Балчик (община) – Уикипедия

Община Балчик
      
Общи данни
ОбластДобрич
Площ524.153 km²
Население22 001 души
Адм. центърБалчик
Брой селища22
Сайтbalchik.bg
Управление
КметНиколай Ангелов
(независим политик; 2007)
Общ. съвет21 съветници
Топографска карта на община Балчик.

Община Балчик се намира в Североизточна България и е сред съставните общини на област Добрич. Административен център на общината е град Балчик.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в южната част на област Добрич. С площта си от 524,153 km2 заема 4-то място сред 8-те общините на областта, което съставлява 11,11% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Над 90% от територията на община Балчик се заема от Добруджанското плато. То е слабо наклонено на изток и югоизток и височината му в границите на общината варира между 150 и 250 m. Максималната височина на община Балчик е могилата Перчемлията (275 m), разположена южно от село Безводица. В югозападната част на общината, в землищата на селата Рогачево и Кранево се простират крайните североизточни части на Франгенското плато с височина от 267 m, западно от Рогачево. Дължината на черноморската ивица попадаща в пределите на общината е около 21 – 22 km.

Общината е бедна на повърхностно течащи води. Единствената постоянна река е Батова река, протичаща в дълбока, но сравнително широка долина в югозападната част на община Балчик с най-долното си течение. Тя преминава покрай селата Оброчище и Кранево и малко преди устието си получава отдясно най-големият си приток – Голямата река.

Изглед към град Балчик през 2006 г.

Общината се състои от 22 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Балчик 9310 74,411 Дионисопол, Балчък Ляхово 242 7,912 Евлеклер, Лехово
Безводица 285 23,621 Сусуз кьой Оброчище 1763 28,713 Теке
Бобовец 77 6,390 Веис кьой Преспа 173 18,212 Карлъ бей кьой
Брястово 2 - Тортамъш, Порой, в з-щето на с. Гурково Рогачево 272 19,240 Геикчилер
Гурково 391 55,927 Гявур куюсу Сенокос 497 23,945 Чорлу гьол
Дропла 194 32,202 Той куюсу, Дропля Соколово 718 41,174 Доан ювасъ, Вултурещи, Соколаре
Дъбрава 102 21,633 Меше махалле Стражица 278 8,633 Сюлейман факъ
Змеево 191 27,785 Йъланлък, Шерпени Тригорци 72 30,718 Джаферли юч орман
Карвуна 21,047 Кую кьой Храброво 47 15,366 Хамзалар
Кранево 799 16,500 Екрене Царичино 158 20,196 Идриз куюсу, Момчил
Кремена 116 17,885 Кара япълар Църква 271 12,643 Ала килисе

Сред селищата, които не са населени места (град/село), се откроява Курортен комплекс „Албена“ (или само Албена) в землището на село Оброчище – 3-тият по големина курортен комплекс в страната, който има статут на селищно образувание (с национално значение), считано от 1 февруари 2005 г.[2]

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • след 1878 г. – преименувано е с. Гявур куюсу на с. Гурково без административен акт;
  • Указ № 125/обн. 7 март 1901 г. – преименува с. Мурсал кьой на с. Търновка;
  • периода 1913 – 1940 г. – заличено е с. Мустафа бейлер поради изселване под румънска власт;
– преименувано е с. Дуван ювасъ на с. Вултурещи под румънска власт;
– преименувано е с. Той куюсу на с. Дропля под румънска власт;
– преименувано е с. Иланлък на с. Шерпени под румънска власт;
  • през 1940 г. – заличени са селата Ембие махле и Куру махле (Курман махле) поради присъединяването им като квартали на с. Змеево без административен акт;
  • МЗ № 2191/обн. 27 юни 1942 г. – преименува с. Сусуз кьой на с. Безводица;
– преименува с. Веис кьой на с. Бобовец;
– преименува с. Реджина Мария на с. Васил Левски;
– преименува с. Дропля на с. Дропла;
– преименува с. Меше махле на с. Дъбрава;
– преименува с. Шерпени на с. Змеево;
– преименува с. Кую кьой (Кою кьой) на с. Карвуна;
– преименува с. Екрене на с. Кранево;
– преименува с. Кара япълър (Кара япулар) на с. Кремена;
– преименува с. Евлеклер на с. Лехово;
– преименува с. Арнаутлар на с. Македонка;
– преименува с. Теке на с. Оброчище;
– преименува с. Ай орман ва с. Поляна;
– преименува с. Тортамъш на с. Порой;
– преименува с. Карлъ бей кьой на с. Преспа;
– преименува с. Реселлер на с. Ралица;
– преименува с. Геикчилер на с. Рогачево;
– преименува с. Чаирлъ гьол на с. Сенокос;
– преименува с. Вултурещи на с. Соколаре;
– преименува с. Сюлейман факъ на с. Стражица;
– преименува с. Джаферлии юч орман на с. Тригорци;
– преименува с. Хамзалар на с. Храброво;
– преименува с. Идриз куюсу на с. Царичино;
– преименува с. Ала клисе на с. Църква;
  • МЗ № 2916/обн. 16 януари 1943 г. – заличава с. Васил Левски и го присъединява като квартал на гр. Балчик;
  • МЗ № 5997/обн. 3 декември 1943 г. – преименува с. Соколаре на с. Соколово;
  • МЗ № 1473/обн. 27 април 1945 г. – преименува с. Порой на с. Брястово;

- Указ № 513/обн. 24 ноември 1959 г. – заличава с. Търновка и го присъединява като квартал на с. Дропла;

  • Указ № 582/обн. 29 декември 1959 г. – заличава с. Поляна и го присъединява като квартал на с. Гурково;
  • Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. – заличава с. Момчил поради изселване;
  • Указ № 704/обн. 1 ноември 1963 г. – преименува с. Царичино на с. Момчил;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Лехово на с. Ляхово;
  • Указ № 202/обн. 2 март 1976 г. – заличава с. Македонка и го присъединява като квартал на с. Гурково;
– заличава с. Ралица и го присъединява като квартал на с. Дропла;
  • Указ № 309/обн. 11 октомври 1991 г. – възстановява старото име на с. Момчил на с. Царичино.
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 20 317 12 690 3083 2194 350 400 1600 100.00 62.46 15.17 10.79 1.72 1.96 7.87
Балчик 11 610 7916 1715 954 191 79 755 Балчик 68.18 14.77 8.21 1.64 0.68 6.50
Оброчище 2263 1255 95 539 23 9 342 Оброчище 55.45 4.19 23.81 1.01 0.39 15.11
Кранево 1034 845 21 104 29 Кранево 81.72 2.03 10.05 2.80
Соколово 900 280 414 141 23 11 31 Соколово 31.11 46.00 15.99 2.55 1.22 3.44
Сенокос 640 373 85 162 14 3 3 Сенокос 58.28 13.28 25.31 2.18 0.46 0.46
Гурково 477 313 4 51 108 Гурково 65.61 0.83 10.69 22.64
Ляхово 400 9 387 0 0 0 4 Ляхово 2.25 96.75 0.00 0.00 0.00 1.00
Стражица 382 35 17 49 0 151 130 Стражица 9.16 4.45 12.82 0.00 39.52 34.03
Църква 362 321 0 0 40 Църква 88.67 0.00 0.00 11.04
Безводица 360 246 86 11 11 Безводица 68.33 23.88 3.05 3.05
Змеево 289 277 0 0 6 Змеево 95.84 0.00 0.00 2.07
Дропла 259 107 56 92 Дропла 41.31 21.62 35.52
Преспа 231 91 27 110 3 0 0 Преспа 39.39 11.68 47.61 1.29 0.00 0.00
Рогачево 217 196 0 0 19 0 2 Рогачево 90.32 0.00 0.00 8.75 0.00 0.92
Дъбрава 186 86 87 8 3 Дъбрава 46.23 46.77 4.30 1.61
Царичино 159 130 9 0 1 Царичино 81.76 5.66 0.00 0.62
Тригорци 158 28 123 2 Тригорци 17.72 77.84 1.26
Кремена 135 60 37 37 Кремена 44.44 27.40 27.40
Бобовец 91 5 23 22 8 33 0 Бобовец 5.49 25.27 24.17 8.79 36.26 0.00
Карвуна 86 58 21 0 Карвуна 67.44 24.41 0.00
Храброво 76 59 14 2 Храброво 77.63 18.42 2.63
Брястово 2 0 0 0 0 0 2 Брястово 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 100.00
Сградата на общинския съвет през 2011 г.

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[4][5][6][7]

Партия или сдружение 2003 2007 2011 2015
Избирателна активност по време на изборите 48,07 % 60,99 % 61,48 % 60,54 %
Общ брой места 21 21 21 21
Българска социалистическа партия 4 3 4 4
ГЕРБ 3 6 4
ВМРО – Българско национално движение 2 3
Реформаторски блок 3
Местна коалиция „Силен Балчик“ 3
Движение за права и свободи 2 5 4 2
Алтернатива за българско възраждане 2
Съюз на демократичните сили 2 2 3
Коалиция „Зелена партия и Социалдемократи“
(Зелена партия, Политическо движение „Социалдемократи“)
2
Зелена партия 3
Атака 3
Коалиция „Обединени Социалдемократи за град Балчик“
(Българска социалдемокрация, Политическо движение „Социалдемократи“)
2
Категория „Залена партия в България, Конституционен съюз и Социалдемократическа партия“ 6
Рома 2
Обединен блок на труда 1
Национално движение „Симеон Втори“ 1
Българска социалдемокрация 1
Български земеделски народен съюз - Народен съюз 1
Българска партия на справедливостта 1

През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 91,9 km: