Анна Каменова – Уикипедия

Анна Каменова
Анна Каменова, 1924 – 1934 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Анна Каменова, 1924 – 1934 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Родена31 декември 1894 г.
Починала1 август 1982 г. (87 г.)
Националност България
Жанрразказ, повест, роман, очерк, есе, пътепис
Известни творби„Харитининият грях“, „Градът е същият“, „Пет момичета“, „Часовник без стрелки“
СъпругПетко Стайнов
Анна Каменова в Общомедия

Анна Каменова е псевдоним на Анна Михайлова Стайнова (Маджарова) – българска писателка и преводачка.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в Пловдив на 31 декември 1894 г. в семейството на политика Михаил Маджаров, потомък на известен копривщенски род. Бабата на Анна е по-голяма сестра на Георги Бенковски.[1] Брат ѝ Георги Маджаров е кмет на София от юни до ноември 1925 година.

Получава добро образование, а по време на престоя си в Англия и Русия, където баща ѝ е посланик, усъвършенства чуждите езици.[2] Записва право в Софийския университет (1916). През 1919 г. Анна Каменова става съпруга на юриста и дипломат проф. Петко Стайнов. През 1924 г. художникът Иван Милев рисува неин портрет, а през 1925 година украсява къщата на Стайнови в Казанлък със стенописи.[1]

По време на бомбардировката над София на 10 януари 1944 г. загиват родителите ѝ, сестра ѝ Василка, племенникът ѝ Петко Войников (син на Василка) и съпругата му Александра (Саша) Пундева-Войникова; Анна Каменова и съпругът ѝ оцеляват. Те поемат грижите за двете невръстни дъщери на Войникови.[3][2]

Дълги години в къщата на Михаил Маджаров в Копривщица живеят и се грижат за нея Анна Каменова, професор Петко Стайнов и Петър Петров. Каменова участва в учредяването на „Общ копривщенски музей“, разположен в читалището на град Копривщица, с чието създаване се поставя началото на музейното дело в този град.[4]

Умира на 1 август 1982 г.

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]
Портрет на Анна Каменова от Иван Милев, 1924 г.

Анна Маджарова-Стайнова е известна в литературните среди. В нейния софийски дом години наред се събират интелектуалци – изтъкнати художници, музиканти, политици, литератори и учени. През 1920 г. е привлечена за сътрудник на новосъздаденото списание „Златорог“ и приема литературен псевдоним Каменова, измислен от съпруга ѝ.[1]

Групова снимка на сътрудниците на Златорог. Анна Каменова е седнала на стол на втория ред, втората от дясно наляво

Завежда рубриката „През световния прозорец“ (1924 – 1929) на в. „Свободна реч“. Член на Секретариата на Съюза на българските писатели (от 1930). Член на българския ПЕН клуб (от 1930), секретар (1932 –1934, 1938 – 1941) и председател на клуба (1967 – 1971). През 20-те и 30-те години сътрудничи на списанията „Съвременник“, „Философски преглед“, „Слово“, на вестниците „Свободна реч“, „Женски глас“, в които публикува разкази, пътеписи, есета, рецензии за художествени произведения, театрални постановки, културни събития, творчески портрети на художници, актьори и музиканти.

Дебютният ѝ роман е „Харитининият грях“ (1930). Други книги, написани от нея, са „Градът е същият“, „Пет момичета“, „Часовник без стрелки“.[5]

За деца Анна Каменова започва да пише сравнително късно, през 60-те години на 20 век.[6] Първата ѝ повест за деца е озаглавена „Владко в Индия“, плод е на пътуване на авторката в Индия. Следва повестта „Владко се завръща от Индия“, която също е увлекателно разказана и въвежда българските читатели в примамлив и екзотичен свят. Каменова пише за деца разкази, приказки и една повест (1978 г.) за нейния сродник Георги Бенковски.

Превежда на български език книгите „Чичо Томовата колиба“ (1956) и „Вълшебникът от Оз“ (1967).

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Кореспонденция на Анна Каменова
    Кореспонденция на Анна Каменова
  • Източник: ДАА
    Източник: ДАА

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Копривщенката. Копривщица: Женско благотворително д-во Благовещение, 1929
  • Хуморът на безхуморните. София, 1929
  • Харитининият грях. Роман. София, 1930
  • Градътъ е сѫщиятъ. София, Придворна печатница, 1933
  • С Мариела на път. София, 1935
  • Октомври 1935 година. София, 1936
  • Леди Мария О’Кейси. София, Печ. Едисон, 1937
  • Пет момичета. Роман. София: Хемус, 1938
  • Близо до София. Роман. София, Български писател, 1957
  • Индия. Пътепис. София, НС ОФ, 1962
  • Индия, която видяхме и обикнахме. Пътепис. В съавторство с Петко Стайнов. София, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1963
  • Копривщица. Исторически очерк. София, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1963
  • Владко в Индия. Повест. Худ. Иван Гонгалов. София, Народна младеж, 1963
    • Владко в Индия. Повест. София, Народна младеж, 1972
  • Неповторимото: Избрани произведения. София, Български писател, 1974
  • Къто, Кото и Куто. Разкази за деца. Худ. Мира Йовчева. София, Народна младеж, 1975
  • Така каза Бенковски. Повест за юноши. Худ. Любомир Янев. София, Български писател, 1978
  • Часовник без стрелки. Разкази. София, Български писател, 1980
  • Неочаквано пътуване. Приказка. Худ. Любен Диманов. София, Български художник, 1982
  • Напиши за този род – мемоарен разказ, съст. Петър Петров. София, Весела Люцканова, 1995
Преводи

За нея

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в Йосифова, Бисера. Иван Милев рисува портрет на племенницата на Бенковски // 24 часа. 28 февруари 2013. Посетен на 29 юни 2017.
  2. ↑ а б Бонева, Габриела. Писателката, загубила цялото си семейство при бомбардировките над София // bulgarianhistory.org. Посетен на 13 януари 2023.
  3. ↑ Николов, Тони. Бленувана София. София, РИВА, 2022. ISBN 978-954-320-819-7. с. 11.
  4. ↑ Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Пловдив, Студио 18, 2017. ISBN 978-619-7249-17-0. с. 174 – 176.
  5. ↑ Анна Каменова в Литернет
  6. ↑ Константинова, Божанка. „Български писатели творци на литература за деца и юноши“, Био-библиографски очерци, том II, ISBN 954-9695-07-7 (т. 2), София, 1999 год.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Анна_Каменова&oldid=12440118“.