Нанка Серкеджиева – Уикипедия

Нанка Динчева Серкеджиева (Витка) е българска офицерка (генерал-майор) от Държавна сигурност и партизанка. Тя е втората жена с генералско звание в българската история след Полина Недялкова и първата в Министерството на вътрешните работи.^[2] Дългогодишен началник на самостоятелния Отдел „Картотека и архив“, тя е и най-високопоставената жена в историята на българската Държавна сигурност.

Нанка Серкеджиева е родена като Нанка Кръстева на 22 септември 1925 година в Пловдив в семейство на средно заможни земеделски стопани, преселници от Панагюрско.^[3] Баща ѝ Динчо Кръстев Динчев е член на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти), бъдещата Българска комунистическа партия (БКП) от 1912 година и участва в Септемврийското въстание през 1923 година.^[3] Тя има двама по-големи братя и по-малка сестра – и те, и съпрузите им участват активно в партизанското движение, а при тоталитарния комунистически режим заемат висши постове в армията.^[3] Най-големият брат Илия Кръстев достига звание генерал-лейтенант и е дългогодишен ръководител на военното разузнаване.

През 1939 година Кръстева постъпва в гимназия в Пловдив, където през 1940 година става член на незаконния комунистически Работнически младежки съюз (РМС).^[4] През 1943 година е член на ръководството му за Пловдив, но организацията е разкрита, тя е изключена от гимназията и, след като се укрива известно време, на 12 август се присъединява към Партизанския отряд „Антон Иванов“.^[4] След като отрядът е разбит през март 1944 година, тя се укрива един месец в Пловдив, след което се присъединява към новосъздадения Партизански отряд „Георги Димитров“.^[4][5] Там през май е приета за член на БКП.^[4]

Нанка Кръстева се включва активно в насилията в Пловдив, последвали Деветосептемврийския преврат от 1944 година, и е назначена в областния комитет на РМС в Пловдив, но през 1945 година напуска по здравословни причини.^[6] През 1946 година се записва да учи агрономство в Пловдивския университет, като е отговорник на РМС в университета.^[6] На 8 декември се жени за Георги Серкеджиев – също партизанин от отряд „Антон Иванов“,^[4] който след това прави кариера в жандармерията, достигайки звание генерал-лейтенант – като семейството има двама синове (по-големият, Владимир Серкеджиев, по-късно е офицер в Държавна сигурност^[7]).^[8] През 1946 година тя се отказва от следването „поради майчинство, влошено здраве и тежко материално положение“.^[6]

През май 1947 година Серкеджиева подава заявление, с което иска да бъде назначена за началник на кадровото бюро при областното управление на Министерството на вътрешните работи в Пловдив, което е прието няколко седмици по-късно.^[9] На следващата година става началник служба в отделение „Кадри“ към Дирекцията на народната милиция. От 28 февруари 1950 г. е на работа в Централното управление на МВР като инспектор II степен. От 8 юли 1950 г. е на същата позиция в Шести отдел на Дирекция „Държавна сигурност“. На 1 юни 1951 година получава званието майор.^[10] През 1952 година става заместник-началник на Пети отдел (проверка на кореспонденция) в Държавна сигурност, като в служебните ѝ характеристики от този период е критикувана за прибързаност, излишна приказливост, склонност към критикуване и паника при допуснати грешки.^[10] През 1954 година тя ползва над 5 месеца отпуск по болест, част от който прекарва на лечение в Чехословакия, като през цялата ѝ кариера има продължителни периоди на боледуване.^[11]

През 1956 година Нанка Серкеджиева е прехвърлена в Осми отдел (картотека и архив).^[12] Малко след това е повишена в подполковник въпреки съпротивата на някои висшестоящи, позоваващи се на правилото жени без специално висше образование да не могат да получават офицерски звания.^[12] През 1958 година завършва двугодишна партийна школа при Партийния комитет.^[12] През 1962 година е повишена в полковник.^[12]

През 1963 година отделът за картотека и архив е преномериран на Трети отдел, а от 9 януари Серкеджиева е негов началник.^[12] На 6 септември 1969 година, оставайки началник на Трети отдел, получава и ранг на първи заместник-началник на управление със съответните привилегии, който запазва до 1972 година.^[13] През 70-те години е член е на Партийния комитет в МВР и на Бюрото на Комитета на българските жени.^[14] На 8 септември 1975 година е повишена в генерал-майор, като със същия указ съпругът ѝ е повишен в генерал-лейтенант.^[14] През 1976 година преминава двумесечен курс в контраразузнавателна школа на КГБ в Съветския съюз.^[15] През същата година става и кандидат-член на Централния комитет на БКП.^[15]

Нанка Серкеджиева остава начело на архива на Държавна сигурност до края на тоталитарния режим.^[16] Същевременно тя организира систематичното унищожаване на личните и работни дела, намиращи се в подразделенията на Държавна сигурност извън архива, като се запазят само личните дела на чужди граждани и по изключение и преценка на подразделенията - лични дела на отделни български граждани.^[17] При този процес са унищожени около 41% от съхраняваните от Държавна сигурност архивни единици.^[18]

Още в началото на 1990 година, със силно нежелание и под прекия натиск на вътрешния министър Атанас Семерджиев за пенсиониране на всички служители в пенсионна възраст, Серкеджиева подава молба за пенсиониране и е освободена от Държавна сигурност считано от 1 юни 1990 година.^[19]

През 1991 година започва следствие за унищожаването на архивите на Държавна сигурност, за което през януари 1992 година са обвинени вътрешният министър Атанас Семерджиев, ресорният заместник-министър Стоян Савов, който се самоубива в навечерието на съдебния процес, и началникът на архива Нанка Серкеджиева.^[18][20] След многократни връщания на обвинението от съда, съдебният процес започва през 2001 година, като през април 2002 година Серкеджиева е осъдена на две години затвор за унищожаването на 144 хиляди дела.^[18] Присъдата е обжалвана и върната за преразглеждане през 2003 година, след което прокуратурата не предприема никакви действа за продължаване на процеса.^[18]

Нанка Серкеджиева умира на 5 декември 2012 година.^[21]

• лейтенант от народната милиция – 27 август 1947
• майор от ДС – 1 юни 1951
• подполковник от ДС – 18 август 1956
• полковник от ДС – 25 август 1962
• генерал-майор от ДС – 8 септември 1975

• Медал „За боева заслуга“ – 20 май 1953^[10]
• Орден „Червено знаме“ – 1956^[12]
• Орден „9 септември 1944“ I степен – септември 1964^[22]
• Почетна значка на КДС – 31 август 1965^[22]
• Медал „МВР“ I степен – 3 август 1967^[22]
• Медал „За заслуги за сигурността и обществения ред“ – октомври 1969^[22]
• Орден „Народна република България“ I степен – 31 август 1974^[14]
• Орден „Народна република България“ I степен – 22 септември 1975 (по случай нейната 50-годишнина)^[14]
• Герой на социалистическия труд – 20 септември 1985 (по случай нейната 60-годишнина)^[15]
• Орден „9 септември 1944“ I степен с мечове – септември 1986^[15]
• Почетен сътрудник на Държавна сигурност – 4 май 1989 (най-висшата награда на съветския КГБ)^[15]

Цитирани източници

• Методиев, Момчил и др. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0.