Паничери – Уикипедия

Паничери
Паничери 42.457509, 24.619999 Паничери
Общи данни
Население	785 души[1] (15 март 2024 г.) 23,4 души/km²
Землище	33,55 km²
Надм. височина	322 m
Пощ. код	4179
Тел. код	03173
МПС код	РВ
ЕКАТТЕ	55378
Администрация
Държава	България
Област	Пловдив
Община    – кмет	Хисаря Ива Вълчева (БСП – Обединена левица; 2023)
Кметство    – кмет	Паничери Нанка Тарева (БСП)
Паничери в Общомедия

Паничèри е село в Южна България, община Хисаря, област Пловдив.

Село Паничери се намира на около 37 km север-северозападно от областния център град Пловдив, около 6 km югозападно от общинския център град Хисаря и около 36 km изток-югоизточно от град Панагюрище. Разположено е в южното подножие на Същинска Средна гора, на границата с Горнотракийската низина.^[2] Надморската височина в центъра на селото е около 322 m. През селото тече река Пикла (Тикла), десен приток на река Стряма. Климатът е преходно-континентален, почвите в землището са преобладаващо алувиални и нискодолинни (мощнохумусни), силно излужени до слабо оподзолени.^[2]

През Паничери минава третокласният републикански път III-6061, водещ на северозапад през село Старосел към село Красново, а на югоизток към село Черничево с отбивка на юг към селата Ново Железаре, Житница и Калояново.

В землището на село Паничери има 6 микроязовира^[3]: „Кавака“, „Под ракиджийницата“, „Дъбрава 1“, „Таревско дере“, „Груйново дере“ и „Белесис“.^[4]

Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:^[5]

В Паничери има хълм наречен „Мараша“. Там се намира водоемът на селото.

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Паничере. Името е уточнено на Паничери през 1966 г.^[6]

На около 0,5 km западно от селото до Голямата могила е разкрито праисторическо селище.^[2]

С името Чомлек селото е отбелязано в турски документи от 1576 г.^[2]

Църквата „Свети Николай“, построена през 1845 г., е запазена.^[2]

Училище в селото е открито към църквата през 1845 г.^[2] Начално училището е открито през 1882 г. През 1921 г. е открита и прогимназия и училището става основно. Първоначалната сграда е малка и неподходяща за занятия. Съборена е от земетресението през 1928 г. и през 1929 г. се открива нова училищна сграда. През 1962 г. е построена съвременна сграда и през същата година се откриват и VIII клас, две занимални^[7] и полуинтернат^[8].^[9][10]

Читалище в село Паничери е основано през януари 1919 г. под името „Пробуда“. След 1944 г. то е преименувано на „Соколов“. Помещава се в обществени сгради до 1950 г., когато е завършен започналият през 1948 г. строеж на читалищен дом. Читалището развива художествената самодейност, увеличава книжния си фонд.^[11] През 2009 г. на законово основание^[12] към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване и то става „Соколов – 1919 г. - с. Паничери“.

Непосредствено след Деветосептемврийския преврат от 1944 година в селото се провежда митинг, на който са „осъдени“ на смърт и убити няколко души.^[13]

Населението на селото изповядва предимно православно християнство.

Село Паничери към 2024 г. е център на кметство Паничери.^[14]

В село Паничери към 2024 г. има:

• действащо читалище „Соколов - 1919 г. - с. Паничери“;^[15][16]
• действащо общинско основно училище „Христо Ботев“;^[17]
• православна църква „Свети Николай“;^[18]
• Целодневна детска градина „Слънце“;^[19]
• пощенска станция.^[20]

В землището на Паничери се намира защитената местност „Герена“ с площ 1,08 ha.^[21][22]

Часовниковата кула в село Паничери е построена през 1981 г. с лични средства от набор^[23] 1921 г. Часовникът е реставриран и възстановен през месец май 2021 г.^[24]

Всяка година в Паничери се празнува Тодоровден. Също така се празнува и съборът на селото.

С името на село Паничери е наименувана седловина в Антарктида – Паничерска седловина.^[25]

В Паничери е роден героят граничар Дончо Котов Ганев, загинал в близост до село Бръщен, при Римския мост на Доспат дере на 1 юли 1953 г.^[26]

• 
  Паметник на априлци
• 
  Антифашистки паметник

• Горнотракийска низина. Географска карта
• Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-050
• Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-050-3 Актуалност: 1983 г. Издание: 1989 г.
• Източна Румелия. Карта

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.