Мордовия – Уикипедия

Република Мордовия Мордовия Республикась
Субект на Руската федерация
Мордовия на картата на Русия
Страна	Русия
Столица	Саранск
Площ	26 128 km²
Население	778 965 души (2021) 29,8 души/km² на 62 място в РФ
Федерален окръг	Приволжки федерален окръг
Президент	Владимир Волков
Министър-председател	Владимир Сушков
Езици	руски, мордовски езици
МПС код	13
Официален сайт	whrm.moris.ru
Мордовия в Общомедия

Република Мордовия или само Мордовия е република в състава на Руската федерация^[1]. Влиза в състава на Приволжкия федерален окръг и Волго-Вятския икономически район. Площ 26 128 km² (68-о място по площ в Русия, 0,15%, население на 1 януари 2017 г. 808 541 души (61-во място по население в Русия, 0,55%). Столицата е град Саранск. Разстояние от Москва до Саранск — 642 km. Глава на Република Мордовия е Николай Меркушкин.

На 16 юли 1928 е образуван Мордовският национален окръг, преобразуван на 10 януари 1930 г. в Мордовска автономна област, преобразувана на 20 декември 1934 г. в Мордовска автономна съветска социалистическа република. На 13 декември 1990 г. е провъзгласена Мордовска ССР в състава на ОНД, преименувана на 25 декември 1993 г. на Република Мордовия, субект на Руската Федерация.

Република Мордовия се намира в централната част на Европейска Русия, в източната част на Източноевропейската равнина, в басейна на река Волга. Северозападната и част е заета Окско-Донската равнина, с преобладаване на акумулативни форми на релефа и надморска височина около 100 m, а югоизточната и източната – от Приволжкото възвишение, набраздено от дълбоко всечени долини и оврази с обширни равнинни гърбици между тях. В него, в района на сгт Атяшево се намира най-високата точка на Мордовия 321 m н.в. На север републиката граничи с Нижегородска област, на североизток – с Република Чувашия, на изток и югоизток – с Уляновска област, на юг – с Пензенска област и на запад – с Рязанска област.^[2]

Страната е бедна на полезни изкопаеми и те са предимно инертни материали: варовици, доломити, торф, креда, мергел, глина и пясъчници.^[2]

Разположена е в умерения климатичен пояс и има умерено-континентален климат. Средната януарска температура е -11,2 °C, средна юлска 19,2 °C. Годишно количество на валежите 450 – 525 mm. Вегетационен период (минимална денонощна температура над 10 °C) 137 – 144 дни.^[2]

Речната мрежа на страната е представена от 1525 реки с обща дължина 9250 km и принадлежи изцяло към водосборния басейн на река Волга, вливаща се в Каспийско море. Основните реки в Мордовия са: река Сура (110 km в пределите на републиката), десен приток на Волга, протичаща с част от средното си течение по границата с Уляновска област, с левия си приток Алатир; река Мокша (435 km в пределите на републиката), десен приток на Ока, от басейна на Волга, течаща в западната и северозападната част на страната с притоците си – Вад (ляв), Сатис (десен), Сивин (десен), Иса (десен) и др. Мордовските реки са с равнинен характер, спокойно течение и много меандри. Образуват широки долини, с добре развити заливни и надзаливни тераси. Подхранването им е смесено с преобладаване на снеговото (60 – 80%). За тях е характерно ясно изразено пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие с епизодични прииждания в резултата на поройни дъждове и продължително зимно маловодие. Замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в първата половина на април.^[3]

В Мордовия има над 3700 малки езера и изкуствени водоеми с обща площ 52,4 km². Езерата са предимно крайречни (старици) и много малко карстови. Най-голямото естествено езеро в страната е езерото Инерка (0,56 km²) в долината на река Сура.^[3]

Почвите са оподзолени черноземи (на запад), излужени черноземи (на изток), сиви горски (на запад, в центъра и на изток), торфено-подзолисти (на запад и северозапад), а по долините на реките – алувиални и торфено-блатни. Горите заемат 24,2% от територията на републиката (бреза 24,5%, дъб 22,5%, осика 14,1%, липа 4,1%, елша 2,8% и др., а от иглолистните – бор 29,5%) и са разположени на запад и север и по долините на по-големите реки.^[2]

По 1 януари 2017 г. населението на Мордовия наброява 808 541 души (0,55% от Русия, 61-во място). Градските жители са 59,80%, плътността е 33,9 души/км². Националният състав е следният:

• руснаци – 60,84%;
• ерзя и мокша (мордовци) – 31,94%;
• татари – 5,21%;
• украинци – 0,5%;
• арменци – 0,15%;
• беларуси – 0,14%;
• други – 0,42%.

В административно-териториално отношение Република Мордовия се дели на 1 републикански градски окръг и 22 муниципални района. Има 7 града, в т.ч. 3 града с републиканско подчинение (Саранск, Рузаевка и Ковилкино), 4 града с районно подчинение и 13 селища от градски тип.

Развити са машиностроенето и металообработката (камиони, багери, металообработващи инструменти), производството на осветителни лампи (кварцови, халогенни, ксенонови и др.), химическа и нефтохимическа, дърводобивна и дървообработваща, хранително вкусова и лека промишленост.

В селското стопанство са развити животновъдството за месо и мляко и птицевъдството.

• Официален сайт на Република Мордовия Архив на оригинала от 2008-09-18 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Мордовии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

п б р Субекти на Руската федерация Републики Адигея • Алтай • Башкирия • Бурятия • Дагестан • Ингушетия • Кабардино-Балкария • Калмикия • Карачаево-Черкезия • Карелия • Коми • Крим1 • Марий Ел • Мордовия • Северна Осетия • Татарстан • Тува • Удмуртия • Хакасия • Чечения • Чувашия • Якутия Краеве Алтайски • Забайкалски • Камчатски • Краснодарски • Красноярски • Пермски • Приморски • Ставрополски • Хабаровски Области Амурска • Архангелска • Астраханска • Белгородска • Брянска • Владимирская • Волгоградска • Вологодска • Воронежка • Ивановска • Иркутска • Калининградска • Калужка • Кемеровска • Кировска • Костромска • Курганска • Курска • Ленинградска • Липецка • Магаданска • Московска • Мурманска • Нижегородска • Новгородска • Новосибирска • Омска • Оренбургска • Орловска • Пензенска • Псковска • Ростовска • Рязанска • Самарска • Саратовска • Сахалинска • Свердловска • Смоленска • Тамбовска • Тверска • Томска • Тулска • Тюменска • Уляновска • Челябинска • Ярославска Градове от федерално значение Москва • Санкт Петербург • Севастопол1 • Байконур2 Автономни области Еврейска Автономни окръзи Ненецки • Ханти-Мансийски • Чукотски • Ямало-Ненецки Федерални окръзи Далекоизточен • Приволжки • Севернокавказки • Северозападен • Сибирски • Уралски • Централен • Южен 1 Украйна не приема отделянето на АР Крим и Севастопол от нейния състав и тяхното присъединяване към Русия (вижте Резолюция 68/262 на Общото събрание на ООН). 2 Байконур, принадлежащ на Казахстан и дългосрочно арендован от Русия, има статут, приравнен на град от федерално значение, без да е федерален субект на РФ.