Пиезометър – Уикипедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Пиезометърът (от гръцки пиезо – натиск и метрео – измервам) е уред, приспособение за производствено и лабораторно измерване на хидростатичното налягане на нютонови флуиди и деформации на твърди тела в дадена система. Терминът е въведен през XIX век от Ханс Кристиан Оерстед и Джейкъб Пъркинс. Измерването на налягането става посредством измерването на височината на течността (най-често вода или живак) в тънка стъклена тръбичка, свързана с другия си край към основния съд.

Пиезометърът е проектиран за измерване на статични налягания, съответно се различава от тръбата на Пито, като входът на тръбичката не е насочен срещу течението на флуида.

Уравнението на налягането се дава с формулата: ${\displaystyle \ P=P_{0}+\rho .g.z=\rho .g.{\delta h}}$ където:

• ${\displaystyle \ P_{0}}$ = атмосферното налягане
• ${\displaystyle \rho }$ = плътност на течността
• ${\displaystyle \ g}$ = земно ускорение
• ${\displaystyle \ z}$ = дълбочина
• ${\displaystyle \delta h}$ = Δh = издигането на течността в пиезометричната тръба

• Пиезоелектричен ефект