Ингушетия – Уикипедия

Република Ингушетия Республика Ингушетия / Гӏалгӏай Мохк
Субект на Руската федерация
Ингушетия на картата на Русия
Страна	Русия
Столица	Магас
Площ	3128 km² на 81-во място в РФ
Население	527 200 души (2024 г.) на 75-о място в РФ
Федерален окръг	Севернокавказки федерален окръг
Президент	Юнус-Бек Евкуров
Министър-председател	Рашид Гайсанов
Езици	руски и ингушки
Часова зона	UTC +3
МПС код	06
Официален сайт	www.ingushetia.ru
Ингушетия в Общомедия

Ингушетия е субект в състава на Руската Федерация. Влиза в състава на Севернокавказкия федерален окръг и Северокавказкия икономически район. Територията ѝ е 3628 км² (0,02% от Руската Федерация, 82-ро място) и е третият най-малък по площ субект на Русия. Население на 1 януари 2017 г. 480 474 души (74-то място, 0,33%). Столица град Магас.

През 1810 г. Ингушетия влиза в състава на Руската империя. През 1921 г. става част от Горската (планинска) АССР. На 7 юни 1924 г. е образувана Ингушка автономна област в състава на РСФСР. На 15 януари 1934 г. е обединена с Чеченската автономна област в Чечено-Ингушка АО, която на 5 декември 1936 г. е преобразувана в Чечено-Ингушка АССР. На 29 януари 1944 г. Чечено-Ингушката АССР е ликвидирана, населението е насилствено изселено основно в Казахстан и други райони на СССР. На 9 януари 1957 г. е възстановена Чечено-Ингушката АССР, а на 4 юни 1992 г. и провъзгласена Република Ингушетия.

Названието на коренното население „ингуши“ най-вероятно произлиза от названието на село „Ангушт“. Ингушите използват само названието галагаи или хамур „планинци“.

Република Ингушетия е разположена в централната част на северните склонове на планината Голям Кавказ и южната част на Чеченската равнина.

На запад и север граничи с Република Северна Осетия, на изток – с Република Чечения, а на юг – с Грузия. Ингушетия не граничи с Република Кабардино-Балкария, въпреки че наличие на такава граница е посочено на официалния сайт на двете републики. Ингушетия е отделена от Кабардино-Балкария с тясна ивица земя, на която е разположено село Хурикау (на осетински – „Слънчево село“) с ингушко население. Поради сложността на териториалния спор, формално селото е част от Северна Осетия. Между Северна Осетия и Ингушетия съществува и друг териториален спор. Ингушетия оспорва част от Пригородния район на Северна Осетия.

По територия Ингушетия е най-малкият регион в Русия (без да смятаме градовете от федерално значение Москва и Санкт Петербург).

Северните части на страната (около 1/3 от територията ѝ) попадат в степите на южната част на Чеченската равнина, където се простира обширната долина на река Сунжа (десен приток на Терек) заедно с нейния десен приток река Аса. Останалите 2/3 се заемат от северните разклонения на планината Голям Кавказ. По границата с Грузия преминава Главния Кавказки хребет и тук се намира най-високата точка на Ингушетия връх Шан, висок 4451 m. От главния Кавказки хребет на север се спускат три странични дълги планински хребета (Терски, Сунженски и Скалист), с дълбоко врязани между тях долини – най-дълга е долината на река Аса.

Климатът на Република Ингушетия в равнинните части е континентален, а в планината – планински. Средната годишна температура в планините е 3 °C, а в равнините – 10 °C. Годишната сума на валежите във високите части на страната достига до 1200 mm.

Речната система на Ингушетия принадлежи към водосборния басейн на река Терек, вливаща се в Каспийско море. Най-големите реки в страната са река Сунжа (десен приток на Терек), заедно със своя най-голям десен приток река Аса. Общо в Итгушетия има около 720 реки с обща дължина 1350 km, като голяма част от тях са марки реки и ручеи. Почти всички реки имат ясно изразен планински характер, водят началото си от ледниците на Кавказ и са с множество водопади. Основното им подхранване е снежно-ледниково. С малки изключения пълноводието на реките е през пролетно-летния и летния период (юни – август) в периода на интензивното снего- и ледотопене в планината. Голяма част от реките в региона не замръзват през зимата.^[1]

По данни от 2017 г., в Ингушетия живеят 480 474 души. Гъстотата на населението е 108,7 души/km². Етническият състав на населението е следният:

• ингуши – 94,1%;
• чеченци – 4,6%;
• руснаци – 0,8%;
• лица от други националности – 0,34%;
• турци – 0,19%;
• грузинци – 0,07%.

В административно-териториално отношение Република Ингушетия се дели на 5 републикански градски окръга и 4 муниципални района. Има 5 града, всичките с републиканско подчинение.

• Официален сайт на Ингушетия
• Галгай.com – популярен сайт и форум за Ингушетия Архив на оригинала от 2006-04-23 в Wayback Machine.
• Неофициален сайт на Ингушетия Архив на оригинала от 2008-02-12 в Wayback Machine..
• История, език и култура на Ингушетия Архив на оригинала от 2007-02-21 в Wayback Machine. ((en)).
• Сайт на гр. Магас Архив на оригинала от 2021-02-04 в Wayback Machine..
• Сайт на президента на Ингушетия Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine..

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Ингушитии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

п б р Субекти на Руската федерация Републики Адигея • Алтай • Башкирия • Бурятия • Дагестан • Ингушетия • Кабардино-Балкария • Калмикия • Карачаево-Черкезия • Карелия • Коми • Крим1 • Марий Ел • Мордовия • Северна Осетия • Татарстан • Тува • Удмуртия • Хакасия • Чечения • Чувашия • Якутия Краеве Алтайски • Забайкалски • Камчатски • Краснодарски • Красноярски • Пермски • Приморски • Ставрополски • Хабаровски Области Амурска • Архангелска • Астраханска • Белгородска • Брянска • Владимирская • Волгоградска • Вологодска • Воронежка • Ивановска • Иркутска • Калининградска • Калужка • Кемеровска • Кировска • Костромска • Курганска • Курска • Ленинградска • Липецка • Магаданска • Московска • Мурманска • Нижегородска • Новгородска • Новосибирска • Омска • Оренбургска • Орловска • Пензенска • Псковска • Ростовска • Рязанска • Самарска • Саратовска • Сахалинска • Свердловска • Смоленска • Тамбовска • Тверска • Томска • Тулска • Тюменска • Уляновска • Челябинска • Ярославска Градове от федерално значение Москва • Санкт Петербург • Севастопол1 • Байконур2 Автономни области Еврейска Автономни окръзи Ненецки • Ханти-Мансийски • Чукотски • Ямало-Ненецки Федерални окръзи Далекоизточен • Приволжки • Севернокавказки • Северозападен • Сибирски • Уралски • Централен • Южен 1 Украйна не приема отделянето на АР Крим и Севастопол от нейния състав и тяхното присъединяване към Русия (вижте Резолюция 68/262 на Общото събрание на ООН). 2 Байконур, принадлежащ на Казахстан и дългосрочно арендован от Русия, има статут, приравнен на град от федерално значение, без да е федерален субект на РФ.