Света Троица (Роглево) – Уикипедия

„Света Троица“ Храм Свете Тројице
Общ изглед
Местоположение44.121389, 22.569444
Вид на храма	православна църква
Страна	Сърбия
Населено място	Роглево
Вероизповедание	Сръбска православна църква
Епархия	Тимошка
Архиерейско наместничество	Неготинско
Архитект	Петър Николов
Изграждане	1870 – 1873 година
Статут	действащ храм
„Света Троица“ в Общомедия

„Света Троица“ (на сръбски: Храм Свете Тројице) е възрожденска православна църква в неготинското село Роглево, североизточната част на Сърбия. Част е от Тимошката епархия на Сръбската православна църква.^[1]

Църквата е построена в източния край на селото.

Село Роглево се споменава в преброяванията на Видинския санджак още от XVI век. Подобно на околните села от тридесетте години на XIX век в Роглево съществува дървена църква, покрита с кал и глина и тръстиков покрив, посветена на Свети пророк Илия. Тази църква действа до 1870 година, когато е започнат строежът на днешната „Света Троица“.^[1] Църквата е строена от жителите на трите околни села от 1870 до 1873 година. Според метода и времето на изграждане се предполага, че е дело на строителната тайфа на майстор Петър Николов, чието дело са и църквите „Възнесение Господне“ в Раяц (1870), „Света Троица“ в Мокране (1872) и „Св. св. Петър и Павел“ в Кобишница (1874). Четирите сгради имат еднаква архитектурна концепция с малки разлики.^[2]

Храмът е осветен в 1881 година.^[3]

Църквата е еднокорабна триконхална сграда. Със своята хармонична монументалност, балансирано разпределение на масите и симетрия църквата принадлежи към най-добрите постижения на този южен архитектурен тип.^[2]

На западната фасада храмът има правоъгълен певник, от южната и северната страна на централната част на наоса има издадени правоъгълни ризалити, съобразени с притвора, а от източната страна на храма е оформена петстранна апсида. Църквата е построена без камбанария. Зидана е с правилни каменни блокове, с видими хоросанови спойки. Покривът е двускатен и покрит с керемиди, а над певницата и олтарната апсида е многоскатен. Освен главния вход от запад, църквата има и странични входове от северната и южната страна. Фасадните повърхности са разчленени с ъглови лезени, первазите на отворите и с подпокривен венец, под който е разположен фриз от слепи арки.^[2]

Между западния портал и масивния правоъгълен притвор от една страна и масивната олтарна апсида, на южната и северната фасада, симетрично са разположени украсени портали, странично фланкирани от еднокомпонентни засводени прозорци. Западната фасада е подчертана с използването на архитектурна пластика. Фасадата е правоъгълно поле, продължено от трапецовиден фронтон с профилиран покривен корниз и фриз от слепи аркади. Фасадата е разделена на три сегмента – централният е декориран портал, над който е разположена плитка правоъгълна едикула, очертана от двойка масивни колони. Хоризонтално фасадата е разделена с цокъл и кордонен венец. Отляво и отдясно над портала, под покривния корниз и в равнината на едикулата са разположени аркови едноделни прозорци, увенчани с резбована рамка. Страничните сегменти на фасадата са завършени с ъглови лезени, а в центъра са поставени единични прозорци, същите като тези на централното фасадно пано с портала. Притворът е отделен от наоса на храма с ширината си, която е равна на тази на трансепта. Западният портал е с правоъгълна форма с вписана полукръгла двукрила врата.^[2]

Рамката на портала е подчертана чрез многостепенно профилиране. Капителите на четвъртите колони са без украса. Полето над входа е украсено с геометрични фигури. Проста правоъгълна едикула над входа е очертана от чифт пиластри и композитен тимпан. В централното поле е изписана във фрескова техника фигура на светец, която е силно повредена. Северната и южната странична фасада се определят предимно от нартекса и певниците, между които е централната стена. В средата са разположени портали с правоъгълна едикула, които следват конструкцията и концепцията на този на западната фасада. Те също имат изображения на светци, изпълнени във фрескова техника, които днес са почти неузнаваеми. Хоризонтално фасадата е разчленена от цокъл и кордонен корниз и е завършена с равен фриз от слепи аркади и профилиран покривен корниз. Страничните фасади също съдържат четири прозоречни отвора, два от които са отстрани на централния портал и по един на пространството на певниците и нартекса. Олтарната апсида е петстранна, съставена от ъглови лезени, достигащи до покривния корниз, оформящи правоъгълни полета, завършени с фриз от слепи аркади. Трите централни страни на апсидата са с едноделни сводести прозорци в резбована профилирана рамка. Преходът между олтара и апсидата на певника е подчертан от ъглов пиластър. Покривът над апсидата е керемиден и сегментиран, за да следва страните му, и завършва с кръст.^[4]

Вътрешното пространство следва външното оформление. Певниците са полукръгли, а олтарната апсида е петстранна. Наосът е разделен от двойки плитки пиластри, свързани помежду си с арки на четири полета, и е засводен с полукръгъл свод. От северния кораб на нартекса се излиза нагоре към галерията над входното пространство. Тя лежи върху стенната маса на притвора и е спусната над първата половина на западния траверс на наоса. Оградата на галерията е дефинирана от вълнообразна линия и лежи върху аркада, образувана от арки и шест колони. Този тип галерия е типичен за църквите в Южна Сърбия. Олтарното пространство е просторно, с олтар върху каменен стълб. Върху честната трапеза е разположена дарохранителница между чифт волути, увенчана с кръста на Разпятието и медальони с Богородица и Свети Йоан.^[4]

Покрай северната и южната стена на наоса са разположени стасидии с барокови форми. На южната стена на наоса в зоната на солея са епископският и владетелският трон, поставени върху тристепенен пиедестал с герба на Княжество Сърбия върху хермелинова мантия. Над архиерейския трон има икона с изображение на Свети Сава Сръбски и епископски жезъл, пресечен с кръст, над който има митра. Над владетелския трон има икона с изображение на светия крал и над герба на Княжеството има изкривена сабя, пресечена с владетелски жезъл, над които има корона. Певното пространство е с полукръгла форма. Стените му са покрити с парапетни панели, съставени от правоъгълни полета, със стасидии. Подът на църквата е настилан с тухли, а амвонът е поставен върху солежа. Пространството на наоса се осветява от осем прозореца на страничните фасади. Пред иконостаса има четири свещника от ковано желязо.^[5]

Около 1874 година^[6] иконостасът и стенописите са изписани от дебърските майстори Нестор Траянов и Пане Гюрчинов.^[5] Дебрани, които изписват още „Възнесение Господне“ в Раяц (1870), „Света Троица“ в Мокране (1872) и „Св. св. Петър и Павел“ в Кобишница (1874), влизат в конфликт с епископ Евгений Тимошки, който остро осъжда живописта им, като не отговоряща на модерния вкус. Дебърските майстори пък го обвиняват пред населението, че иска да ги покатоличи и да остави „швабите“ да рисуват икони по църквите.^[6] Дебърските майстори носят в североизточна Сърбия левантинската барокова иконописна традиция и програмното разбиране на православния иконостас като отворена структура.^[3]

Стенописната програма е близка с тази в църквата в Кобишница. В полукалотата на апсидата е изобразена Света Богородица Ширшая небес на трон от облаци, с херувими и детето Христос в скута си, като небесна царица в слава, със скиптър в ръка.^[5] Христос в скута на Богородица благославя, с мундус в другата ръка. Вдясно от Богородица върху облаците е изобразен архангел със свитък, до когото е пророк Соломон, а вляво е друг архангел с пророк Давид. В правоъгълните полета между прозорците са изобразени отците на църквата и литургистите: Свети Николай Мирликийски, Свети Григорий Богослов, Свети Йоан Златоуст, Свети Василий Велики и Свети Спиридон и Свети първомъченик и архидякон Стефан. В нишата на проскомидията е изписан Христос от Евхаристията, благославящ с две ръце. На свода на арката са изобразени пророци, а на самата арка е Благовещението. На свода над солеята в наоса е изобразена Светата Троица в обичайната композиция, разположена пирамидално около син мундус. Встрани от тях в правоъгълни полета са представени символичните олицетворения на евангелистите: Свети Йоан със Свети Лука и Свети Матей със Свети Марк. Във втория травей Христос Вседържител е изобразен в кръгъл медальон, отстрани на него са композициите на Рождество Христово, а срещу него е композицията на Възкресение. В третото поле в кръгъл медальон е изобразена крилата^[7] допоясна фигура на Йоан Предтеча кефалофор. Вдясно от него е композицията Кръщение Христово, а вляво Преображение Христово. Четвъртият травей съдържа фигурата на Свети Архангел Михаил, изобразен в кръгъл медальон, а отстрани са изображенията на Възкресение Лазарево и Влизането в Йерусалим. В южния певник са изобразени Свети Сава Сръбски и Свети архиепископ Арсений Сръбски, а в калота над тях е благославящ Христос върху облак. Върху пиластрите на южната стена са изобразени Свети великомъченик Димитрий, Свети Теодор Тирон, Свети Меркурий и Свети Антоний Велики, а върху стенното платно под сцената на Кръщението Христово има изображение на Светите славянски просветители Кирил и Методий, над които Христос Емануил на облаците ги благославя. Тази композиция е разположена над вратите на южния портал. В северния певник са изобразени Свети Симеон Мироточиви и Свети Йоаникий Сръбски, над които в триъгълник е Всевиждащото око Господне. Върху пиластрите на северната стена на наоса са изобразени: Свети Прокопий, Свети великомъченик Георги, Свети Трифон и Свети Мина, а върху стенното платно между два пиластъра на третия кораб, под сцената Преображение Христово и над северния портал са изобразени св. апостоли Петър и Павел, над които е Христос в облаците. В пространството на галерията, над нартекса, разбиран като женска църква в православния храм, са показани една срещу друга по две 15 светици. В южната част на свода са изобразени Света Теодора и Света Петка, а в северната част са изобразени Света Марина и Света Екатерина. Повърхностите на стените, които не са обхванати от стенописната програма, са боядисани, а на височината на портала, над стадиона, стените са украсени с мрамор.^[3]

Иконостасът е изписан около 1874 година, когато е направена и живописта.^[3] Той е оформен под влиянието на класицизма и неговия декоративен репертоар, изразен от колони от коринтски капители, дърворезба, изпълнена под формата на симетрична флорална украса, вази с цветя и мрамор и позлатяването като основна декоративна техника. Мястото на иконата в тази структура е съобразено с вида на самата преграда, тя става по-голяма в празничната зона на иконостаса, като почти се изравнява с реда от престолни икони, а издължената правоъгълна форма придобива дъгообразен завършек. Иконите са разположени в три зони, парапетите са мраморизирани. Коринтските колони, носещи архитравна греда, украсени с класическа поредица от триглифи, са рамката за редица тронни икони. Той започва с изпълнението на Света Троица, на която е посветен храмът. На дверите на проскомидията е изобразен Свети Архангел Михаил. Следва иконата на Богородица небесна царица с корона и с бебето Христос на ръце. На царските двери е изобразена обичайната композиция на Благовещението. На престолната икона Христос е изобразен като Вседържител, който благославя. На дверите на дяконикона традиционно е изобразен Свети архидякон Стефан в овален медальон и с кадилница в ръка. Редът от престолни икони завършва с иконата на Свети Йоан Предтеча, изобразен като крилат кефалофор.^[8]

Втората зона на иконостаса е оформена в съответствие с най-важните църковни празници и исканията на дарителите, което е характерно за църквите от южните Балкани. Редът започва с иконата на Свети Илия, представен в момента на възнесението на огнена колесница с кочияши ангели, докато хвърля мантията си на наследника си пророк Елисей. Детайли като наметалото на пророка, изобразено като разкошно палто с кожа, символ на статуса на балканските търговци, също говорят за визуалната култура и произхода на зографите. След това са показани по двама светите воини и великомъченици Георгий и Димитрий, над които Христос бди в облак. Следва иконата на Възкресение Христово. Над царските двери централно място заема празничната икона Петдесетница, на който е посветена църквата. Следва иконата Възнесение Христово, а след това иконата Успение Богородично. Празничния ред завършва с икона, изобразяваща трима светци, на която са изобразени Свети Василий Велики, Свети Николай и Света Петка. Иконостасът е завършен с пирамидално подредени несигнирани фигури на апостолите, в овални медальони по шест от всяка страна, както и със сцената на Разпятието с Богородица и Свети Йоан в средата. Кръстът на страданието съдържа и символичните атрибути на евангелистите, докато на заден план са поставени копие и гъба като инструменти на страданието.^[9]

Значителна е и колекцията от преносими икони в храма. Част от нея е село на дебърските зографи, а част е внесена от царска Русия и произхожда предимно от XIX век. Сред тях се вижда сбирка от икони, произхождащи от по-стар иконостас, може би от предхождаща храма дървена църква, посветена на Свети Илия. Съдържа престолни икони на Богородица с Христос и Христос Вседържител, след това иконата на св. Йоан Предтеча, от типа крилат кефалофор, както и иконата Възнесение на св. пророк Илия, която характерно обобщава различни разкази от живота на светеца. Първият е свързан с аскетизма и живота в пустинята, а вторият е моментът на възнесение в огнена колесница. Тези икони са от първата половина на XIX век.^[10]

В църквата се съхранява иконата на Свети Архангел Михаил, изобразен в образа на Божия архистратег, както и голям брой индивидуално изобразени светци, предимно от същия период. Сред руските икони са характерни две икони с по-малък формат, разделени от Разпятието на четири ъглови сегмента, в които са изобразени: Богородица с Христос, Свети Никола, Свети Архангел Михаил като войн на кон и Свети великомъченик Георги. Руска икона също е изображение на Въздвижението на Светия кръст.^[11]

• Надгробни паметници в двора на храма
• 
• 
• 

Портал „Православие“          Портал „Македония“          Портал „Сърбия“