Живак – Уикипедия

Живак
Живак – течен, сребрист метал
Живак – течен, сребрист метал
Течен, сребрист метал
ЗлатоЖивакТалий
Cd

Hg

Cn
Периодична система
Общи данни
Име, символ, ZЖивак, Hg, 80
Група, период, блок126d
Химическа серияпреходен метал
Електронна конфигурация[Xe] 4f14 5d10 6s2
e- на енергийно ниво2, 8, 18, 32, 18, 2
CAS номер7439-97-6
Свойства на атома
Атомна маса200,592 u
Атомен радиус (изч.)150 (171) pm
Ковалентен радиус132±5 pm
Радиус на ван дер Ваалс155 pm
Степен на окисление2, 1, −2
ОксидHgO (слабо основен)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
2,00
Йонизационна енергияI: 1007,1 kJ/mol
II: 1810 kJ/mol
III: 3300 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояниетечност
Кристална структураромбоедрична
Плътност13534 kg/m3
Температура на топене234,3210 K (−38,679 °C)
Температура на кипене629,88 K (356,88 °C)
Моларен обем1,48×10-5 m3/mol
Тройна точка234,3156 K; 1,65×10-4 Pa
Критична точка1750 K; 1,72×108 Pa
Специф. топлина на топене2,29 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение59,11 kJ/mol
Налягане на парата
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 315 350 393 449 523 629
Скорост на звука1451,4 m/s при 20 °C
Специф. топл. капацитет139,5 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост1×106 S/m при 20 °C
Специф. ел. съпротивление0,961 Ω.mm2/m при 20 °C
Топлопроводимост8,3 W/(m·K)
Магнетизъмдиамагнитен [1]
Модул на свиваемост25 GPa
История
ОткритиеДревен Китай и Древна Индия
(≈2000 г. пр.н.е.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
194Hg синт. 444 г. ε 194Au
195Hg синт. 10,53 часа β+ 195Au
196Hg 0,15 % стабилен
197Hg синт. 2,67 дни ε 197Au
198Hg 10,04 % стабилен
199Hg 16,94 % стабилен
200Hg 23,14 % стабилен
201Hg 13,17 % стабилен
202Hg 29,74 % стабилен
203Hg синт. 46,612 дни β- 203Tl
204Hg 6,82 % стабилен

Живакът, наричан още живо сребро е химичен елемент със символ Hg (на латински: Hydrargyrum; от гръцки: υδράργυρος) и атомен номер 80 в периодичната система на елементите.

Живакът е тежък и сребрист метал, един от двата елемента (и единственият метал), чиито прости вещества са течни при стайна температура. Другият е бром, а малко над стайна температура се втечняват и металите галий и цезий – 29,76 °C и 28,5 °C, респективно. Той притежава добра електропроводимост, но лоша топлопроводимост. Има диамагнитни свойства. Лесно формира сплави, наричани амалгами с почти всички често срещани метали.

Твърдост по Моос – 1,5

Познат е още в древността. Химичното му означение Hg е от латинското име на живака Hydrargyrum – „водно (течно) сребро“.

Използва се за направата на батерии, термометри, флуоресцентни лампи, при добиването и пречистване на злато, козметиката – за направата на избелващи кремове, стоматологията – за обтурация на зъби.

Гърмящ живак се използва за капсул-детонатори.

Живакът се среща в природата главно под формата на минерала цинобър (HgS) или заедно с него. Около половината от произвеждания живак в света идва от Испания и Словения, а другата половина – от Русия и Северна Америка. Живакът се извлича от цинобъра чрез нагряване в присъствието на въздух, както следва:

След като живачните пари се кондензират, се получава течен живак.

Влияние на живака върху околната среда и човека

[редактиране | редактиране на кода]

Живачните аерозоли оказват влияние върху функциите на мозъка, нервната система и бъбреците.[2] Опасни са аерозолите на живака. Действието на живака в/у организмите се дължи на способността му да се свързва трайно с клетъчните ензимни системи, особено в бъбреците и мозъка.

Живакът може да причини както хронични, така и остри отравяния. Хроничното отравяне с живак може да доведе до загуба на паметта, треперене, загуба на зрението.

Живакът трябва да се съхранява в запечатани съдове, за да не се изпарява и да се вдишва от хората. Загряването на живака и живачните съединения трябва да се извършва под наблюдение. Излагането на живак в малки концентрации може също да причини необратими увреждания, тъй като се натрупва постепенно в организма (тялото не може да отдели живака и следователно той се натрупва сравнително лесно). Отравянето с живак може да се прояви години след експозицията. Един от симптомите е загуба на зъби. Материалът е ограничен за използване от ЕС.

За обезвреждане на разлят живак се използва сяра. Течният живак лесно се свързва с прахообразна сяра при стайна температура и образува живачен сулфид, който е неразтворим във вода и стабилен при обичайни температури.

  1. Lide, D. R. Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5. (на английски)
  2. Мишин В.П., Рубцов А.Ф., Серебряков Л.А, Трахтенберг И.М., Цивильно М.А. Живак (Ртуть) // Голямата медицинска енциклопедия (в 30 тома). 3 издание. Т. 22. Разтворители – Сахаров (Растворители – Сахаров). Москва, Издателство „Съветска енциклопедия“, 1984. с. 544. Посетен на 1 юни 2018. (на руски)