Пане Гюрчинов – Уикипедия

Пане Гюрчинов Фръчковски е български творец, иконописец от Македония, зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.^[1]

Роден е в 1847 година в голямата мияшка паланка Галичник, тогава в Османската империя.^[1][2] Заедно с баща си Гюрчин и с братята си Михаил и Теофил образуват самостоятелна тайфа. След смъртта на баща им, Михаил оглавява тайфата. Михаил работи с Нестор Траянов и помощниците си в старата църква в Гостивар към 1860 година. Също така работят в църквата в Зубовци, Гостиварско и в Лешочкия манастир. Работи с тайфата и в Нигрита, Сярско, Ксанти и Ксантийско, Гюмюрджинско и в „Свети Георги“ в Даръдере, където ги придружава Нестор Траянов, който замества Михаил след смъртта му в 1874 година.^[1]

Около 1874 година Нестор Траянов и Пане Гюрчинов изписват иконостасите в „Света Троица“ в Роглево (1870 - 1873), „Възнесение Господне“ в Раяц (1870), „Света Троица“ в Мокране (1872) и „Св. св. Петър и Павел“ в Кобишница (1874) в Тимошка Краина. Тук влизат в конфликт с епископ Евгений Тимошки, който остро осъжда живописта в Мокране, като не отговоряща на модерния вкус. Дебърските майстори пък го обвиняват пред населението, че иска да ги покатоличи и да остави „швабите“ да рисуват икони по църквите.^[3] Дебърските майстори носят в североизточна Сърбия левантинската барокова иконописна традиция и програмното разбиране на православния иконостас като отворена структура.^[4]

• 
  „Иисус Христос“ от „Света Троица“ в Мокране, около 1874 г.
• 
  „Свети Безсребреници“ от „Възнесение Господне“ в Раяц, около 1874 г.
• 
  „Свети Георги и Свети Димитър“ от „Св. св. Петър и Павел“ в Кобишница, около 1874 г.

След смъртта на Теофил и Михаил, тайфата се мести в Южна България след Освобождението. Работят в църквата „Света Неделя“ в София, а също така в Сопот, Аджар, Калофер и други. В Сърбия работят в Неготин и околията.^[1]

След като Пане обхожда и твори с братята и синовете си из цяла България, се заселва в основания от български преселници град Александрия.^[1] Умира в 1892 година.^[1][2] По негово желание на погребението му се пее „Питат ли ме де зората“.^[1]

Портал „Македония“