Овчарица (язовир) – Уикипедия

Овчарица
Местоположение
Местоположение в Нова Загора42.2527, 26.1551
Местоположение	Нова Загора, Република България
Надм. височина	135 m
Язовирна стена
Вид	земнонасипна
Височина	22 m
Дължина	1480 m
Езеро
Дължина	8150 m
Ширина	1600 m
Площ	699 ha
Воден обем	62 400 000 m³
Водосб. басейн	270 km²
Овчарица в Общомедия

„Овчарица“ е язовир в Югоизточна България, на границата на областите Сливен, Стара Загора и Ямбол.^[1] Завършен през 1967 година, той има комплексно предназначение – техническо водоснабдяване и охлаждане на отработените води на съседния ТЕЦ „Марица Изток 2“ и отклоняване на водите на река Овчарица от изкопите на Мини „Марица изток“.^[2] Поради това водата му не замръзва през зимата, когато поддържа средна температура от около 18 градуса.^[1][3] Язовир Овчарица е важно местообитание за застрашени от изчезване видове птици, както и предпочитано място за спортен риболов.

Язовир Овчарица се намира на 40 km югозападно от Ямбол, на 47 km югоизточно от Стара Загора и на 50 km южно от Сливен.^[4] Разположен е върху части от землищата на селата Ковачево, Овчи кладенец, Радецки, Бял кладенец и Скалица.^[5]

Язовирът и хидровъзелът около него е проектиран в „Енергопроект“ през 1961 – 1963 година, завиряването му започва през 1965 година и е официално открит през 1967 година, като в хода на строителството проектът е изменян заради нуждите на отводняването на разрастващия се рудник „Трояново-север“.^[2]

Заради специфичното си предназначение язовир „Овчарица“ има особена структура, формирана от допълнителни язовирни стени, разделящи го на участъци с различен топлинен режим. Основната земнонасипна стена „Овчарица“ прегражда коритото на река Овчарица и има максимална височина 22 m и дължина по короната 1480 m. По короната ѝ преминава Републикански път II-55.^[2]

След първоначалното изграждане на стена „Овчарица“ зоната пред въздушния ѝ откос е използван като сгуроотвал, като в наши дни той е изцяло затрупан. В известен период сгуроотвалът дори е на по-високо ниво от стената, променяйки нейният режим на работа, заради което през 2001 година сгуроотвалът е реконструиран и близката до язовира част е рекултивирана. Заради развитието на сгуроотвала е заменен и първоначалният преливник на стената, като днес се използва преливник на десния бряг с капацитет 8,5 m³/s, отвеждащ водите по канал през площадката на ТЕЦ „Марица Изток 2“.^[2]

Язовирна стена „Бял кладенец“ е изградена в коритото на река Бял кладенец, малко над вливането ѝ в Овчарица, като обособява част от язовира – наричана и язовир „Бял кладенец“ – с обем 6,3 млн. m³ и с по-топла вода, тъй като в него се влива топлия канал на ТЕЦ „Марица Изток 2“. Стената е земнонасипна, преливна и натоварена с воден натиск от двете страни. Височината ѝ е 15 m, а дължината по короната е 475 m.^[2]

Язовирна стена „Скендер дере“ отделя друго топло езеро с обем 217 000 m³. Тя е земнонасипна с височина 7 m и дължина по короната 182 m. Земнонасипната контрастена „Овчи кладенец“ е разположена на левия бряг на язовира, при село Овчи кладенец, и има височина 7 m и дължина 725 m. Към язовир „Овчарица“ е интегриран и разположения в източния му край язовир „Скалица“, който първоначално е предвиден за напояване, но днес се използва като ретензионен обем за използване на високи води.^[2]

Общият обем на водохранилището е 62,4 млн. m³, а залятата площ е 699 хектара. Тъй като собственият водосбор на язовира е недостатъчен, за да покрие нуждите на ТЕЦ „Марица Изток 2“, той се захранва с води от река Тунджа, прехвърляни чрез деривационния канал „Ханово-Скалица“. Той започва от водохващане при село Ханово и включва две помпени станции (при Ханово и Ботево), 5 дюкера с обща дължина 7,9 km, 6 открити канала с обща дължина 25,4 km и бързоток, вливащ се в язовир „Скалица“ и през нормално отворения му основен изпускател в язовир „Овчарица“.^[2]

Бреговете на язовира са обрасли с водолюбива растителност, предимно папур.^[3] На места в долините на вливащите се в язовира реки се среща мочурна и хигрофитна тревна растителност.^[3] Сред дървесните видове преобладава върбата.^[3]

Язовир Овчарица е важно месттобитание за много видове прелетни и водолюбиви птици. По тази причина язовирът е обявен за защитена зона в рамките на екологична мрежа НАТУРА 2000.^[6] Защитената зона при язовира е на площ 43 000 дка.^[7] Ежегодно около и в язовира се концентрират до 45799 водолюбиви птици от около 35 вида.^[3] От установените общо 87 вида птици, 22 са включени в Червената книга на България, а 62 вида са от европейско природозащитно значение.^[3] Язовирът е един от важните места в света за зимуване на големия корморан, къдроглавия пеликан и голямата белочела гъска.^[3]Под защита са още и видове като червеногуш гмуркач и червеногуша гъска, белоока потапница, орел рибар, малък корморан, розов пеликан, голям воден бик, нощна чапла, черен щъркел и др.^[7]

Язовир Овчарица е популярно място за риболов, като ежегодно там се провежда състезание по спортен риболов, организирано от ТЕЦ Марица Изток 2.^[8] Целогодишно високите температури на водата означават, че рибата има възможност да се храни през цялата година. Това способства за бързия растеж на рибите.^[1] Язовирът е обитаван от почти всички сладководни видове – от червеноперка и каракуда до сом (американски и европейски), шаран, толстолоб, бял амур и други.^[1]

• Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-065
• Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-065-1. Актуалност 1980 г. Издание 1985 г.