Орлова чука – Уикипедия

Орлова чука
Местоположение в България 43.5899, 25.9603
Местоположение	Община Две могили България
Дължина	13 437 m
Температура	14 °C
Откриване	1941 г.
Достъп	от 1 април до 31 октомври 10:00 – 17:00 ч. на всеки кръгъл час групи по 15 души[1]
Осветление	около 3 км от дължината
Орлова чука в Общомедия

Орлова чука е пещера в Дунавската хълмиста равнина, намираща се на територията на община Две могили, България. В нея са открити останки от праисторически хора и от мечки. Пещерата е електрифицирана и достъпна за посещения.

Намира се на десния склон на долината на река Черни Лом на 6 km източно от Две могили и на 2,5 km източно от село Пепелина, село Широково, село Острица, на 45 km от град Русе. Входът на пещерата е на височина 40 m над речното ниво, надолу до входа на пещерата води стръмна пътека с изградени стълби. От входната площадка се открива гледка към природен парк „Русенски Лом“ и красивите скални забележителности наоколо.

Пещерата е образувана в края на плиоцена и началото на кватернера, когато е представлявала корито на подземна река, издълбала местните кредни варовици и варовити пясъчници. Пещерата представлява сложна система от тунели и зали. Таванът на пещерата представлява релеф от загладени форми, образувани от подземните водовъртежи.^[2]

Сред забележителностите на пещерата са Концертната зала, Големият сталактон (висок 3,5 m и с диаметър 0,5 m), Малката пропаст, най-голямата зала Големите сипеи, която е краят на благоустроената част на пещерата. Друга забележителност на пещерата е синтровото езерце^[3], наречено „Изворчето“.

Орлова чука е трета сред най-дългите пещери в България с обща дължина на галериите 13 437 m. Температурата в пещерата е относително постоянна през цялата година (14 °C). Във входните си леснодостъпни части е облагородена и удобна за посещение.

Необлагородени са Космическата зала и зала Почивка.

Пещерата е открита през 1941 година. През 1957 година е благоустроена. Обявена е за природна забележителност през 1962 година заедно с прилежащата си площ от 7,5 хектара.

В пещера Орлова чука са провеждани много и интердисциплинарни проучвания. В нея са открити останки от късния палеолит: кости от пещерна мечка и следи от нокти, за които се смята, че са оставени непосредствено след пробуждането на мечката след зимен сън и преди първия ѝ лов. Открити са следи и от живот на пещерни хора, които са ползвали пещерата заради относително високата ѝ постоянна температура.

Целогодишно пещерата се обитава от общо 14 вида прилепи, които обитават пещерата през различните сезони в колония от около 12 хиляди екземпляра. Чрез наблюдения и улови с мрежи са установени ^[4]:

• Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)
• Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros)
• Южен подковонос (Rhinolophus euryale)
• Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi)
• Трицветен нощник (Myotis emarginatus)
• Голям нощник (Myotis myotis)
• Остроух нощник (Myotis blythii)
• Пещерен дългокрил (Miniopterus schreibersi)
• Дългопръст нощник (Myotis capaccinii)
• Воден нощник (Myotis daubentonii)
• Полунощен прилеп (Eptesicus serotinus)
• Савиево прилепче (Hypsugo savii)
• Ръждив вечерник (Nyctalus noctula)
• Кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus)

От тези 14 вида три са включени в Световния червен списък: дългопръстият нощник, южният подковонос и подковоносът на Мехели. Всички видове прилепи са строго защитени от Закона за биологичното разнообразие на територията на цялата страна. Пещерата Орлова чука е най-значимото зимно убежище на южния подковонос и на подковоноса на Мехели в цяла България.

• Орлова чука е благоустроена през 1957 година, тя е една от основните туристически забележителности в района.
• През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност.^[5]
• От 1978 г. е археологически паметник на културата от национално значение.^[6]
• Пещерата е отворена за посещения от 1 април до 1 ноември от 9 до 17 часа^[7]
• До пещерата се намира хижа „Орлова чука“.^[8]

• Терминология на карста и спелеологията в България

• Орлова чука – Пещерите в България
• Орлова чука - Информационен сайт

п б р Национални историко-археологически резервати в България Антични и средновековни структури на Момина крепост, Царевец и Трапезица  · Старинен град Несебър  · Ранно средновековен град Плиска  · Ранно средновековен град Преслав  · Праисторически, антични и средновековни структури до Мадара  · Античен град Хисар  · Скални църкви до село Иваново  · Средновековен град Червен  · Пещера „Орлова чука“  · Средновековна крепост и квартал Вароша в Ловеч  · Античeн град Марцианополис  · Античeн град Никополис ад Иструм  · Тракийски и античен град Кабиле  · Древно селище Дуросторум-Дръстър  · Античен град Одесос  · Антична Сердика и Средновековен Средец  · Античeн и средновековeн град Пауталия-Велбъжд  · Античен и средновековен град Августа Траяна-Верея  · Антична крепост Августа  · Античен и средновековен град Деултум-Дебелт  · Праисторически, антични и средновековни структури в местност Сборяново и до село Свещари  · Праисторически, антични и средновековни структури в местност Яйлата  · Острови Свети Иван и Свети Петър  · Античен град Улпия Ескус  · Антична и средновековната крепост Калиакра  · Античен град Абритус  · Античен град Нове  · Античeн град Никополис ад Нестум  · Античен град Аполония  · Античен град Филипопол и Старинен Пловдив  · Античен, средновековен и възрожденски град Мелник  · Ранно средновековно селище Кабиюк  · Комплекс от тракийски гробници в община Казанлък (Казанлъшка гробница, Голяма Косматка)