French
DeutschЧукотски автономен окръг – Уикипедия
| Чукотски автономен окръг Чукотский автономный округ | |
| Субект на Руската федерация | |
  | |
_-_Chukotka_Autonomous_Okrug.svg) Чукотски автономен окръг на картата на Русия | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Адм. център | Анадир |
| Площ | 721 481 km² |
| Население | 49 348 души (2018) 0,0684 души/km² |
| Адм. център | Анадир |
| Федерален окръг | Далекоизточен федерален окръг |
| Губернатор | Роман Копин |
| Езици | чукчи |
| Часова зона | UTC +11 |
| МПС код | 87 |
| Официален сайт | чукотка.рф |
| Чукотски автономен окръг в Общомедия | |
Чуко́тски автономен окръг (Чукотка) е самостоятелен юридически субект в състава на Руската Федерация, в състава на Далекоизточния федерален окръг[1]. Най-източната административна единица на Русия. Площ 721 481 km² (6-о място по големина в Руската федерация, 4,21% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 49 348 души към 2018 г.[2] (84-то, предпоследно място в Руската федерация, 0,03% от нейното население). Административен център град Анадир. Разстояние от Москва до Анадир 12 091 km.
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]На 10 декември 1930 е създаден Чукотският национален окръг в състава на Далекоизточния край. На 22 юли влиза в състава на Камчатска област, от 28 май 1951 г. – в състава на Хабаровски край, а от 3 декември 1953 г. – в състава на Магаданска област. През 1977 г. е преименуван на Чукотски автономен окръг и на 17 юни 1992 г. излиза от състава на Магаданска област и става самостоятелен субект на Руската федерация. От юли 2008 г. губернатор на окръга е Роман Валентинович Копин.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Чукотският автономен окръг е разположен в крайната североизточна част на Азиатска Русия, като близо половината от територията му се намира северно от Северния полярен кръг. Тук се намира най-източната точка на Русия – нос Дежньов. Заема част от материка – Чукотски полуостров и редица острови – Врангел, Айон, Ратманов и др. На запад граничи с Република Якутия, на югозапад – с Магаданска област, на юг – с Камчатска област, на север се мие от водите на Източносибирско и Чукотско море, а на югоизток – от водите на Берингово море. В тези си граници заема площ от 721 481 km² (6-о място по големина в Руската федерация, 4,21% от нейната площ).[3]
Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Бреговете на Източносибирско и Чукотско море са слабо разчленени, като най-голям залив тук е Чаунска губа. Бреговата линия на Берингово море е силно разчленена с редица удобни и дълбоки фиорди (заливите Провидения, Глубокая и др.) и големи заливи (Лаврентия, Мечигменски, Кръст, Анадирски и др.) Моретата, миещи бреговете на окръга, голяма част от годината са покрити с ледове. Релефът е предимно планински, като преобладават платата, средно високи планини и отделни хребети. На запад са разположени планинските системи на хребетите Олойски (1816 m) и Уш Урекчен (1673 m), а в централните части – Анюйския хребет (1779 m) и Анадирското плато (1785 m). Източната част се заема от обширната Чукотска планинска земя (максимална височина 1887 m) с хребетите Пекулней (1362 m), Еквиватапски (1636 m) и др., на югозапад се простират крайните североизточни части на Колимската планинска земя (1787 m), а на югоизток – Корякската планинска земя. Централната част на окръга е заета от силно заблатената Анадирска низина, а на север по крайбрежията на Източносибирско и Чукотско море се намират Чаунската и Ванкаремската низина.[3]
Природни ресурси
[редактиране | редактиране на кода]Чукотския автономен окръг притежава значителни залежи от нефт, природен газ, каменни въглища, злато, волфрам и калай. По-големи местонахождения: на калай – Валкумей, Пиркакай, въглища – Анадирско находище, Берингово находище.[3]
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Климатът е суров, по крайбрежието – студен, морски, а във вътрешността рязко континентален. Продължителност на зимата е 8 – 9 месеца и е съпроводено от силни северни ветрове. Повсеместно е разпространена вечната замръзналост. Средната януарска температура по крайбрежието на Берингово море е от −15 °C до -21 °C, а във вътрешността от -27 °C до −39 °C, с минимални температури от -38 °C до -55 °C. Лятото е кратко, прохладно и дъждовно. Средната юлска температура на север е 5-8 °C, по крайбрежието на Берингово море 9-10 °C, а в Анадирската низина (село Марково) 13-14 °C. Годишната сума на валежите е от 200 mm на запад до 300 – 500 mm в Анадирската низина. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 75 дни (град Певек), 88 дни (град Анадир) до 101 дни (село Марково).[3]
Води
[редактиране | редактиране на кода]По територията на Чукотския автономен район протичат 315 425 реки и ручеи (с дължина над 1 km) с обща дължина 734 788 km и принадлежат към три водосборни басейна: на Източносибирско и Чукотско море части от Северния Ледовит океан и на Берингово море част от Тихия океан. Към басейна на Източносибирско море принадлежат десните притоци на река Колима: Омолон с притоците си Олой и Олойчан и Анюй с двете съставящи я реки Голям и Малък Анюй; Раучуа, Чаун с притока си Паляваам; Пегтимел. Към водосборния басейн на Чукотско море принадлежи река Амгуема. Най-голямата река, вливаща се Берингово море на територията на окръга е Анадир с притоците си: Майн, Белая, Танюрер, Канчалан и Великая. Повечето от реките в Чукотския автономен район протичат през през планинско-тундрови и планинско-горски зони и имат планински характер, а тези течащи по тундровите низини на север и в Анадирската низина – равнинен характер. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното и дъждовното. Речният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, епизодични лятно-есенни прииждания и продължително и ясно изразено зимно маловодие. замръзват в края на септември или началото на октомври, а се размразяват в края на май или началото на юни.[4]
В Чукотския автономен окръг има около 13,5 хил. езера, като са разположени предимно в равнинните райони и по произход се делят на крайречни, проточни, термокарстови, лагунни, ледникови и кратерни. Най-големи са езерата Червено (458 km², крайречно) и Пекулней (435 km², лагунно), Елгигитгин (кратерно). Блатата и заблатените земи заемат 28 330 km², 3,93% от територията на окръга.[4]
Почви, растителност, животински свят
[редактиране | редактиране на кода]Преобладават планинско-тундровите почви. В низините са разпространени торфени, торфено-блатни и торфно-подзолести, а по долините на реките алувиални почви.[3]
Преобладава тундровия тип растителност. В планинските райони са разпространени планински сухи тундри с храсти джуджета и каменоломки, а низините са заети от лишейна и мъхова тундра с рядка нискостеблена растителност и се използват от северните елени за пасища. По поречието на по-големите реки има островна растителност – предимно топола, бреза, ела и др. Покрай Северния Ледовит океан и островите в него е тундрова пустиня.[3]
На територията на окръга се срещат лисица, вълк, белка, заек, кафява и бяла мечка, дива гъска, лебед, бяла яребица. По крайбрежието – кайра, чайка и др. Моретата, езерата и реките са богати на риба (кета, херинга и др.) и морски животни (морж, нерпа и др.). На о. Врангел е обособен резерват.[3]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на 1 януари 2018 г. на Чукотския автономен окръг наброява 49 348 души (84-то, предпоследно място в Руската федерация, 0,03% от нейното население).[2]
| Анадир | 14 899 | Уголние Копи | 3736 | Лаврентия | 1345 |
| Билибино | 5453 | Егвекинот | 2815 | Лорино | 1046 |
| Певек | 4743 | Провидения | 2082 |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]По данни от преброяването през 2010 г. етническият състав на окръга е бил следния:[5]
Легенда:
 | Окръжен център, повече от 10 000 души |
 | от 4000 до 10 000 души |
 | от 1000 до 4000 души |
 | от 500 до 1000 души |
 | от 100 до 500 души |
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]
В административно-териториално отношение Чукотския автономен окръг се дели на 4 окръжни градски окръга, 3 муниципални района, 3 града, в т.ч. 2 града с окръжно подчинение и 1 град с районно подчинение и 5 селища от градски тип.
| Административна единица | Площ (km2) | Население (2017 г.) | Административен център | Население (2017 г.) | Разстояние до Анадир (в km) | Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Окръжни градски окръзи | ||||||
| 1. Анадир | 20 | 16 091 | гр. Анадир | 16 091 | ||
| 2. Певек | 58 100 | 5327 | гр. Певек | 4329 | 636[6] | |
| 3. Провидения | 27 420 | 3695 | сгт Провидения | 2151 | 450[6] | |
| 4. Егвекинот | 134 600 | 4734 | сгт Егвекинот | 3034 | 240[6] | Нос Шмид |
| Муниципални райони | ||||||
| 1. Анадирски | 287 900 | 8079 | гр. Анадир | Беринговски, Уголние Копи | ||
| 2. Билибински | 174 700 | 7369 | гр. Билибино | 5292 | 615[6] | |
| 3. Чукотски | 30 700 | 4053 | с. Лаврентия | 1185 | 540[6] |
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Чукотского автономного округа“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Промишленост и стопанство
[редактиране | редактиране на кода]Основно е развита добивната промишленост (злато, олово, въглища и волфрам). Производство на строителни материали. Изградени са Билибинска АЕЦ, Чаунска и Анадирска ТЕЦ, Беринговска и Егвекинотска ГЕЦ, плаваща електроцентрала „Северно сияние“ на нос Шмид.
Развито еленовъдство, риболов, лов, млекодобивно животновъдство, свиневъдство, птицевъдство и оранжерийно зеленчукопроизводство.
Значително добре развито речно и морско корабоплаване. Пристанища – Певек, Провидения, Анадир, Егвекинот, Беринговски.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Самойлова Г.С., Горячко М.Д. и др. Чуко́тски автономен окръг (Чуко́тский автоно́мный о́круг) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 34. Хвойка Викентий Вячеславович - Шервинский, Василий Дмитриевич [Хвойка — Шервинский]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2017. ISBN 978-5-85270-372-9. с. 799. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б ((ru)) Оценка численности постоянного населения на 1 января 2016 года и в среднем за 2015 г.
- ↑ а б в г д е ж ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Чукотски автономен окръг
- ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Чукотски автономен окръг
- ↑ ((ru)) Информационные материалы об окончательных итогах Всероссийской переписи населения 2010 года
- ↑ а б в г д по въздушен път
