Оленьок – Уикипедия

Оленьок
Местоположение – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	Русия Красноярски край Република Якутия (Саха)
Дължина	2 270 km
Водосб. басейн	219 000 km²
Отток	1290 (устие) m³/s
Начало
Място	Вилюйско плато Красноярски край Евенкски автономен окръг
Координати	67°34′17.04″ с. ш. 105°06′06.84″ и. д. / 67.5714° с. ш. 105.1019° и. д.67.5714, 105.1019
Надм. височина	460 m
Устие
Място	Оленьокски залив, море Лаптеви
Координати	73°07′42.6″ с. ш. 119°26′52.08″ и. д. / 73.1285° с. ш. 119.4478° и. д.73.1285, 119.4478
Надм. височина	0 m
Ширина	делта m
Оленьок в Общомедия

Оленьок (на руски: Оленëк; на якутски: Өлөөн) е голяма река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Красноярски край и Република Якутия (Саха), вливаща се в Оленьокския залив на море Лаптеви. Дължината ѝ е 2270 km, която ѝ отрежда 9-о място по дължина сред реките на Русия.

Река Оленьок води началото си от северната част на Вилюйското плато (източната част на Средносибирското плато), на 460 m н.в., в североизточната част на Евенкския автономен окръг на Красноярски край.

Първите 742 km (до устието на най-големия ѝ приток река Арга Сала) горното течение Оленьок тече на изток, а след това на североизток между Вилюйското плато на юг и възвишението Букочан на север. В този участък долината ѝ е тясна, на места каньоновидна, със стръмни склонове, руслото е дълбоко врязано, с меандри с големи радиуси. Средното течение с дължина от 629 km се простира между устията на реките Арга Сала и Сухана и изцяло е разположено в североизточната част на Средносибирското плато. В този участък Оленьок е вече мощна река с ширина от 300 до 400 m, коритото ѝ е с по-малко завои и меандри. Долното течение (899 km) преминава по-най-източната част на Северосибирската низина. Тук долината на реката става много широка, с полегати, почти незабележими склонове. Руслото ѝ е предимно праволинейно с малко завои и ширина от 500 до 700 m. След устието на река Келимяр (при 186 km) Оленьок завива на северозапад и долината ѝ отново се стеснява, като тук реката протича между две възвишения – Чекановски на североизток и Прончищев на югозапад, а ширината на руслото достига 1 km. При село Уст Оленьок започва делтата на реката с дължина около 20 km и площ от 470 km². Основните ръкави на делтата са два, които са еднакви по големина, чрез които се влива в южната част на Оленьокския залив на море Лаптеви.

Водосборният басейн на Оленьок има площ от 219 хил. km² и се простира на части от Република Якутия (Саха) и Евенкския автономен окръг на Красноярски край. Южната (горна) част на водосборния басейн попада в субарктичния климатичен пояс, а северната (долна) част – в арктичния климатичен пояс. За този климат са характерни големия диапазон на годишната температура, достигащи рекордни за планетата величини и малко количество атмосферни валежи. Годишното им количество е около 350 mm, а в долното течение – още по-малко 220 – 250 mm. Поцялото си протежение реката протича през зоната на вечната замръзналост на почвата. За разлика от повечето сибирски реки езерността във водосборния басейн на Оленьок е малка 0,67% и заблатеност 6,3%. Общ наклон на реката от извора до устието е 0,2‰.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

• на изток и юг – водосборния басейн на река Лена, вливаща се в море Лаптеви;
• на запад – водосборните басейни на реките Хатанга, Анабар и Юйоля, вливащи се в море Лаптеви.

Общото количество на водните течения във водосборния басейн на Оленьок е 24 717, със сумарна дължина от 104 847 km, Гъстота на речната мрежа е 0,49 km/km². Река Оленьок получава над 200 притока с дължина над 15 km, като 18 от тях са с дължина над 100 km:

• 2060 ← Горна Томба 115 / 3810
• 2022 ← Долна Томба 153 / 3580
• 1868 ← Алакит 232 / 11 800
• 1528 → Арга Сала 503 / 47 700
• 1351 ← Силигир 344 / 13 400
• 1319 → Сьонгкю 193 / 2310
• 1205 ← Беке 173 / 3010
• 682 → Укукит 347 / 5000
• 669 → Биректе 315 / 8600
• 564 → Некекит 166 / 3670
• 539 ← Мерчимдем 218 / 4080
• 507 → Солохут 107 / 1110
• 473 → Куойка 294 / 4750
• 434 → Беенчиме 311 / 4080
• 221 ← Хорбусуонка 290 / 3230
• 217 → Бур (Пур) 501 / 13 900
• 186 ← Келимяр 254 / 4050
• 7 → Буолкалах 305 / 8780

Подхранването на реката е смесено, като преобладава снежното, по-малък е процентът на дъждовното подхранване, а подземното почти липсва поради вечната замръзналост на почвата. Река Оленьок е типична сибирска река, с пролетно-лятно пълноводие и епизодични летни прииждания. Максимумът е през юни и юли, когато преминава около 77% от годишния отток, а минимумът продължава от октомври до май. Среден многогодишен отток в устието 1290 m³/s (максимален 38800 m³/s), което като обем представлява 40,714 km³/год. В долното течение преди размразяването на реката оттокът в някои години е под 1 m³/s, а в отделни години реката замръзва до дъно и няма никакъв отток. Оленьок замръзва в края на септември или началото на октомври, а се размразява в края на май или първата половина на юни, като в горното течени от януари до април замръзва до дъното. Средната продължителност на заледяването е 223 – 234 дни, а дебелината на леда достига от 136 s в средното теченвие до 244 s в долното течение. Покачването на нивото на водата по време на пролетното ледотопене е много интензивно – от 4 до 8 m на денонощие. Поради това, че реката тече от юг на север и размразяването ѝ е в същото направление, т.е от горното към долното течение, по време на ледотопенето ежегодно в долното течение са наблюдават големи ступвания на ледени маси, които задръстват течението на реката и предизвикват допълнително покачване на речното ниво – от 13,5 m при село Оленьок, през 15,6 m при хидрометрична станция Сухана, до 21,8 m при село Уст Оленьок. През периода на пълноводието (1,5 – 3 месеца) реката внася 93% от годишното количество наноси, като само за месец юни те са 80%. Общото количество наноси в средното течение са 635 хил. т/год, а в устието – 1,31 млн.т/год.

Среденомесечен отток (в m³/s) при хидроложка станция Сухана, при 899 km, за периода 1965 – 1984 г.^[1]

Река Оленьок протича през безлюдни райони и по течението ѝ има само четири населени места: Оленьок и Хариялах (в горното течение), Таймилир и Уст Оленьок (в долното течение).

Реката е богата на риба, поради липсата на замърсители в басейна ѝ. Плавателна е на 921 km от устието, като продължителността на навигацията е около два месеца. В басейна на реката се развива еленодъдство и промишлен лов на диви зверове.

В устието на реката, в близост до село Уст Оленьок се намира гробът на Василий Василиевич Прончищев (един от ръководителите на Великата Северна експедиция) и съпругата му Татяна Фьодоровна Прончищева (първата жена полярен пътешественик) починали през 1736 г.

През 1634 г. руският търговец на ценни животински кожи Иван Ребров плава на запад от устието на река Лена и първи открива устието на реката Оленьок. През следващите две столетия няколко пътешественици и учени изследват и картират реката и нейния водосборен басейн: 1736 г. – лейтенант Василий Василиевич Прончищев; 1854 г. – руският естественик от немски произход Ричард Карлович Маак; 1875 г. – полският геолог Александър Чекановски; 1893 г. – руският геолог Едуард Тол и други.

• Списък на реките в Русия
• Списък на реките в Русия (водосборен басейн на Северния ледовит океан)
• Списък на реките в Русия по дължина

• Большая Советская Энциклопедия
• Государственный водный реестр России
• Вода России^{[неработеща препратка]}