Астраханска област – Уикипедия

Астраханска област
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Астраханска област на картата на РусияАстраханска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърАстрахан
Площ49 024 km²
Население1 018 866 души (2005)
20,8 души/km²
Адм. центърАстрахан
Федерален окръгЮжен федерален окръг
ГубернаторАлександър Жилкин
Часова зонаUTC +4
МПС код30
Официален сайтwww.astrobl.ru
Астраханска област в Общомедия

Астраханска област e субект в състава на Руската Федерация, част от Южния федерален окръг и Поволжкия икономически район[1]. Площ 49 024 km2 (54-то място в Руската Федерация, 0,29% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 1 018 866 души (52-ро място в Руската Федерация, 069% от цялото ѝ население). Административен център град Астрахан. Разстояние от Москва до Астрахан 1534 km.

Областта е образувана на 27 декември 1943 г., след като е извадена от територията на Сталинградска област.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Астраханска област са намира в югоизточната част на Европейска Русия. На югозапад и запад граничи с Република Калмикия, на север – с Волгоградска област, на североизток и изток – с Казахстан, а на юг се мие от водите на Каспийско море. В тези си граници заема площ от 49 024 km2 (54-то място в Руската Федерация, 0,29% от нейната територия).[2]

Астраханска област е разположена в северната част на Прикаспийската низина, при вливането на река Волга в Каспийско море. Областта се намира в зоната на полупустините, като повърхнината ѝ е предимно равнинна, безлесна и като цяло лежи под морското равнище (височини от -2,7 m на север до -27,5 m на юг). За релефа ѝ са характерни ниски единични солени купуловидни възвишения в Прикаспийската низина (най-висока точка връх Болшой Богдо 150 m) и т.н. Беровски бугри (дълги и ниски пясъчни хълмове) в делтата на Волга.[2]

Сред полезните изкопаеми с промишлено значение са находищата на нефт, газ, гипс, варовик, силикати, минерални оцветители, сол.[2]

Климатът е рязко континентален, засушлив. Средна януарска температура от -9,7 °C на север до -6,9 °C на юг, средна юлска, съответно, 24,5 °C и 25,1 °C. Годишна сума на валежите от 244 mm на север до 175 mm на юг. Продължителността на вегетационния период (с температури над 5 °C) 201 денонощия.[2]

На територията на областта протичат 935 реки с обща дължина 13 327 km, които принадлежат към водосборния басейн на река Волга и към безотточните райони на запад и изток от реката. Голяма част от речната мрежа представляват протоци и ръкави в делтата на Волга и обширната Волго-Ахтубинска заливна тераса. Подхранването на реките е предимно снежно, като дъждовното и подземното е незначително. За Волга е характерно високо пролетно-лятно пълноводие, когато нивото ѝ се повишава от 2 до 4 m. В Астраханска област има над 6,8 хил. езера с обща площ около 950 km2. Най-многочислени са крайречните езера (старици), разположени по течението и в делтата на Волга и т.н. култуци (солени) и илмени (сладководни) – езера, образували се след регресията на водите на Каспийско море. Най-голямото естествено езеро на територията на областта е соленото езеро Баскунчак в североизточната ѝ част.[3]

Астраханска област попада в подзоната на северните полупустини със светлокафяви солени почви и в подзоната на южните полупустини с кафяви почви. Растителността е полупустинна, разредена, съставена от сухолубиви треви и храсти, върху които се развива пасищно животновъдство. По долината на Волга и в нейната делта широко разпространение имат алувиалните почви. Преобладава тревната растителност, по долината на Волга се срещат малки групи крайречни горски масиви и обширни пространства заети от тръстика.[2]

Животинския свят е представен от полупустинни животни: антилопа сайга, гризачи (заек, полска мишка, лалугер и др.), орли, много влечуги и насекоми. Във водите на Волга обитават над 50 вида риби, от които над 30 вида са с промишлено значение, особено есетровите риби. В делтата на реката гнездят милиони прелетни птици: бяла чапла, пеликан и др.[2]

На 1 януари 2017 г. населението на Астраханска област наброява 1 018 866 души (52-ро място в Руската Федерация, 069% от цялото ѝ население). с гъстота 21 души/km2 и урбанизация 67,9 %.

Административно-териториално деление

[редактиране | редактиране на кода]
Административно-териториално деление на Астраханска област

В административно-териториално отношение Астраханска област се дели на 2 областни градски окръга, 11 муниципални района, 6 града, в т. ч. 1 град с областно подчинение (Астрахан), 4 града с районно подчинение и 1 град с особен статут и 7 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Астраханска област към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Астрахан
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
Aстрахан 209 532 504 гр. Астрахан 532 504
Знаменск[4] ? 26 934 гр. Знаменск 26 934 340
Муниципални райони
1. Ахтубински 4407 64 553 гр. Ахтубинск 37 883 292 Верхни Баскунчак, Нижни Баскунчак
2. Володарски 3877 47 494 с. Володарски 10 136 50
3. Енотаевски 6297 25 785 с. Енотаевка 7616 154
4. Икрянински 1991 47 633 с. Икряное 10 036 44 Илинка, Красние Барикади
5. Камизякски 3490 44 562 гр. Камизяк 16 077 35 Волго-Каспийски, Кировски
6. Красноярски 5260 37 311 с. Красни Яр 12 214 35
7. Лимански 5238 30 718 сгт Лиман 8661 110
8. Наримановски 6125 47 951 гр. Нариманов 11 118 48
9. Приволжки 841 50 308 с. Началово 5451 16
10. Харабалински 7436 19 349 гр. Харабали 18 031 142
11. Черноярски 4230 19 349 с. Черни Яр 7261 280

Развити са машиностроенето и металообработката (корабостроене, стругове, компресори, прибори), хранителна промишленост (рибни продукти), лека промишленост.

В селското стопанство е развито растениевъдството, отглеждат се овце, камили.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 169[5] 324[6] 218,5 96[6] 70[7] 75,5 76,7[7]
  1. Шарце М. Г., Белов А. А., Прокинова А. Н., Ушакова Н. Н., Греков А. У., Хрущёва М. Г. Астраханска област (Астраханская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 1. А — Анкетирование [А - Анкети]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2004. ISBN 5-85270-329-X. с. 766. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-02-09 в Wayback Machine. ((ru))
  2. а б в г д е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Астраханска област
  3. ((ru)) «Вода России» – Астраханска област
  4. закрито административно-териториално образувание
  5. Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  6. а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  7. а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Астраханской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​