Балчик (община) – Уикипедия
Община Балчик | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Добрич |
Площ | 524.153 km² |
Население | 22 001 души |
Адм. център | Балчик |
Брой селища | 22 |
Сайт | balchik.bg |
Управление | |
Кмет | Николай Ангелов (независим политик; 2007) |
Общ. съвет | 21 съветници |
Община Балчик се намира в Североизточна България и е сред съставните общини на област Добрич. Административен център на общината е град Балчик.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината е разположена в южната част на област Добрич. С площта си от 524,153 km2 заема 4-то място сред 8-те общините на областта, което съставлява 11,11% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на запад – община Добрич-селска;
- на север – община Генерал Тошево;
- на изток – община Каварна;
- на югозапад – община Аксаково, област Варна;
- на юг – Черно море.
Релеф, води
[редактиране | редактиране на кода]Над 90% от територията на община Балчик се заема от Добруджанското плато. То е слабо наклонено на изток и югоизток и височината му в границите на общината варира между 150 и 250 m. Максималната височина на община Балчик е могилата Перчемлията (275 m), разположена южно от село Безводица. В югозападната част на общината, в землищата на селата Рогачево и Кранево се простират крайните североизточни части на Франгенското плато с височина от 267 m, западно от Рогачево. Дължината на черноморската ивица попадаща в пределите на общината е около 21 – 22 km.
Общината е бедна на повърхностно течащи води. Единствената постоянна река е Батова река, протичаща в дълбока, но сравнително широка долина в югозападната част на община Балчик с най-долното си течение. Тя преминава покрай селата Оброчище и Кранево и малко преди устието си получава отдясно най-големият си приток – Голямата река.
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Общината се състои от 22 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
Балчик | 9310 | 74,411 | Дионисопол, Балчък | Ляхово | 242 | 7,912 | Евлеклер, Лехово |
Безводица | 285 | 23,621 | Сусуз кьой | Оброчище | 1763 | 28,713 | Теке |
Бобовец | 77 | 6,390 | Веис кьой | Преспа | 173 | 18,212 | Карлъ бей кьой |
Брястово | 2 | - | Тортамъш, Порой, в з-щето на с. Гурково | Рогачево | 272 | 19,240 | Геикчилер |
Гурково | 391 | 55,927 | Гявур куюсу | Сенокос | 497 | 23,945 | Чорлу гьол |
Дропла | 194 | 32,202 | Той куюсу, Дропля | Соколово | 718 | 41,174 | Доан ювасъ, Вултурещи, Соколаре |
Дъбрава | 102 | 21,633 | Меше махалле | Стражица | 278 | 8,633 | Сюлейман факъ |
Змеево | 191 | 27,785 | Йъланлък, Шерпени | Тригорци | 72 | 30,718 | Джаферли юч орман |
Карвуна | – | 21,047 | Кую кьой | Храброво | 47 | 15,366 | Хамзалар |
Кранево | 799 | 16,500 | Екрене | Царичино | 158 | 20,196 | Идриз куюсу, Момчил |
Кремена | 116 | 17,885 | Кара япълар | Църква | 271 | 12,643 | Ала килисе |
Сред селищата, които не са населени места (град/село), се откроява Курортен комплекс „Албена“ (или само Албена) в землището на село Оброчище – 3-тият по големина курортен комплекс в страната, който има статут на селищно образувание (с национално значение), считано от 1 февруари 2005 г.[2]
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- след 1878 г. – преименувано е с. Гявур куюсу на с. Гурково без административен акт;
- Указ № 125/обн. 7 март 1901 г. – преименува с. Мурсал кьой на с. Търновка;
- периода 1913 – 1940 г. – заличено е с. Мустафа бейлер поради изселване под румънска власт;
- – преименувано е с. Дуван ювасъ на с. Вултурещи под румънска власт;
- – преименувано е с. Той куюсу на с. Дропля под румънска власт;
- – преименувано е с. Иланлък на с. Шерпени под румънска власт;
- през 1940 г. – заличени са селата Ембие махле и Куру махле (Курман махле) поради присъединяването им като квартали на с. Змеево без административен акт;
- МЗ № 2191/обн. 27 юни 1942 г. – преименува с. Сусуз кьой на с. Безводица;
- – преименува с. Веис кьой на с. Бобовец;
- – преименува с. Реджина Мария на с. Васил Левски;
- – преименува с. Дропля на с. Дропла;
- – преименува с. Меше махле на с. Дъбрава;
- – преименува с. Шерпени на с. Змеево;
- – преименува с. Кую кьой (Кою кьой) на с. Карвуна;
- – преименува с. Екрене на с. Кранево;
- – преименува с. Кара япълър (Кара япулар) на с. Кремена;
- – преименува с. Евлеклер на с. Лехово;
- – преименува с. Арнаутлар на с. Македонка;
- – преименува с. Теке на с. Оброчище;
- – преименува с. Ай орман ва с. Поляна;
- – преименува с. Тортамъш на с. Порой;
- – преименува с. Карлъ бей кьой на с. Преспа;
- – преименува с. Реселлер на с. Ралица;
- – преименува с. Геикчилер на с. Рогачево;
- – преименува с. Чаирлъ гьол на с. Сенокос;
- – преименува с. Вултурещи на с. Соколаре;
- – преименува с. Сюлейман факъ на с. Стражица;
- – преименува с. Джаферлии юч орман на с. Тригорци;
- – преименува с. Хамзалар на с. Храброво;
- – преименува с. Идриз куюсу на с. Царичино;
- – преименува с. Ала клисе на с. Църква;
- МЗ № 2916/обн. 16 януари 1943 г. – заличава с. Васил Левски и го присъединява като квартал на гр. Балчик;
- МЗ № 5997/обн. 3 декември 1943 г. – преименува с. Соколаре на с. Соколово;
- МЗ № 1473/обн. 27 април 1945 г. – преименува с. Порой на с. Брястово;
- Указ № 513/обн. 24 ноември 1959 г. – заличава с. Търновка и го присъединява като квартал на с. Дропла;
- Указ № 582/обн. 29 декември 1959 г. – заличава с. Поляна и го присъединява като квартал на с. Гурково;
- Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. – заличава с. Момчил поради изселване;
- Указ № 704/обн. 1 ноември 1963 г. – преименува с. Царичино на с. Момчил;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Лехово на с. Ляхово;
- Указ № 202/обн. 2 март 1976 г. – заличава с. Македонка и го присъединява като квартал на с. Гурково;
- – заличава с. Ралица и го присъединява като квартал на с. Дропла;
- Указ № 309/обн. 11 октомври 1991 г. – възстановява старото име на с. Момчил на с. Царичино.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]
Населено място | Численост | Населено място | Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят | Не отговорили | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят | Не отговорили | ||
Общо | 20 317 | 12 690 | 3083 | 2194 | 350 | 400 | 1600 | 100.00 | 62.46 | 15.17 | 10.79 | 1.72 | 1.96 | 7.87 |
Балчик | 11 610 | 7916 | 1715 | 954 | 191 | 79 | 755 | Балчик | 68.18 | 14.77 | 8.21 | 1.64 | 0.68 | 6.50 |
Оброчище | 2263 | 1255 | 95 | 539 | 23 | 9 | 342 | Оброчище | 55.45 | 4.19 | 23.81 | 1.01 | 0.39 | 15.11 |
Кранево | 1034 | 845 | 21 | 104 | 29 | Кранево | 81.72 | 2.03 | 10.05 | 2.80 | ||||
Соколово | 900 | 280 | 414 | 141 | 23 | 11 | 31 | Соколово | 31.11 | 46.00 | 15.99 | 2.55 | 1.22 | 3.44 |
Сенокос | 640 | 373 | 85 | 162 | 14 | 3 | 3 | Сенокос | 58.28 | 13.28 | 25.31 | 2.18 | 0.46 | 0.46 |
Гурково | 477 | 313 | 4 | 51 | 108 | Гурково | 65.61 | 0.83 | 10.69 | 22.64 | ||||
Ляхово | 400 | 9 | 387 | 0 | 0 | 0 | 4 | Ляхово | 2.25 | 96.75 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 1.00 |
Стражица | 382 | 35 | 17 | 49 | 0 | 151 | 130 | Стражица | 9.16 | 4.45 | 12.82 | 0.00 | 39.52 | 34.03 |
Църква | 362 | 321 | 0 | 0 | 40 | Църква | 88.67 | 0.00 | 0.00 | 11.04 | ||||
Безводица | 360 | 246 | 86 | 11 | 11 | Безводица | 68.33 | 23.88 | 3.05 | 3.05 | ||||
Змеево | 289 | 277 | 0 | 0 | 6 | Змеево | 95.84 | 0.00 | 0.00 | 2.07 | ||||
Дропла | 259 | 107 | 56 | 92 | Дропла | 41.31 | 21.62 | 35.52 | ||||||
Преспа | 231 | 91 | 27 | 110 | 3 | 0 | 0 | Преспа | 39.39 | 11.68 | 47.61 | 1.29 | 0.00 | 0.00 |
Рогачево | 217 | 196 | 0 | 0 | 19 | 0 | 2 | Рогачево | 90.32 | 0.00 | 0.00 | 8.75 | 0.00 | 0.92 |
Дъбрава | 186 | 86 | 87 | 8 | 3 | Дъбрава | 46.23 | 46.77 | 4.30 | 1.61 | ||||
Царичино | 159 | 130 | 9 | 0 | 1 | Царичино | 81.76 | 5.66 | 0.00 | 0.62 | ||||
Тригорци | 158 | 28 | 123 | 2 | Тригорци | 17.72 | 77.84 | 1.26 | ||||||
Кремена | 135 | 60 | 37 | 37 | Кремена | 44.44 | 27.40 | 27.40 | ||||||
Бобовец | 91 | 5 | 23 | 22 | 8 | 33 | 0 | Бобовец | 5.49 | 25.27 | 24.17 | 8.79 | 36.26 | 0.00 |
Карвуна | 86 | 58 | 21 | 0 | Карвуна | 67.44 | 24.41 | 0.00 | ||||||
Храброво | 76 | 59 | 14 | 2 | Храброво | 77.63 | 18.42 | 2.63 | ||||||
Брястово | 2 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 2 | Брястово | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 100.00 |
Политика
[редактиране | редактиране на кода]Общински съвет
[редактиране | редактиране на кода]Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[4][5][6][7]
Партия или сдружение | 2003 | 2007 | 2011 | 2015 |
---|---|---|---|---|
Избирателна активност по време на изборите | 48,07 % | 60,99 % | 61,48 % | 60,54 % |
Общ брой места | 21 | 21 | 21 | 21 |
Българска социалистическа партия | 4 | 3 | 4 | 4 |
ГЕРБ | 3 | 6 | 4 | |
ВМРО – Българско национално движение | 2 | 3 | ||
Реформаторски блок | 3 | |||
Местна коалиция „Силен Балчик“ | 3 | |||
Движение за права и свободи | 2 | 5 | 4 | 2 |
Алтернатива за българско възраждане | 2 | |||
Съюз на демократичните сили | 2 | 2 | 3 | |
Коалиция „Зелена партия и Социалдемократи“ (Зелена партия, Политическо движение „Социалдемократи“) | 2 | |||
Зелена партия | 3 | |||
Атака | 3 | |||
Коалиция „Обединени Социалдемократи за град Балчик“ (Българска социалдемокрация, Политическо движение „Социалдемократи“) | 2 | |||
Категория „Залена партия в България, Конституционен съюз и Социалдемократическа партия“ | 6 | |||
Рома | 2 | |||
Обединен блок на труда | 1 | |||
Национално движение „Симеон Втори“ | 1 | |||
Българска социалдемокрация | 1 | |||
Български земеделски народен съюз - Народен съюз | 1 | |||
Българска партия на справедливостта | 1 |
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 91,9 km:
- участък от 30,6 km от Републикански път I-9 (от km 52,9 до km 83,5);
- последният участък от 25,3 km от Републикански път II-27 (от km 86,9 до km 112,2);
- последният участък от 6,8 km от Републикански път II-71 (от km 117,5 до km 124,3);
- началният участък от 5,7 km от Републикански път III-902 (от km 0 до km 5,7);
- началният участък от 23,5 km от Републикански път III-9002 (от km 0 до km 23,5).
Топографски карти
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-20. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-21. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ Справка за сел. обр. Курортен комплекс „Албена“
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 септември 2018. (на английски)
- ↑ „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници - I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 23 септември 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Балчик“ // results.cik.bg. Посетен на 23 септември 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Балчик“ // results.cik.bg. Посетен на 23 септември 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Балчик“ // results.cik.bg. Посетен на 23 септември 2018.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно община Балчик
- ((bg)) Официален сайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
|