Електрическа проводимост – Уикипедия
Електрическа проводимост или електропроводимост е свойството на даден проводник или електронен компонент да провежда електрическия ток. Определя се като реципрочна стойност на съпротивлението. Означава се с G.[1]
Мерната единица за електропроводимост според международната система единици SI е сименс и се означава с S.
Проводимостта може да се изрази математически по следните начини:
откъдето следва, че
Тук:
е проводимостта;
е съпротивлението;
е напрежението;
е токът.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Bird, John. Electrical Circuit Theory & Technology – 5th Edition. Routledge, 2014. ISBN 978-0-415-66286-4.
|