Златоград (община) – Уикипедия
Златоград (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Смолян |
Площ | 171.54 km² |
Население | 11 997 души |
Адм. център | Златоград |
Брой селища | 10 |
Сайт | www.zlatograd.bg |
Управление | |
Кмет | Мирослав Янчев (ГЕРБ; 2007) |
Общ. съвет | 17 съветници
|
Златоград (община) в Общомедия |
Община Златоград се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Смолян.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината се намира в най-югоизточната част на Област Смолян. С площта си от 171,537 km2 е 9-а, предпоследна по големина сред 10-те общини на областта, което съставлява 5,37% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на запад – община Рудозем;
- на северозапад – община Мадан;
- на север – община Неделино;
- на североизток – община Джебел, Област Кърджали;
- на изток – община Кирково, Област Кърджали;
- на юг – Гърция.
Природни ресурси
[редактиране | редактиране на кода]Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Релефът на общината е ниско и средно планински и се простира в югозападната част на Източните Родопи.
На нейната територия изцяло попада в югозападната и южната част на източнородопския рид Жълти дял. Максималната височина на общината е връх Бучовица 1406,6 m, разположен на границата с община Мадан, на 1,8 km северно от село Мързян, а минималната – 380 m, в коритото на река Върбица, на границата с община Кирково.
Води
[редактиране | редактиране на кода]Основна водна артерия на община Златоград е река Върбица (десен приток на Арда). Тя се образува от сливането на двете съставящи я реки Голяма река (лява съставяща) и Малка река (дясна съставяща) в центъра на град Златоград. За начало се приема Голяма река с десния си приток Ерма река. Последната води началото си от най-югозападната част на Жълти дял, на 1284 m н.в., от северното подножие на граничния връх Мъргазян (1345,8 m), на около 2 km югозападно от село Мързян. До шосета Мадан – Златоград тече в източна посока, а след това до Златоград в югоизточна, в тясна и дълбока долина, гъсто обрасла с широколистни гори. В центъра на Златоград приема отдясно Малка река (Аламовска река) и двете заедно дават началото на същинската река Върбица. След Златоград долината на Върбица се разширява, става по-слабо залесена и с множество меандри и след около 9 km навлиза в община Кирково. Нейни основни притоци на територията на община Златоград са: Балалийска река (ляв), Хасидере (десен) и Неделинска река (Узундере, ляв). Неделинска река преминава през общината с долното си течение, като тече от север-северозапад на юг-югоизток в дълбока и слабо залесена долина.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав (2011)
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 12 321 | 100,00 |
Българи | 9352 | 75,90 |
Турци | 38 | 0,31 |
Цигани | – | - |
Други | 67 | 0,54 |
Не се самоопределят | 62 | 0,50 |
Неотговорили | 2802 | 22,74 |
Движение на населението (1934 – 2021)
[редактиране | редактиране на кода]Община Златоград | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 | |
Население | 6344 | 8164 | 13015 | 15636 | 14824 | 15737 | 15592 | 14042 | 12321 | 9768 | |
Източници: Национален Статистически Институт, [1] |
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Общината има 9 населени места с общо население от 9768 жители към 7 септември 2021 г.[2]
Населено място | Население (2021 г.) | Площ на землището km2 | Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) | Площ на землището km2 | Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Аламовци | 166 | 18,371 | Пресока | 4 | - | в з-щето на с. Старцево | |
Долен | 1026 | 18,630 | Старцево | 1946 | 17,477 | Елехче | |
Ерма река | 595 | 28,867 | Страшимир | 82 | 3,658 | ||
Златоград | 5865 | 65,117 | Даръ дере | Цацаровци | 47 | 6,704 | |
Кушла | 37 | 12,713 | ОБЩО | 9768 | 171,537 | 1 населено място е без землище |
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува гр. Даръ дере на гр. Златоград;
- – преименува с. Елехче на с. Старцево;
- Указ № 292/обн. 25.08.1953 г. – признава н.м. Гюдюрска за отделно населено място – пром.с. Гюдюрска;
- – признава с. Ерма река за пром.с. Ерма река;
- – признава н.м. Лайков чукар за отделно населено място – пром.с. Лайков чукар;
- – признава н.м. Страшимир за отделно населено място – пром.с. Страшимир;
- – признава н.м. Фабрика за отделно населено място – пром.с. Фабрика;
- – признава н.м. Цацаровци за отделно населено място – м. Цацаровци;
- – заличава м. Боево и я присъединява като квартал на пром.с. Страшимир;
- Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – заличава пром.с. Гюдюрска и го присъединява като квартал на пром.с. Фабрика;
- Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г. – признава н.м. Пресока (от с. Старцево) и н.м. Читакови колиби (от гр. Златоград) за отделно населено място – с. Пресока;
- – заличава пром.с. Лайков чукар и го присъединява като квартал на пром.с. Фабрика;
- На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.
- С решение на Министерски съвет от 2016 г. са закрити селата Мързян и Фабрика, като землището на село Фабрика е присъединено към това на село Цацаровци.[3]
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 30,8 km:
- участък от 25,2 km от Републикански път III-867 (от km 13,8 до km 39,0);
- последният участък от 5,6 km от Републикански път III-8652 (от km 20,6 до km 26,2).
През 2009 година е открит ГКПП Златоград-Термес, с които разстоянието до Бяло море и гр. Ксанти, Гърция се скъсява значително.
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-86. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-87. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-99. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ Решение № 887 от 20 октомври 2016 г. Обн. ДВ., бр. 84 от 25 октомври 2016 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
|