French
DeutschОганесон – Уикипедия
| Оганесон | |||||||||||||
| |||||||||||||
| Общи данни | |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Име, символ, Z | Оганесон, Og, 118 | ||||||||||||
| Група, период, блок | 18, 7, p | ||||||||||||
| Химическа серия | благороден газ (вероятно) | ||||||||||||
| Електронна конфигурация | [Rn] 5f14 6d10 7s2 7p6 (вероятно) | ||||||||||||
| e- на енергийно ниво | 2, 8, 18, 32, 32, 18, 8 (вероятно) | ||||||||||||
| CAS номер | 54144-19-3 | ||||||||||||
| Свойства на атома | |||||||||||||
| Атомна маса | [294] u | ||||||||||||
| Ковалентен радиус | 157 pm (вероятно) | ||||||||||||
| Степен на окисление | 6, 4, 2, 1, 0, −1 (вероятни) | ||||||||||||
| Йонизационна енергия | I: 839,4 kJ/mol II: 1563,1 kJ/mol (вероятни) | ||||||||||||
| Физични свойства | |||||||||||||
| Агрегатно състояние | твърдо вещество (вероятно) | ||||||||||||
| Кристална структура (вероятно) | кубична стенноцентрирана | ||||||||||||
| Плътност | 5000±100 kg/m3 (в течна фаза) (вероятно) | ||||||||||||
| Температура на кипене | 350 K (77 °C) (±30 K, °C) (вероятно) | ||||||||||||
| Критична точка | 439 K; 6,8×106 Pa (вероятно) | ||||||||||||
| Специф. топлина на топене | 23,5 kJ/mol (вероятно) | ||||||||||||
| Специф. топлина на изпарение | 19,4 kJ/mol (вероятно) | ||||||||||||
| История | |||||||||||||
| Наименуван | на Юрий Оганесян | ||||||||||||
| Откритие | Обединен институт за ядрени изследвания и Национална лаборатория „Лорънс“ Ливърмор (2005 – 2006 г.) | ||||||||||||
| Най-дълготрайни изотопи | |||||||||||||
| |||||||||||||
| Оганесон в Общомедия | |||||||||||||
Оганесон (на латински: Oganesson, Og)[1], преди известен под временното название унуноктий (на латински: Ununoctium, Uuo) или ѐка-радо̀н, е химичен елемент с атомен номер 118, от 18 група (по старата класификация – VIIIA група), 7-и период на периодичната система. Оганесонът е инертен газ. Наречен е на Юрий Оганесян — ръководителя на Лабораторията по ядрени реакции „Г. Фльоров“ в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, която първа в света синтезира изотопи на този елемент през 2002 г. Откритието получава потвърждение през 2006 г.
Оганесонът спада към радиоактивните елементи.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Названия новых химических элементов 113, 115, 117 и 118: Пресс-релиз Объединенного института ядерных исследований // ОИЯИ, 2016-06-08. Посетен на 2018-06-16. (на руски)
Тази статия за химичен елемент все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Периодична система на елементите | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| H | He | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Li | Be | B | C | N | O | F | Ne | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Na | Mg | Al | Si | P | S | Cl | Ar | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| K | Ca | Sc | Ti | V | Cr | Mn | Fe | Co | Ni | Cu | Zn | Ga | Ge | As | Se | Br | Kr | ||||||||||||||||||||||||
| Rb | Sr | Y | Zr | Nb | Mo | Tc | Ru | Rh | Pd | Ag | Cd | In | Sn | Sb | Te | I | Xe | ||||||||||||||||||||||||
| Cs | Ba | La | Ce | Pr | Nd | Pm | Sm | Eu | Gd | Tb | Dy | Ho | Er | Tm | Yb | Lu | Hf | Ta | W | Re | Os | Ir | Pt | Au | Hg | Tl | Pb | Bi | Po | At | Rn | ||||||||||
| Fr | Ra | Ac | Th | Pa | U | Np | Pu | Am | Cm | Bk | Cf | Es | Fm | Md | No | Lr | Rf | Db | Sg | Bh | Hs | Mt | Ds | Rg | Cn | Nh | Fl | Mc | Lv | Ts | Og | ||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||