Пензенска област – Уикипедия

Пензенска област
Субект на Руската федерация
Пензенска област на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Пенза
Площ	43 352 km²
Население	1 274 062 души (2022) 29,4 души/km²
Адм. център	Пенза
Федерален окръг	Приволжки федерален окръг
Губернатор	Олег Мелниченко
Часова зона	UTC +3
МПС код	58
Официален сайт	www.pnzreg.ru
Пензенска област в Общомедия

Пензенска област (на руски: Пе́нзенская о́бласть) е субект на Руската федерация, в Приволжкия федерален окръг^[1]. Площ 43 352 km² (56-о място по големина в Руската Федерация, 0,25% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 1 331 621 души (35-о място в Руската Федерация, 0,91% от нейното население). Административен център град Пенза. Разстояние от Москва до Пенза 709 km.

Областният център Пенза е основан през 1663 г. като руска крепост на границата с „Дикое поле“, а през 1719 г. официално е утвърден за град. 27 години преди основаването на Пенза, през 1636 г. в региона е основана първата руска крепост, около която възниква селището Ломовска слобода, утвърдена за град под името Нижни Ломов през 1780 г. През 1779 г. за град е утвърдено селището Спаск (от 20 април 1925 до 13 октомври 2005 г. Беднодемяновск). През 1780 г. за градове са признати селищата: Кузнецк, Сердобск, Чембар (от 1947 г. Белински и Городище. Останалите четири града в областта са признати за такива през 1950-те години на ХХ в.

През 1719 г. е образувана Пензенската провинция в състава на Казанската губерния. На 15 септември 1780 г. е образувана отделна Пензенска губерния. На 5 март 1797 г. губернията е ликвидирана и град Пенза става център на уезд в Саратовска губерния. На 9 септември 1801 г. Пензенската губерния отново е възстановена и просъществува до 1928 г. когато е ликвидирана, Пенза става център на Пензенски окръг в Средневолжкия край, след това в Куйбишевския край, а от 1937 г. е районен център в Тамбовска област. На 4 февруари 1939 г. с Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР Тамбовска област е разделена на две части и е създадена Пензенска област, която освен от Тамбовска област получава територии от Куйбишевска област (сега Самарска област) и Саратовска област.

Пензенска област се намира в централната част на Европейска Русия, в Приволжкия федерален окръг. На север граничи с Република Мордовия, на изток – с Уляновска област, на юг – със Саратовска област, на запад – с Тамбовска област и на северозапад – с Рязанска област. В тези си граници заема площ от 43 352 km² (56-о място по големина в Руската Федерация, 0,25% от нейната площ).^[2]

Територията на областта е разположена в района на Средното Поволжие. Голяма част от нея е заета от западните склонове на Приволжкото възвишение, силно разчленено от дълбоките речни долини на отделни възвишения и плоски гърбици с гъста мрежа от оврази и долове. Отделните възвишения и гърбици носят имената: Сурско плато (височина 270 – 300 m), Сурска Шишка (до 324 m), Сурско-Мокшанско възвишение и Керенски-Чембарско възвишение (височина до 292 m). В крайната западна част е разположена част от Окско-Донската равнина с височина 150 – 180 m.^[2]

Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура от -11,3 °C до -13,3 °C, средна юлска – от 18,8 °C до 20,5 °C. Годишната сума на валежите варира от 680 mm на североизток до 550 mm на юг. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) продължава от 125 дни на север до 139 дни на юг.^[2]

На територията на Пензенска област протичат 2746 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 15 458 km и те принадлежат към два водосборни басейна: на река Волга (около 2/3 от територията на областта) и на река Дон (около 1/3). Най-големите реки принадлежащи към басейна на Волга са Сура (десен приток на Волга) с притоците си Кадада, Уза, Айва, Инза и др. и Мокша (десен приток на Ока, която е десен приток на Волга). На юг протичат горните течения на реките Хопьор (ляв приток на Дон) и десният ѝ приток Ворона. Речната система на областта е гъста и разклонена, реките са с равнинен характер, имат бавно течение и широки заливни тераси. Имат смесено подхранване с преобладаване на снежното (около 60%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват през първата половина на април.^[3]

В Пензенска област има около 4940 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 228 km², като сама 77 от тях са по-големи от 10 дка. Те са предимно крайречни (старици) и са разположени по долините на големите реки. Най-голямото естествено езеро с площ от 1,01 km² е Бобровото езеро в Кузнецки район. Най-големия изкуствен водоем е Сурското водохранилище на река Сура.^[3]

Над 65% от територията на Пензенска област е заета от черноземни почви, като на север и северозапад те са предимно излужени и оподзолени, а на юг и югозапад – слабо излужени и типични черноземи. На североизток са разпространени светлосивите и сивите горски почви, а по долините на реките – ливадни черноземи и алувиални почви.^[2]

Голяма част от Пензенска област попада в зоната на лесостепите. Горите заемат 20% от нейната територия. Основните горски масиви са съсредоточени на изток, като преобладават боровите и широколистните гори с господство на дъба. На север и североизток са развити предимно липови и брезово-липови гори, а в лесостепите като отделни малки масиви се срещат клен, липа, осика, ясен. По долините на Сура и Мокша има обширни борови масиви. Животинския свят е представен от полски плъх, лисица, норка, хермелин, светъл и черен пор, бурсук, лос, заек, бялка, бобър, ондатра и др.^[2]

На 1 януари 2018 г. населението на Пензенска област наброява 1 331 621 души (35-о място в Руската Федерация, 0,91% от нейното население). Гъстота 30,72 души/km². Градско население 68,86%. При преброяването на населението на Русия през 2010 г. етническият състав на областта е бил следния: руснаци 1 165 668 души (86,8%), татари 86 431 (6,4%, мордовци 54 703 (4,1%), чуваши 8595 (0,7%) и др.

В административно-териториално отношение Пензенска област се дели на 3 областни градски окръга, 27 муниципални района, 11 града, в т.ч. 3 града с областно подчинение (Заречни^[4], Кузнецк и Пенза) и 8 града с районно подчинение и 16 селища от градски тип.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Пензенской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

• Евгений Родионов (1977 – 1996), редник от Въоръжените сили на Русия. Подложен е на жестоки мъчения, но отказва да смени православната си вяра за ислям в замяна на свободата си, за което е зверски екзекутиран.
• Виктор Скумин (р. 1948), професор, общественик и просветен деец.^[5][6][7]

Отглежда се едър рогат добитък, свине, овце, кози, зърнени, фуражни култури, картофи, зеленчуци.

• Официален сайт на Пензенската областна администрация^{[неработеща препратка]}

п б р Субекти на Руската федерация Републики Адигея • Алтай • Башкирия • Бурятия • Дагестан • Ингушетия • Кабардино-Балкария • Калмикия • Карачаево-Черкезия • Карелия • Коми • Крим1 • Марий Ел • Мордовия • Северна Осетия • Татарстан • Тува • Удмуртия • Хакасия • Чечения • Чувашия • Якутия Краеве Алтайски • Забайкалски • Камчатски • Краснодарски • Красноярски • Пермски • Приморски • Ставрополски • Хабаровски Области Амурска • Архангелска • Астраханска • Белгородска • Брянска • Владимирская • Волгоградска • Вологодска • Воронежка • Ивановска • Иркутска • Калининградска • Калужка • Кемеровска • Кировска • Костромска • Курганска • Курска • Ленинградска • Липецка • Магаданска • Московска • Мурманска • Нижегородска • Новгородска • Новосибирска • Омска • Оренбургска • Орловска • Пензенска • Псковска • Ростовска • Рязанска • Самарска • Саратовска • Сахалинска • Свердловска • Смоленска • Тамбовска • Тверска • Томска • Тулска • Тюменска • Уляновска • Челябинска • Ярославска Градове от федерално значение Москва • Санкт Петербург • Севастопол1 • Байконур2 Автономни области Еврейска Автономни окръзи Ненецки • Ханти-Мансийски • Чукотски • Ямало-Ненецки Федерални окръзи Далекоизточен • Приволжки • Севернокавказки • Северозападен • Сибирски • Уралски • Централен • Южен 1 Украйна не приема отделянето на АР Крим и Севастопол от нейния състав и тяхното присъединяване към Русия (вижте Резолюция 68/262 на Общото събрание на ООН). 2 Байконур, принадлежащ на Казахстан и дългосрочно арендован от Русия, има статут, приравнен на град от федерално значение, без да е федерален субект на РФ.