Сом – Уикипедия

Сом

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) клас: Актиноптери (Actinopteri) (без ранг): Шараноподобни (Ostariophysi) разред: Сомоподобни (Siluriformes) семейство: Сомови (Siluridae) род: Сомове (Silurus) вид: Сом (S. glanis)

Научно наименование

Silurus glanis Linnaeus, 1758

Разпространение

Сом в Общомедия

[ редактиране ]

Сомът (Silurus glanis), още Европейски сом, е сладководна риба, чието тяло е без люспи. На дължина вероятно достига до 5 m, а на тегло – до 300 kg (тези данни са от стари публикации и не са доказани). Официалният рекорд е 134,97 kg – на сом, уловен в река По, Италия през 2010 г.^[2]

Зъбите на сома са остри и завити навътре. Отгоре тялото му е тъмно, а страните и коремът са на петна. На горната челюст има две, а на долната – четири по-къси мустачки. Тези мустачки са осезателните му органи.

Разпространен е в Европа и Азия. В България се среща в Дунав, Струма, Тунджа, Марица, Янтра, Вит и техните притоци. Някои от големите язовири, които обитава сомът, са Въча, Студен кладенец, Кърджали, Ивайловград, Пясъчник, Йовковци, Жребчево, Тича и др. Мъжкият сом прави на дъното гнездо и пази хайвера, снесен от женската. Сомът е хищна риба и се храни с рибки, жаби, раци, насекоми, мекотели и дори по-дребни представители на собствения си вид. По-едрите могат да включат в менюто си дребни бозайници и водоплаващи птици.

Осезанието му е добре развито. Сомът е активен лятно време при по-висока температура на водата. През зимата ляга на дъното и изпада в летаргия. Пробужда се от зимен сън към средата на април и ловува до ноември, като активността му е най-голяма на дълбоко заради по-топлата вода. В средата на лятото може да напада плячката си и по повърхността на водоемите.

Сомът се лови по няколко начина: от брега, от лодка на „влачене“ или от лодка на „кльонк“. Могат да се използват както естествени, така и изкуствени примамки.