А1 България – Уикипедия

А1 България
Тип	акционерно дружество
Индустрия	61.20. Далекосъобщителна дейност по безжичен път
Предшественик	Мтел, Мобилтел
Основаване	1994 г.
Седалище	София, България
Ключови личности	Александър Димитров (директор)
Служители	4186
Услуги	телефония сателитна телевизия интерактивна телевизия интернет доставчик собствени спортни канали
Годишни приходи	797 млн. лв. (2017)[1]
Чиста печалба	-197 млн. лв. (2017)[1]
Сума на баланса	1568 млн. лв. (2017)[1]
Собственик	„Америка Мовил“ (51%) Австрия (28,42%)[2]
Холдингова компания	А1 телеком Австрия груп
Уебсайт	www.a1.bg
Местоположение в София42.71822, 23.29721
А1 България в Общомедия

„А1 България“ (до 18 май 2018 година – „Мобилтел“) е телекомуникационен оператор в България. Предлага мобилни и фиксирани телефонни услуги, интернет, интерактивна, цифрова и сателитна телевизия, четири собствени спортни канала с марката MAX Sport, платежни услуги, ИКТ, облачно съхранение и IoT бизнес решения на над 4,8 милиона клиенти. ^[3]

От 2017 година предприятието е собственост на A1 Telekom Austria Group, европейският клон на мексиканската далекосъобщителна компания „Америка Мовил“ в съдружие с правителството на Австрия.^[4]

А1 е исторически първи GSM мобилен оператор и към 2016 е най-големият в България с над 58 % от броя на абонатите на мобилна телефонна услуга и реализираните приходи. ^[5] Фиксираната мрежа покрива над 3 милиона български домакинства. Към началото на 2015 г. 3G мрежата на компанията покрива 67,6 % от населението на България, които живеят в 261 населени места. ^[6][7] През януари 2017 г. компанията стартира собствени спортни телевизионни канали като част от групата Макс Спорт. ^[8]

През 2021 г. A1 България отчита приходи от 574,1 млн. евро, а сравнимата EBITDA e 218,3 млн. евро. ^[3]

А1 България е първият GSM мобилен оператор в България, основан през 1994 г. Първата GSM мрежа е пусната официално през септември 1995 г. с търговска марка „Цитрон“. ^[9] Преди него в страната се предлага мобилната услуга „Мобифон“ на Мобиком, която е аналогова.

Получава лиценз през 1992 година. Първи собственик на компанията е Красимир Стойчев. През 1996 година фирмата става собственост на руския бизнесмен Григорий Лучански.^[10] Майкъл Чорни става собственик през 1997 г.

От 2005 насам компанията е собственост на Мобилком Булгариен Бетайлугунгсфервалтунгс ГМБХ, част от австрийския телекомуникационен доставчик Telekom Austria Group.

През 1997 г. мрежата покрива само градовете София, Варна, Бургас, Пловдив и Пазарджик. През 1999 г. потребителите на Мобилтел наброяват 100 000. Стартира услугата изпращане на SMS, а мрежата покрива 60% от територията на България и 85% от населението. През 2000 г. GSM мрежата на Мобилтел покрива 76%, през 2002 – 82% от територията на страната, а през 2013 година има най-голямо 3G покритие както по територия – 97,87%, така и по население – 99,73% (според доклади на КРС).

А1 първи въвежда редица нови технологии и предлага нови услуги в страната:

• 2001 г. – предплатена услуга – Мтел Prima. Въведена е „Гласова поща“.
• 2004 г. – мобилен интернет и WAP през GPRS.
• 2005 г. – UMTS и EDGE.
• 2006 г. – WiMAX мрежа
• 2009 г. – технология HSPA

През 2008 г. компанията навлиза на пазара на фиксирани услуги и започва да предлага фиксирана телефония. През 2011 г. придобива два оператора на високоскоростни фиксирани мрежи – Спектър Нет АД и Megalan Network.^[11] и започва да предлага освен телефония и високоскоростен интернет и цифрова телевизия.

В края на 2011 г. е демонстрирана и първата тестова мобилна мрежа от четвърто поколение по стандарта LTE. На 1 януари 2012 г. Мтел пуска тестово LTE за бизнес клиенти.

През 2014 г. А1 пуска цифрова телевизия през сателитна технология (DTH) с покритие в цялата страна.^[12][13]

През юли 2015 г. А1 и Макс подписват договор за национален роуминг с първото споразумение за споделяне на мрежи на българския телеком пазар. Същия месец Мтел придобива кабелния оператор blizoo.

През май 2018 година Мтел официално се преименува на A1 България.

Най-старата търговска марка на компанията е Мтел. С нея пет поредни години Мобилтел печели първа награда в категорията „Телекомуникации“ в националната класация „Моите любими марки“.^[14] Компанията печели и наградата за „Най-силна марка в страната“ на Super Brands България за 2006 и 2008 г.

През 2012 г. компанията възприема нова бранд-идентичност, която отразява трансформацията ѝ в доставчик на цялостни телекомуникационни услуги.^[15][16] Компанията променя своя слоган, музикален подпис и лого. Логото от 2012 г. е образувано от буквата „М“, стилизирана във формата на знака за безкрайност, и текста на латиница „tel“.^[17]

Две години по-късно компанията има нов слоган – „Ти водиш“.^[18] През същата година в класация на списание Business Lady марката е обявена за „Любима марка на българския потребител“.^[14]

През 2011 г. компанията въвежда нова марка bob, ^[19] предназначена само за мобилна телефония. Номерата започват с 09. Впоследствие е добавен и мобилен интернет. ^[20] Марката bob съществува като отделен мобилен оператор до 2018 г., когато се слива с Мтел.

През 2006 г. e обявен план с търговска марка Loop, насочен към младежката аудитория до 26 години. Съществува до 2018 г.

През 2017 г. е обявен план за ребрандиране. Той е част от цялостния план за единен бранд на Telekom Austria Group.^[21]

Поради нелоялна търговска практика, компанията е санкционирана от Комисията за защита на потребителите, като санкцията е потвърдена от Върховния административен съд^[22] през януари 2016 година. На 3 октомври 2014 ВАС потвърждава друга санкция на КЗП срещу „Мобилтел“ ЕАД за предоставяне на невярна информация на потребителите^[23]

Европейският арбитраж в Прага отсъди в полза на Асоциацията на потребителите на телекомуникационни и интернет услуги (АПТИУ) по дело срещу „Мобилтел ЕАД“^[24] Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоби компанията заради игра с подаръци, като санкцията е за 361 000 лв.^[25][26]

Заради начисляване на амортизация върху „Търговска марка“, компанията е обект на ревизия от страна на Национална агенция за приходите и иск за невнесени данъци в размер на 77 000 000 лв. С решение от 22 февруари 2017 на Върховен административен съд, искът е уважен.^[27]