Плотин – Уикипедия

Плотин
античен философ
Глава от бял мрамор, предполагаемо на Плотин
Роден	205 г. Ликополис, Египет
Починал	270 г. (65 г.) Кампания, Римска империя
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Антична философия
Школа	неоплатонизъм
Интереси	метафизика, платонизъм
Повлиян	Аристотел, Платон, Амоний Сакас
Повлиял	Християнство[1], Хипатия, Порфирий, Ренесансов платонизъм
Плотин в Общомедия

Плотин (на старогръцки: Πλωτίνος, Плотинос; на латински: Plotinus, Плотинус) (204 – 270 г. сл. Хр.) е античен философ и е смятан за основател на неоплатонизма. Той е ученик на Амоний Сакас и учител на Порфирий, който продължава неговото дело. Най-известното му произведение е книгата „Енеади".

Плотин е роден в Ликополис, Египет през 204 или 205 година. Това се знае благодарение на Порфирий, който записва, че Плотин е починал на 66 години през 270 година в Кампания. Малко се знае за живота на Плотин – не е сигурно дали е грък, тъй като е преподавал в Рим, а не в Гърция.^[2] На 27-годишна възраст (ок. 232 година) решава да заживее в античния град Александрия и да изучава философия. Там той е разочарован от учителите по философия, но когато намира Амоний Сакас, казва: „Това е човекът, когото търсех.“ При него учи близо 11 години.

На 38-годишна възраст Плотин напуска Александрия и се записва в армията на император Гордиан III, с цел да изучава източните философии. Особен интерес е имал към индийските и персийските учения. Походът до Сирия завършва с провал: Гордиан е убит след преврат, а Плотин е изоставен. След много трудности той стига до Антиохия, а две години по-късно се премества в Рим, когато на власт вече е император Филип I Араб.

Плотин се сближава с император Галиен, който споделя неговите идеи. Въпреки това, когато Плотин изказва молба да получи от императора един изоставен град в Италия, който да управлява според своите представи за идеалното общество, прилагайки на практика Платоновите идеи, по неизвестни причини му е отказано.^[3] Последните шестнайсет години от живота си прекарва в град Сицилия, близо до мястото, където е починал Амоний Сакас.^[4]

Плотин написва общо 54 трактата, които Порфирий след смъртта му разделя на девет групи, които назовава Енеади (на гръцки „енеада“ означава „деветка“).

В Енеада I Плотин разсъждава за естеството на добродетелите, красотата и щастието – тоест тя е посветена на етиката. В Енеада II изследва природата на материята, обръщайки внимание на връзката между действителното и възможното. В Енеада III разсъждава върху времето и безкрайността, така че втората и третата енеада обхващат космологията и натурфилософията. Енеада IV е посветена на безсмъртието на душата; тук Плотин обсъжда връзката между душата и тялото. Енеада V разглежда йерархичната връзка между трите космологични субстанции: Единно, Ум и Душа. В Енеада VI Плотин пише за видовете съществуване, за числата, за множествеността на идеите, които влизат в душата, и завършва с обсъждане на въпроса какво е доброто – моралната страна на Единното.

Колкото разнообразни са Енеадите по своята тематика, толкова различни са и по размер: някои от трактатите съдържат само три–четири страници, докато други – почти сто.

Плотин доразвива учението на Платон в сложна духовна космология, която включва три субстанции: Единното, Ума и Душата. Цялото съществуване на човека, според Плотин, е резултат от взаимодействието на тези три субстанции. Той създава философска система, повлияна и от други древногръцки философски школи и учения като аристотелизъм, неопитагоризъм и платонизъм.^[5]

Единното или Едно, може да бъде назовано и като Абсолют – това е върховната и най-проста истина, която е първоизточник на всичко. ^[6] То е създател на всички реалности. Единното не съществува в нищо вече съществуващо, но и не може да бъде унищожено. Плотин свързва Абсолюта с „Красотата“ и „Добротата“ подобно в „Държавата“ на Платон, където последният разсъждава върху „Идеята за Благото“. Всичко произлиза от Едно, но всичко вече е по-нисшо, тъй като Едно е перфектно, а всичко друго – неперфектно.

Пълно обяснение какво точно е Единното е невъзможно, може да се разсъждава върху това какво по-скоро не е – то не е съвкупност от всичката „доброта“ или от всички единици например. Единното носи това име, защото най-лесно може да бъде възприето, то е символ на абсолютната простота, първичното начало.

Ум, Разум или Интелект е първият елемент, който е част от Единното. За разлика от Единното, Умът не може да бъде върховна истина или основа на всичко съществуващо, тъй като самата сложност на идеята за „мисленето“ – субектът, който извършва действието и обектът, за който се мисли, се нуждае от определено „обяснение“ на това, което в своята същност е абсолютно просто. Плотин разграничава два „логически“ вида Интелект – първият обхваща процесът на мислене, а вторият материализирането (реализирането) му, като по този начин се „връща“ в Едно.

Душата е втората субстанция, част от Абсолюта. Душата не е основата за живота, това е Интелектът. Плотин смята че, за да има има живот трябва да има желание, а най-- голямата форма за „желание“ се намира в Умът (Интелект). Всичко, което има душа (например човек или всяко друго живо същество) живее, за да достигне някаква форма на желание – например човек може да копнее за почивка, но моментното му състояние да е напълно различно.

Доктрината на Плотин е, че душата е съставена от две части – висша и нисша, при което висшата е неизменна и божествена и даряваща живот на нисшата, а нисшата – седалище на личността, и оттам – хранителница на страсти и пороци. Висшата форма на душата е тази, която е излязла от тялото и обратно – нисшата е онази, която е в него, тя може да съществува без тяло, но обратното е невъзможно.

Плотин категорично е против идеята за самоубийство, според него душата не може насилствено да бъде изкарана – това е възможно само ако се потърси по-високо „ниво“ на Разум.

В своята философска система Плотин издига интелектуалното разсъждение до продуктивен принцип – чрез разсъждението всичко, което съществува, се обединява в единна, всепроникваща реалност. В този смисъл Плотин не е строго пантеистичен, макар системата му да не допуска идеята „creatio ex nihilo“ (сътворение от нищото).

Освен тази космология, Плотин разработва и уникална теория за възприятието чрез сетивата и за познанието, базирана на идеята, че съзнанието играе важна роля при оформянето и подреждането на обектите, които възприемаме, тоест че съзнанието е активен участник, а не само пасивен регистратор на данните, получавани от сетивата. Заради тази теория Плотин може да се счита и за предшественик на феноменализма на Едмунд Хусерл.

В трактатите си, Плотин атакува учението на гностицизма, тъй като то споделя идеи, които са напълно противоположни. Според някои от гностическите системи Материята и всички нейни разновидности са „зли“. За него Единното е създател на материята и всички реалности, а единното е „Добро“.^[7] Той отрича и учението им, което гласи, че мистичното знание е единственият път към спасението на душата. Плотин не вярва, че „злото“, като независима величина съществува. Злото е сравнено с „тъмнината“, която не може да същестува сама по себе си, а само когато липсва „светлина“ – тоест зло има, когато липсва добро.

Философията на Плотин е повлияла на почти всички съвременни западни религии, включително и Авраамическите – християнство, ислям и юдаизъм. Идеята за християнския рай, който хората достигат след като си отидат е много близка до Плотиновата мисъл – след смъртта следва безкрайният свят на идеята.^[8]

• ((ru)) Руски и древногръцки тексти трактату Плотина „О Провидене“.
• ((en-US)) "Plotinus – The Enneads".
• ((en-US)) "Plotinus – Life and Writings"
• „Неопитагоризъм“ Архив на оригинала от 2020-06-29 в Wayback Machine.
• Плотин. Биография и идеи

п б р Философи неоплатоници Амоний Сакас • Плотин • Амелий • Порфирий • Ямблих • Сопатър • Сосипатра • Едесий • Дексип • Хризантий • Юлиан • Салустий • Максим от Ефес • Евсевий Миндски • Антонин • Хипатия • Плутарх от Атина • Макробий • Асклепигения • Хирокъл • Сириан • Хермий • Едесия • Прокъл • Амоний Хермий • Асклепиодот • Марин • Хегий • Изидор • Дамасций • Симплиций • Присциан • Олимпиодор