона. Речната система на областта е гъста и разклонена, реките са с равнинен характер, имат бавно течение и широки заливни тераси. Имат смесено подхранване с преобладаване на снежното (около 60%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват през първата половина на април.[3]
В Пензенска област има около 4940 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 228 km2, като сама 77 от тях са по-големи от 10 дка. Те са предимно крайречни (старици) и са разположени по долините на големите реки. Най-голямото естествено езеро с площ от 1,01 km2 е Бобровото езеро в Кузнецки район. Най-големия изкуствен водоем е Сурското водохранилище на река Сура.[3]
Над 65% от територията на Пензенска област е заета от черноземни почви, като на север и северозапад те са предимно излужени и оподзолени, а на юг и югозапад – слабо излужени и типични черноземи. На североизток са разпространени светлосивите и сивите горски почви, а по долините на реките – ливадни черноземи и алувиални почви.[2]
Голяма част от Пензенска област попада в зоната на лесостепите. Горите заемат 20% от нейната територия. Основните горски масиви са съсредоточени на изток, като преобладават боровите и широколистните гори с господство на дъба. На север и североизток са развити предимно липови и брезово-липови гори, а в лесостепите като отделни малки масиви се срещат клен, липа, осика, ясен. По долините на Сура и Мокша има обширни борови масиви. Животинския свят е представен от полски плъх, лисица, норка, хермелин, светъл и черен пор, бурсук, лос, заек, бялка, бобър, ондатра и др.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]На 1 януари 2018 г. населението на Пензенска област наброява 1 331 621 души (35-о място в Руската Федерация, 0,91% от нейното население). Гъстота 30,72 души/km2. Градско население 68,86%. При преброяването на населението на Русия през 2010 г. етническият състав на областта е бил следния: руснаци 1 165 668 души (86,8%), татари 86 431 (6,4%, мордовци 54 703 (4,1%), чуваши 8595 (0,7%) и др.
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение Пензенска област се дели на 3 областни градски окръга, 27 муниципални района, 11 града, в т.ч. 3 града с областно подчинение (Заречни[4], Кузнецк и Пенза) и 8 града с районно подчинение и 16 селища от градски тип.
Административна единица | Площ (km2) | Население (2018 г.) | Административен център | Население (2018 г.) | Разстояние до Пенза (в km) | Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областни градски окръзи | ||||||
1. Заречни[4] | 124 | 64 982 | гр. Заречни | 64 982 | 12 | |
2. Кузнецк | 23 | 83 400 | гр. Кузнецк | 83 400 | 121 | |
3. Пенза | 288 | 523 726 | гр. Пенза | 523 726 | ||
Муниципални райони | ||||||
1. Башмаковски | 1618 | 20 708 | сгт Башмаково | 10 134 | 171 | |
2. Бековски | 1016 | 15 393 | сгт Беково | 6319 | 154 | |
3. Белински | 2124 | 24 548 | гр. Белински | 7843 | 129 | |
4. Бессоновски | 1220 | 48 666 | с. Бессоновка | 11 408 | 13 | |
5. Вадински | 1040 | 8454 | с. Вадинск | 4891 | 153 | |
6. Городищенски | 2053 | 49 036 | гр. Городище | 7951 | 48 | гр. Сурск, Чаадаевка |
7. Заметчински | 2103 | 21 175 | сгт Заметчино | 9736 | 207 | |
8. Исински | 926 | 9812 | сгт Иса | 5147 | 98 | |
9. Каменски | 2206 | 56 249 | гр. Каменка | 36 566 | 75 | |
10. Камешкирски | 1270 | 11 398 | с. Руски Камешкир | 5209 | 113 | |
11. Колишлейски | 1685 | 23 554 | сгт Колишлей | 7907 | 71 | |
12. Кузнецки | 2071 | 37 363 | гр. Кузнецк | 121 | Верхозим, Евлашево | |
13. Лопатински | 1446 | 13 152 | с. Лопатино | 4392 | 96 | |
14. Лунински | 1705 | 18 633 | сгт Лунино | 7797 | 50 | |
15. Малосердобински | 1101 | 8886 | с. Малая Сердоба | 4368 | 107 | |
16. Мокшански | 2224 | 26 622 | сгт Мокшан | 11 569 | 44 | |
17. Наровчатски | 957 | 10 471 | с. Наровчат | 4199 | 149 | |
18. Неверкински | 985 | 14 241 | с. Неверкино | 4376 | 162 | |
19. Нижнеломовски | 1764 | 38 532 | гр. Нижни Ломов | 21 189 | 109 | |
20. Николски | 2512 | 31 033 | гр. Николск | 21 056 | 120 | Сура |
21. Пачелмски | 1319 | 14 900 | сгт Пачелма | 7854 | 146 | |
22. Пензенски | 2844 | 59 071 | с. Кондол | 3789 | 51 | Золотаревка |
23. Сердобски | 1722 | 49 463 | гр. Сердобск | 32 554 | 111 | |
24. Сосновоборски | 1567 | 15 186 | сгт Сосновоборск | 6084 | 147 | |
25. Спаски | 693 | 11 754 | гр. Спаск | 7178 | 162 | |
26. Тамалински | 1236 | 14 507 | сгт Тамала | 6745 | 173 | |
27. Шемишейски | 1595 | 16 611 | сгт Шемишейка | 6592 | 47 |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Пензенской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Родени в областта
[редактиране | редактиране на кода]- Евгений Родионов (1977 – 1996), редник от Въоръжените сили на Русия. Подложен е на жестоки мъчения, но отказва да смени православната си вяра за ислям в замяна на свободата си, за което е зверски екзекутиран.
- Виктор Скумин (р. 1948), професор, общественик и просветен деец.[5][6][7]
Селско стопанство
[редактиране | редактиране на кода]Отглежда се едър рогат добитък, свине, овце, кози, зърнени, фуражни култури, картофи, зеленчуци.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 2630[8] | 2229,6 [9] | 1945,3 | 1487,3 [9] | 1258,2[10] | 1169,1 | 1304,1[10] |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Пензенска област (Пе́нзенская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 25. П - Функция на възмущение [П — Пертурбационная функция]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2014. ISBN 978-5-85270-362-0. с. 765. Посетен на 29 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Пензенска област
- ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Пензенска област
- ↑ а б закрито административно-териториално образувание
- ↑ Световна организация на културата на здравеопазването
- ↑ Професор Виктор Скумин
- ↑ Библиотека Культуры Здоровья
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))