Брацигово (община) – Уикипедия

Брацигово (община) 42.017, 24.367
Знаме        Герб
Общи данни
Област	Област Пазарджик
Площ	229.425 km²
Население	9 494 души
Адм. център	Брацигово
Брой селища	7
Сайт	https://bratsigovo.egov.bg/wps/portal/municipality-bratsigovo/home
Управление
Кмет	Надежда Казакова (ГЕРБ; 2019)
Общ. съвет	13 съветници ГЕРБ (8) ПП "Обединени земеделци" (3) Движение "Нащият град" (2)
Брацигово (община) в Общомедия

Община Брацигово се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Пазарджик.

Общината е разположена в източната част на Област Пазарджик. С площта си от 229,425 km² заема 8-о място сред 12-те общините на областта, което съставлява 5,12% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на юг и югозапад – община Батак;
• на запад – община Пещера;
• на север – община Пазарджик;
• на североизток – община Стамболийски, Област Пловдив;
• на изток – община Кричим, Област Пловдив;
• на югоизток – община Девин, Област Смолян.

Релефът на общината е средно планински, хълмист и равнинен, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Западните Родопи.

Близо 80% от площта на община Брацигово се заема от крайния североизточен дял на Баташка планина – рида Равногор. В пределите на общината попада почти целия рид с изключения на крайните му западни и южни части. Максималната му височина връх Санджак (1878 m) се издига югозападно от село Равногор, на границата с община Батак. На север рида постепенно се понижава и завършва с полегати склонове до долината на Стара река, а на изток, към долината на река Въча склоновете са много стръмни, на места отвесни.

В северната част на община Брацигово се простират южните склонове на ниските Бесапарски ридове с височина до 500 m.

Районът южно от тях и северно от крайните разклонения на рида Равногор се заема от обширната долина на Стара река и в нейното корито, югоизточно от село Исперихово се намира най-ниската точка на общината – 222 m н.в.

Основна водна артерия на община Брацигово е Стара река (десен приток на Марица), която протича през нея с част от долното си течение на протежение от около 10 km. Северно от град Брацигово отдясно в нея се влива най-големият ѝ приток Равногорска река, която протича през общината с цялото си течение от 24 km.

По границата с общините Кричим и Девин преминава част от долното течение на река Въча (десен приток на Марица), като в нейните предели попадат западните брегове на двата големи язовира Въча и Кричим.

На територията на община Брацигово има обявени шест защитени територии. Всички те попадат в горския фонд и се стопанисват и опазват от ГС – Пещера. Състоянието им е задоволително.

• Защитена местност „Атолука“. Намира се в землищата на Брацигово и Равногор и заема площ от 318,2 ха.
• Защитена местност „Тъмра“ – в землищата на Брацигово и Розово с площ от 537,3 ха.
• Историческото място „Винище“ – в землището на село Равногор с площ 27,5 ха.
• Вековно дърво Бук Д.Р. № 515 – с. Розово.
• Архитектурен резерват – село Жребичко.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

Към 3 август 2004 г. населението на общината до 18-годишна възраст е 1921 души – 17,8 %, 3139 души – 29,1 % над 62-годишна възраст за мъжете и 57 г. за жените, а в трудоспособна възраст са 5708 души, или 53 % от населението. Най-голям е относителният дял на младите хора до 18 години в село Исперихово – 555 души (28,2 %) и в Брацигово 915 души (19,5 %), а на хората в пенсионна възраст е в село Жребичко – 97 души (53,6 %) и в село Равногор – 890 души (53,5 %).

Общината има 7 населени места с общо население от 7355 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

Средната гъстота на населението в общината е 32 души/км².

• Указ № 677/обн. 15 декември 1892 г. – признава с. Брацигово за гр. Брацигово;
• МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Айдъново (Айдиново) на с. Исперихово;

– преименува с. Ясъ кория на с. Равногор;

– преименува с. Чанакчиево на с. Розово;

• МЗ № 1695/обн. 27 септември 1937 г. – заличава с. Осеново поради изселване.

Община Брацигово има богато културно-историческо наследство. На територията на общината има много веществени доказателства, оставени от траки, римляни, славяни и българи.

• Могилите в село Равногор са с тракийски произход. Тук е най-голямата куполна тракийска гробница в България. Тракийски гробници от раннохристиянската епоха в село Исперихово.
• Паметници от римската епоха са крепостта от XII век „Ватрахокастрон“ край Брацигово и много мостове, римски пътища и светилища.
• Градски исторически музей, в който се съхраняват много снимки и документи, вещи и оръжие, проследяващи историята на селищата и борбите на техните жители по време на Априлското въстание. Музеят е част от Стоте национални туристически обекта.
• Паметник на Васил Петлешков на лобното му място.
• Дамовата къща е паметник на културата и туристически комплекс.
• Читалище „Трендафил“, основано през 1874 г. със средства на Васил Петлешков, е културно средище до Освобождението и след него.
• Етнографска експозиция – забележителен архитектурен паметник, в който са представени занаяти: розопроизводство, кацарство, тъкачество и др.
• Експозиция „Брациговска архитектурна школа“ представя дейността на брациговските майстори в Османската империя.
• Експозиция в родната къща на Васил Петлешков.
• Църквата „Св. Троица“ в с. Жребичко и Брациговската църква – строени през 1831 г.
• Културен дом, строен през 1956 г.

В северната част на общината, от изток на запад преминава участък от 12,7 km от трасето на жп линията Стамболийски – Кричим – Пещера.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 41,4 km:

• участък от 10,5 km от Републикански път III-375 (от km 4 до km 14,5);
• участък от 27,5 km от Републикански път III-377 (от km 3,3 до km 30,8);
• последният участък от 3,4 km от Републикански път III-8004 (от km 9,3 до km 12,7).

• Лист от карта K-35-61. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-73. Мащаб: 1 : 100 000.

Официален сайт на община Брацигово Архив на оригинала от 2021-01-27 в Wayback Machine.

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.