French
DeutschПраведен халифат – Уикипедия
| Праведен халифат на арабски: ٱلْخِلَافَة ٱلرَّاشِدَة | |
| 632 – 661 | |
 Знаме | |
| Девиз: لا إله إلا الله، محمد رسول الله Един е Аллах и Мохамед е негов пророк | |
 Tериториално разширение при халиф Усман, 654 г. | |
| Континент | |
|---|---|
| Столица | Медина (632 – 656) Куфа (656 – 661) |
| Официален език | |
| Религия | ислям |
| Форма на управление | Теокрация |
| Предводител на правоверните | |
| 632 – 634 | Абу Бакр |
| 634 – 644 | Омар |
| 644 – 656 | Усман |
| 656 – 661 | Али ибн Абу Талиб |
| История | Средновековие |
| Установяване | 8 юни 632 |
| Гражданска война | 28 юли 661 |
| Площ | |
| Общо (655 г.) | 6 400 000 km2 |
| Население | |
| Преброяване | 21 400 000 |
| Валута | |
| |
| Днес част от | |
| Праведен халифат в Общомедия | |
.svg){kind=small}
Праведният халифат (на арабски: الخلافة الراشدة, Aл-хулафа ур-Рашидун) e арабска теократична държава, създадена след смъртта на пророка Мохамед в завладените от мюсюлманските му войски територии в Близкия изток. Халифатът е управляван последователно от Четиримата праведни халифи – Абу Бакр, Омар, Усман и Али, сподвижници и роднини на Пророка. Поданиците на халифата са разнородни: араби, перси, копти, бербери, гърци, арменци, асирийци, грузинци, лезгинци, евреи и други по-малки народности.[1]
Управление
[редактиране | редактиране на кода]Мохамед умира на 8 юни 632 г. без да остави наследник на властта, поради което настъпва борба за надмощие между няколко групи[2]:с. 169 – 171. Една от тях представлява арабите в Медина, а друга – тези в Мека. В крайна сметка най-ранният последовател на Мохамед извън тесния му семеен кръг – Абу Бакр (тъст на Мохамед) – приема титлата халиф. При това най-близкият роднина на Мохамед – братовчед му Али – остава недоволен, тъй като смята че правото е негово.
Първата задача на Абу Бакр е да се справи с неприемането на исляма от страна на много арабски племена, започнало след смъртта на Мохамед. След двегодишни кръвопролития към 634 г. ислямът се утвърждава из цяла Арабия и отвъд нея към границите на Сирия и Ирак. Същата година Абу Бакр, който е в напреднала възраст, умира.
Новият халиф е Омар ибн ал-Хаттаб, съратник на Мохамед и една от най-силните фигури в обкръжението му. При неговото управление понятието джихад претърпява трансформация: първоначално схващано като борба на съвестта с изкушенията на Сатаната, сега то придобива значение на свещена война срещу неверниците[2]:с. 170. Водени от военачалници курейши арабите се отправят на изток към Месопотамия, където овладяват Ктезифон, след това на север към Сирия и Палестина. През 635 г. покоряват Дамаск, две години по-късно и Йерусалим, Египет през 641 г. За по-малко от десетилетие достигат до Индия.
През 644 г. Омар е убит от персийски роб, но преди да издъхне посочва за свой наследник Усман ибн Аффан – негов близък приятел и верен последовател на Мохамед, който се слави с набожност и доброта. Усман принадлежи към рода на Омаядите – един от аристократичните родове в Медина. При него арабското завоевание продължава към Армения, Мала Азия, Бактрия и други райони на Централна Азия. Като цяло обаче бурното темпо на разширение намалява. За сметка на това започват промени в характера на управление, но не след дълго и третият халиф става жертва на заговор и е убит. За халиф е избран Али, който оглавява опозицията срещу Омаядите. Али се отправя начело на войската към Ирак, където през 656 година при Басра в т.нар. Битка на камилата за първи път мюсюлмани се сражават срещу мюсюлмани – привържениците на Али срещу привържениците на убития Усман, предвождани от жената на Мохамед Аиша. С тази гражданска война, известна като Първа фитна, започва разделението на последователите на исляма на шиити и сунити. Друг военен конфликт е този с управителя на Дамаск Муавия, който е от рода на Омаядите и обвинява Али, че не е предал убийците на Усман на правосъдието. В сражение през 657 г. близо до р. Ефрат Али е победен. След поражението той загубва авторитет, а впоследствие срещу него е организиран бунт и той също е убит през 661 г.
Смъртта на Али бележи края на Праведния халифат, но и края на една епоха, в която халифите са много набожни и отдадени на религията на исляма. И четиримата са свързани с Мохамед и са сред първите, приели неговото учение. По тяхно време уммата е много повече религиозна общност, отколкото организирана държава[2]:с. 171.
Хронология
[редактиране | редактиране на кода]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Ислямските завоевания при Праведните халифи. I – територия, контролирана към момента на смъртта на Мохамед, II – завоеванията при Абу Бакр; III – завоеванията при Омар; IV – завоеванията при Осман -
Айша, вдовицата на Мохамед, се бие срещу Али в битката на камилата -
Илюстрация от Шахнаме
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Rein Taagepera (1979), „Size and Duration of Empires: Growth-Decline Curves, 600 B.C. to 600 A.D.“, Social Science History, Vol. 3, 115 – 138
- ↑ а б в Вачкова, Веселина и др. В търсене на истинското Средновековие. Военно издателство ЕООД, 2009. ISBN 978-954-509-420-0. с. 342.
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Rashidun Caliphate в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |