Петко Теофилов – Уикипедия

Петко Теофилов
български общественик
Петко Теофилов и жена му Димитрия Илиева през 1939 г. в Пловдив
Роден	27 октомври 1919 г. Копривщица, Царство България
Починал	27 август 1971 г. (51 г.) Копривщица, Народна република България
Погребан	Света Богородица, Копривщица, Република България
Работил в	Дирекция на музеите
Награди	Св. св. равноапостоли Кирил и Методий Почетен граждани на Копривщица
Семейство
Деца	Теофил Теофилов
Петко Теофилов в Общомедия

Петко Теофилов Петков е български общественик. Използва псевдонимите Камен Климашев и Росен Здравец. Наричан е „последният копривщенски възрожденец“.^[1]

Основател е на модерното музейно дело в Копривщица. Носител е на орден „Кирил и Методий“ – I степен. Обявен е посмъртно за почетен гражданин на град Копривщица на 2 май 2014 г.^[2]

Роден е в Копривщица на 27 октомври 1919 г. Семейството му се преселва в Пазарджик и Пловдив по политически и икономически причини.

Работи в тютюневите фабрики. Активно се включва в антифашисткото движение на РМС, заедно със Стефан Халачев. Участва активно за установяване на ОФ власт в Пловдивско и града от 5 до 11 септември 1944 г. На 5 септември с малък отряд превзема гара Кричим. Участва в първата фаза на Отечествената война – 1944 г.^[3]

След войната развива активна публицистична и културна дейност в Пловдив. Съосновател е на културния клуб.

Личните убеждения пречат донякъде на официалното обществено утвърждаване на Петко Теофилов като писател, тъй като има връзки с анархокомунистически среди, между които и Христо Колев - Големия – всички те са активни революционери, част от които интербригадисти от испанската гражданска война. В Сталинския период тези контакти му създават сериозни неприятности, които преодолява с присъщите му чар, ерудиция и дар слово.^[5] През 1951 г. се завръща със семейството си в родната Копривщица. Остатъка от живота си посвещава на града.

От учредяването на Общия копривщенски музей през 1930 г. до 1944 г. музейната сбирка има 2200 експоната с един щатен и трима на обществени начала служители и средногодишни посещения от 1500 души. Между 1944 и 1952 г. има вече 4130 експоната и увеличаване на щатния песонал до двама души. Броят на посещенията са 2200. През 1954 г. е назначен трети уредник. През 1955 г. има 4271 предмета и повече от 22 хиляди посещения. След учредяването на Дирекцията на музеите през 1956 г. са открити музеите на Любен Каравелов и Тодор Каблешков. Служителите са вече 10, а посетителите нарастват от 4210 на 19 486. В края на годината посетителите вече са 77 135 души. През 1957 г. има 139 202 посешения, а през 1959 г. са 180 хил. посещения. В 1968 г. е поставен своеобразен рекорд от 441 517 посетители с 10 щатни и 7 доброволни сътрудници. Дирекцията на музеите участва в изследователските проучвания на калето в Смиловене и неолитна гробница в околностите на село Чавдар през 1962 г.^[6]

Преодолявайки съпротива от стара политическа неприязън, като директор на Дирекцията на музеите, отдавайки заслужено място на първооснователите на музейното дело, успява чрез копривщенски съмишленици да издигнат града в челното място на историческите, туристически и бележити места в България. Между тези съмишленици са ген. Иван Врачев, поетът Веселин Андреев, Анна Каменова, Тодор Тумангелов, Недельо Меслеков, Андон Брайков и други ентусиасти.^[5]

По негова инициатива като председател на туристическото дружество „Детелин войвода“ се възстановява старата хижа на връх Богдан.^[5] В творчеството си внушава легенди за „хайдушки кладенчета“, за „Детелинова грамада“, за „Каравелова поляна“ над Бяла река. Инициатор е за строителство на чешми от името на Дирекцията на музеите. Той е сред пазителите на автентичния вид на града в качеството си на директор на музеите до края на дните си – 27 август 1971 г. Активен радетел е за издаване на министерско постановление за обявяване на Копривщица за национален исторически и туристически град и за установяване на традиционен национален събор за изворен фолклор и изкуство.^[5] Преизграждане на музейните експозиции по съвременен научен начин. Съдейства за археологически разкрития – „Смиловенско кале“ (1961 – 1962).^[5]Наричано днес (2013) Тракийска резиденция „Смиловене“.

На обществени начала е председател на Читалищното настоятелство от 1956 до 1969 г.^[7] и на родителския комитет в училището. Теофилов е председател на копривщенското земляческо дружество „Тодор Каблешков“ на живущите в Пловдив копривщенци.^[8] Председател е на Градския и член на Окръжния съвет за култура в София и на музейния съвет към Комитета за култура от онова време.^[9]

Петко Теофилов развива активна публицистична дейност в периодичния и специализиран печат за величието на историческия град в рамките на България и за родените тук личности. Публикува под псевдонимите Камен Климашев и Росен Здравец. Издава и преиздава пътеводители за град Копривщица на няколко езика, пътеводител за град Клисура, биографични очерци за Тодор Каблешков, Панайот Волов и Любен Каравелов. Посмъртно е преиздаден „Менците преляха“ – художествено произведение с извлечени исторически факти и легенди за абаджийската гилдия от Копривщица.

Автор е на сценарии на 4 реализирани документални филма:^[10] „Една нощ в Средна гора“ (1962), „Предвестник на свободата“ (1963), „Каравелова изгубихме“ и „Бунтовникът от Щумен“ (1968).

Автор

• „Човекът в черно“. 1934.
• „По следите на племето“. 1953.
• „Тодор Каблешков“. 1956, 2006. ISBN 954-739-808-3
• „Копривщица. Пътеводител“. 1958.
• „Панайот Волов“. 1959.
• „Копривщица“. 1961, 1966, 1973, 1976.
• „Клисура“. 1964.
• „Великата Априлска епопея“. 1966.
• „Печатница „Свобода“. 1970.
• „Бунтовници“. 1970.
• „Менците преляха“. 1972, 2013. ISBN 987-954-2918-81-3

Съставител

• „В бой с фашизма“. Копривщица, Изд. Дирекция на музеите, 1968.
• „Непресъхващ извор на родолюбие“. Изд. Дирекция на музеите Копривщица, 1971.
• „Народна съкровищница. 40 години музейно дело в Копривщица“. Изд. на ОФ, София, 1972.

„При гроба на Димчо“

Други

• Теофилова, Марина. 50 години от смъртта на Петко Теофилов (видео). Марина Теофилова, 2021. с. видео 2:38 m.
• Бочев, Боян. Петко Теофилов, беседа първа (аудио)
• Бочев, Боян. Петко Теофилов, беседа втора (аудио)

• Съпруга Димитрия (Дими) Илиева, дългогодишен уредник на Бъзева къща в Копривщица
• Син Теофил Теофилов, архитект във Велико Търново
• Син Мариус Теофилов, преподавател в Шуменския университет
• Внучка Марина Теофилова, доцент във Великотърновския университет
• Внук Камен Теофилов, доцент в Шуменския университет
• Внучка Теодора Теофилова, доцент в Българската академия на науките

• Културни институти в Копривщица
• Дирекция на музеите (Копривщица)
• Паметници на културата в Копривщица

• „Петко Теофилов Менците преляха“, facebook.com
• „50 години от смъртта на Петко Теофилов, дългогодишен директор на музеите в гр. Копривщица“, youtube.com, 16.08.2021 г.

Портал „Биографии“          Портал „Култура“          Портал „Литература“          Портал „Втора световна война“          Портал „История на България“

Нормативен контрол BNF CONOR.BG ISNI LCCN PLWABN VIAF WorldCat