Жребчево (язовир) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Жребчево.
Жребчево | |
Местоположение | |
---|---|
Местоположение | |
Местоположение | области Стара Загора и Сливен, България |
Надм. височина | 260 m |
Построен | 1965 г. |
Язовирна стена | |
Височина | 50 m |
Преливници | 5 броя; размери: 10,5 m дължина, 5 m височина |
Езеро | |
Площ | 25 km² |
Приток | Тунджа |
Отток | Тунджа |
Жребчево в Общомедия |
„Жребчево“ е язовир в централна България, изграден на река Тунджа. Наименованието му идва от останалото на дъното му село Жребчево. Собственост е на държавното предприятие „Напоителни системи“.[1]
Разположен на 25 km² площ, „Жребчево“ е петият по големина язовир в България, след „Мандра“, „Искър“, „Студен кладенец“.[2] и "Огоста"
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Намира се в красива подпланинска местност. Площта му се простира от градовете Николаево и Гурково, и село Паничерево (Област Стара Загора), през Община Твърдица до селата Баня и Асеновец в Община Нова Загора (Област Сливен).
История
[редактиране | редактиране на кода]Язовирът е въведен в експлоатация през 1965 година.[1]
В чашата на язовира освен село Жребчево остават и бившите села Запалня и Долно Паничерево. В североизточния му край се намира потопената при заливането му църква Св. „Иван Рилски“, която е единствената останка от село Запалня. До бента на язовира са разкрити останки от римска крепост.
Използване
[редактиране | редактиране на кода]Напояване
[редактиране | редактиране на кода]Производство на електроенергия
[редактиране | редактиране на кода]Непосредствено под язовирната стена е изградена водноелектрическата централа ВЕЦ „Жребчево“, собственост на „Минстрой Холдинг“. Пусната в експлоатация през 1965 година, тя е оборудвана с три турбини с обща инсталирана мощност 15,4 MW.[3]
Туризъм и риболов
[редактиране | редактиране на кода]Язовирът има много ръкави с удобни за риболов места. Тъй като водата от язовира се използва за напояване, през лятото той се източва значително, което обуславя сезонния характер на риболова (костур, червеноперка, сом). В устието на язовира на река Тунджа се среща също щука.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 179 – 180.
- ↑ НАРЕДБА № 24 от 17.05.2002 г. за условията и реда за определяне на зони за любителски и стопански риболов в държавните язовири и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и рибовъдство в тях, стр. 4
- ↑ https://minstroy.com/vodnoelektricheski-centrali
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|