Томска област – Уикипедия

Томска област
Субект на Руската федерация
Томска област на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Томск
Площ	314 391 km²
Население	1 078 280 души (2018) 3,43 души/km²
Адм. център	Томск
Федерален окръг	Сибирски федерален окръг
Губернатор	Виктор Крес
Часова зона	UTC +3
МПС код	70
Официален сайт	tomsk.gov.ru
Томска област в Общомедия

Томска област e субект на Руската Федерация, в югозападната част на Сибирския федерален окръг^[1]. Площ 314 391 km² (15-о място по големина в Руската Федерация, 1,84% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 1 078 280 души (48-о място в Руската Федерация, 0,73% от нейното население). Административен център град Томск. Разстояние от Москва до Томск 3500 km.

До присъединяването на територията на областта към Русия през XVII век основното ѝ население са били сибирските татари, селкупите и хантите. Развитието на територията на областта започва в началото на XVII век, когато през 1604 г. като укрепен пункт е основан град Томск. Останалите пет града в областта са признати за такива през ХХ век. През 1804 г. е създадена Томска губерния, която просъществува до 1925 г. когато е включена в състава на новообразувания Сибирски край (от 1930 г. Западносибирски край). На 28 септември 1937 г. територията на сегашната Томска област е присъединена към новообразуваната Новосибирска област. На 13 август 1944 г. Новосибирска област е поделена на три части и една от тях е новата Томска област.

Томска област се намира в западната част на Азиатска Русия, в югозападната част на Сибирския федерален окръг. На северозапад и север граничи с Ханти-Мансийски автономен окръг - Югра на Тюменска област, на изток – с Красноярски край, на юг – с Кемеровска и Новосибирска област и на запад – с Омска област. В тези си граници заема площ от 314 391 km² (15-о място по големина в Руската Федерация, 1,84% от нейната площ).^[2]

Томска област е разположена в Западен Сибир и заема югоизточната част на Западносибирската равнина, където преобладават плоски, силно заблатени територии. По средното течение на река Об са разположени Кетско-Тимската, Чулимската, Приаргинската, Източно-Барабинската и Васюганската наклонени равнини и Об-Тимската низина. Централната част на областта е заета от широката долина на река Об, която дели територията на областта на две почти равни части: лявобрежие, включващо обширната блатиста низина Васюгание с височина до 166 m и малко по-високо дяснобрежие, по-слабо заблатено и по-залесено с височина до 193 m. В крайните югоизточни части на областта навлизат най-северните разклонения – Арчакаски кряж (възвишение) на планината Кузнецки Алатау с височина до 211 m.^[2]

В недрата на Томска област се намират големи залежи на нефт, природен газ (Западносибирски нефтогазоносен басейн) и торф (Васюганско находище). По запаси на торф Томска област заема 2-ро място в Русия. Има находища на нерудни полезни изкопаеми (глина, варовик, строителен камък, мрамор, пясъчно-чакълески смеси, минерални оцветители). Големи са запасите и на подземни води, в т.ч. термални води (бромисти, йодисти, сероводородни, радонови).^[2]

Климатът е континентален. Зимата е сурова и продължителна (средна януарска температура от -19 до -21 °C), а лятото е топло, но кратко (средна юлска температура 17 – 18 °C). Годишната сума на валежите се колебае от 400 до 550 mm с максимум на валежите през лятото. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 135 – 140 денонощия на север до 150 денонощия на юг.^[2]

По територията на Томска област протичат около 18,1 хил. реки с обща дължина около 95 хил. km, като 1620 от тях са дължина над 10 km, с обща дължина 57,2 хил. km. 99,5% от територията на областта принадлежи към водосборния басейн на река Об и съвсем малка част на североизток – към водосборния басейн на река Енисей. Основната река е Об, която протича от югозапад на североизток през областта на протежение от ... km. Нейни основни притоци са: Том, Шегарка, Чулим, Чая, Парабел, Васюган и Тим. Реките в областта са равнинни, с множество меандри, с малък наклон и бавно течение. Подхранването им е предимно снежно (до 80%). Водният им режим се характеризира с разтегнато във времето сравнително невисоко пролетно-лятно пълноводие, повишен отток през лятно-есенния период и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват в края на октомври или началото на ноември, а се размразяват в края на април или началото на май.^[3]

На територията на Томска област са разположени над 31 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ около 2150 km², като над 11,6 хил. от тях са с площ над 10 дка. Разпределението им по територията на областта е неравномерно, като голяма част от тях е съсредоточена по дяснобрежието на Об – по долината на самата река и по нейните десни притоци, на левобрежието – основно по долината на река Васюган. Основният вид езера са крайречните, но широко разпространение имат и блатните езера. Най-големите естествени езера в областта са: Мирно езеро (18,3 km²), Имъемтор (17,2 km²) и Варгато (17 km²). Блатата и заблатените земи заемат 91 739 km², 29,18% от територията на областта. Тук е разположена една от най-големите в Русия и света блатна система – Голямото Васюганско блато, а така също и голямата блатна система Лотари.^[3]

Почвите са предимно ливадно-подзолисти и торфено-блатни, а в южните и югозападни райони – сиви горски и черноземни.^[2]

Горите заемат 56% от територията на областта, като преобладават иглолистните (около 60%) и включват основно сибирски кедър, ела, смърч и бор, а от широколистните най-разпространените видове са бреза и осика.^[2]

Животинския свят е представен от вълк, рис, лисица, северен елен, лос, сърна, хамстер, белка, собол, ондатра, северноамериканска катерица, множество видове птици, а реките и езерата са богати на риба.^[2]

На 1 януари 2018 г. населението на Томска област наброява 1 078 280 души (48-о място в Руската Федерация, 0,73% от нейното население). Гъстота 3,43 души/km²). Градско население 72,4%. При преброяването на населението на Руската Федерация етническият състав на областта е следния: руснаци 922 723 (88,1%), татари 17 029 (1,6%), украинци (11 254 (1,1%), немци 8687 (0,9%). В областта живеят още чуваши, беларуси, башкири, евреи и др.

В административно-териториално отношение Томска област се дели на 4 областни градски окръга, 16 муниципални района, 6 града, в т.ч. 3 града с областно подчинение (Кедрови, Стрежевой и Томск), 2 града с районно подчинение (Асино и Колпашево) и 1 град (Северск) с особен статут и 1 селище от градски тип.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Томской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Животновъдството дава 60% от стойността на всички продукти. Отглеждани прасета, птици и сребристо-черни лисици. Отглеждат се зърнени и бобови култури.

п б р Субекти на Руската федерация Републики Адигея • Алтай • Башкирия • Бурятия • Дагестан • Ингушетия • Кабардино-Балкария • Калмикия • Карачаево-Черкезия • Карелия • Коми • Крим1 • Марий Ел • Мордовия • Северна Осетия • Татарстан • Тува • Удмуртия • Хакасия • Чечения • Чувашия • Якутия Краеве Алтайски • Забайкалски • Камчатски • Краснодарски • Красноярски • Пермски • Приморски • Ставрополски • Хабаровски Области Амурска • Архангелска • Астраханска • Белгородска • Брянска • Владимирская • Волгоградска • Вологодска • Воронежка • Ивановска • Иркутска • Калининградска • Калужка • Кемеровска • Кировска • Костромска • Курганска • Курска • Ленинградска • Липецка • Магаданска • Московска • Мурманска • Нижегородска • Новгородска • Новосибирска • Омска • Оренбургска • Орловска • Пензенска • Псковска • Ростовска • Рязанска • Самарска • Саратовска • Сахалинска • Свердловска • Смоленска • Тамбовска • Тверска • Томска • Тулска • Тюменска • Уляновска • Челябинска • Ярославска Градове от федерално значение Москва • Санкт Петербург • Севастопол1 • Байконур2 Автономни области Еврейска Автономни окръзи Ненецки • Ханти-Мансийски • Чукотски • Ямало-Ненецки Федерални окръзи Далекоизточен • Приволжки • Севернокавказки • Северозападен • Сибирски • Уралски • Централен • Южен 1 Украйна не приема отделянето на АР Крим и Севастопол от нейния състав и тяхното присъединяване към Русия (вижте Резолюция 68/262 на Общото събрание на ООН). 2 Байконур, принадлежащ на Казахстан и дългосрочно арендован от Русия, има статут, приравнен на град от федерално значение, без да е федерален субект на РФ.