Волгоградска област – Уикипедия

Волгоградска област Волгоградская область
Субект на Руската федерация
Волгоградска област на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Волгоград
Площ	112 877 km²
Население	2 535 202 души (2017) 22,5 души/km²
Адм. център	Волгоград
Федерален окръг	Южен федерален окръг
Губернатор	Николай Максюта
Часова зона	UTC +3
МПС код	34
Официален сайт	www.volgograd.ru
Волгоградска област в Общомедия

Волгоградска област е субект на Руската федерация, в състава на Южния Федерален окръг^[1]. Площ 112 877 km² (31-во място в Руската Федерация, 0,66% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 2 535 202 души (19-о място в Руската Федерация, 1,73% от цялото население). административен център град Волгоград. Разстояние от Москва до Волгоград 1073 km.

Първото руско селище в региона възниква през 1555 г., а от 1590 г. е град под името Царицин, от 1925 г. Сталинград, а от 10 ноември 1961 г. Волгоград. През 1668 г. е основана крепостта Камишин, която по-късно е преобразувана в град Камишин. През 1734 г. възниква третото руско селище в района – укрепеният пункт Дубовка, който от 1803 г. е признат за град под същото име. На 10 януари 1934 г. с постановление на ВЦИК Нижневолжкия край е разделен на Саратовски край и Сталинградски край, който от 5 декември 1936 г. е преобразуван в Сталинградска област. От 10 ноември 1961 г. Волгоградска област. По време на Втората световна война на територията на областта се водят най-тежките и решаващи битки между немските войски и Червената армия – Битката при Сталинград.

Волгоградска област се намира в южната чста на Европейска Русия. На юг граничи с Астраханска област и Република Калмикия, на югозапад и запад – с Ростовска област, на северозапад – с Воронежка област, на север – със Саратовска област и на изток – с Казахстан. В тези си граници заема площ от 112 877 km² (31-во място в Руската Федерация, 0,66% от нейната площ).^[2]

Областта е разположена в югоизточната част на Източноевропейската равнина и от река Волга се дели на две части: западна – дяснобрежна и източна – Заволжие. Дяснобрежната част е по висока, силно разчленена от оврази и делета. Тук се простира южната част на Приволжкото възвишение (височина до 358 m – максималната кота на областта), северната част на възвишението Ергени, югоизточната част на Калачкото възвишение, източната част на Донските височини, Хопьорско-Бузулукската равнина и Сарпинската низина. Заволжието представлява низинна равнина. Между река Волга и левият ѝ ръкав Ахтуба се простира обширната заливна тераса на Волга, изобилстваща от протоци и езера-старици.^[2]

Климатът на областта е континентален, със студена, малоснежна зима и продължително, горещо и сухо лято. Средна януарска температура на югозапад -8 °C, на североизток -12 °C, средна юлска температура на северозапад 22 °C, на югоизток 24 °C. Годишната сума на вележите варира от 450 mm на северозапад до 270 mm на югоизток. Продължителността на вегетационния период е от 150 дни на север до 175 дни на юг.^[2]

Във Волгоградска област има 200 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина 8193 km и те се отнасят към 4 водосборни области: река Волга, вливаща се в Каспийско море, река Дон, вливаща се в Азовско море и две безотточни области – Прикаспийска на изток и Сарпинска на юг. По голямата част от територията на областта попада във водосборния басейн на река Дон с нейните големи притоци Хопьор, Медведица, Иловля, Бузулук и др. Волжкият водосборен басейн заема тясна полоса покрай долината на река Волга. В Прикаспийската безотточна област реките са малко и те се вливат главно в голямото солено езеро Елтон. Реките в Сарпинската безотточна област се стичат от източния склон на възвишението Ергени и се вливат в езерата Сарпа и Цаца. Подхранването на реките в региона е смесено с преобладаване на снежното (70 – 80%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, при което по-малките реки пресъхват и ясно изразено зимно маловодие. Волгоградските реки замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в началото на април. Между двете най-големи реки Волга и Дон, в района на най-голямото им сближаване е изграден Волго-Донския плавателен канал.^[3]

Във Волгоградска област има над 6,1 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ около 4,2 хил.km². Основният вид естествени езера са крайречните, но се срещат още лиманни, реликтови и тектонски езера. Крайречните езера-старици са разположени предимно във Волго-Ахтубинската заливна тераса, лиманните езера заемат затворени безотточни падини в Прикаспийската низина, а реликтовите езера са представени от Сарпинските езера, разположени по древната долина на Волга. Най-големите естествени езера във Волгоградска област са: солените Елтон, Боткул и Булухта и сладководното Сарпа. Площта на изкуствените водоеми е значително по-голяма от тази на естествените. Във Волгоградска област са изградени две от най-големите водохранилища в Русия – Волгоградското на река Волга и Цимлянското на река Дон.^[3]

Над 83% от територията на областта е разположена в степната зона. Северозападната част е заета от черноземни почви (обикновени и южни), а в останалите райони са разпространени тъмнокафявите и кафявите почви. Крайните югоизточни части на областта са полупустинни, заето от светлокафяви почви с различна степен на засоленост с петна от солончаци и ливадно-кафяви почви. По речните долини са развити алувиално-ливадните почви с ливадна и дървесно-храстова растителност. Горите заемат едва 4% от територията на областта и са представени от дъб, клен и др. Голямо внимание се отделя на изкуственото лесозалесяване, като са изградени четири държавни лесозащитни пояса и множество по-малки между тях.^[2]

Животинския свят е представен от гризачи (лалугер, мишка), заек, лисица, вълк, ондатра, енотовидно куче, много птици, влечуги и различни видове риби (основно есетрови) във водите на Волга и Дон.^[2]

На 1 януари 2017 г. населението на Волгоградска област е наброявало 2 535 202 души (19-о място в Руската Федерация, 1,73% от цялото население). При преброяването през 2010 г. етническият състав на областта е бил следният (народи над 10 хил. души): руснаци 90%, казахи 1,8%, украинци 1,4%, арменци 1,1%, татари 0,9%, азербайджанци 0,6%, немци 0,4%.

В административно-териториално отношение Волгоградска област се дели на 6 областни градски окръга, 32 муниципални района, 19 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение (Волгоград, Волжск, Камишин, Михайловка, Урюпинск и Фролово) и 13 града с районно подчинение и 16 селища от градски тип.

Отглеждат се едър рогат добитък, овце, птици, както и зърнени, фуражни, технически култури, картофи и зеленчуци. Развито е пчеларството.

• Официален сайт на Волгоградска област Архив на оригинала от 2016-12-03 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Волгоградской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

п б р Субекти на Руската федерация Републики Адигея • Алтай • Башкирия • Бурятия • Дагестан • Ингушетия • Кабардино-Балкария • Калмикия • Карачаево-Черкезия • Карелия • Коми • Крим1 • Марий Ел • Мордовия • Северна Осетия • Татарстан • Тува • Удмуртия • Хакасия • Чечения • Чувашия • Якутия Краеве Алтайски • Забайкалски • Камчатски • Краснодарски • Красноярски • Пермски • Приморски • Ставрополски • Хабаровски Области Амурска • Архангелска • Астраханска • Белгородска • Брянска • Владимирская • Волгоградска • Вологодска • Воронежка • Ивановска • Иркутска • Калининградска • Калужка • Кемеровска • Кировска • Костромска • Курганска • Курска • Ленинградска • Липецка • Магаданска • Московска • Мурманска • Нижегородска • Новгородска • Новосибирска • Омска • Оренбургска • Орловска • Пензенска • Псковска • Ростовска • Рязанска • Самарска • Саратовска • Сахалинска • Свердловска • Смоленска • Тамбовска • Тверска • Томска • Тулска • Тюменска • Уляновска • Челябинска • Ярославска Градове от федерално значение Москва • Санкт Петербург • Севастопол1 • Байконур2 Автономни области Еврейска Автономни окръзи Ненецки • Ханти-Мансийски • Чукотски • Ямало-Ненецки Федерални окръзи Далекоизточен • Приволжки • Севернокавказки • Северозападен • Сибирски • Уралски • Централен • Южен 1 Украйна не приема отделянето на АР Крим и Севастопол от нейния състав и тяхното присъединяване към Русия (вижте Резолюция 68/262 на Общото събрание на ООН). 2 Байконур, принадлежащ на Казахстан и дългосрочно арендован от Русия, има статут, приравнен на град от федерално значение, без да е федерален субект на РФ.